Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Джамбази и мамути

Прочетох в една сериозна статия, че кризата на средната възраст (КСВ) при мъжете настъпва между 30 и 45 години. Границите й всъщност били доста по-плаващи от тези на критическата при жените, амокът можел да ги тресне и по-късно, някои даже като превъртят на 30, та чак до 60 спиране няма. Познавам например един чудесен човек, който всеки месец е с различна моделка, а годините вече му стигат за пенсия. Направо се чудя как издържа на темпото.

В статията пише, че характерните белези за изпадане в такова състояние са предимно резки смени в настроенията (като при депресията и пубертета), усещане за малоценност, повишена склонност към изневери и скъпи хобита, безпричинно надуване, перчене и фукане, с други думи – пълно и нетърпимо изтрещяване. Любимият ми откъс е следният:

“Кризисният” мъж е убеден, че животът му върви към залеза си. Според психолозите това е било нормално за древния 35-годишен мъж, понеже тогава продължителността на живота е била доста по-кратка. Около 30 войнствените ни прадеди вече са имали многодетно семейство, богато наследство от бивни на мамут и

статус на

племенен вожд –

което им е давало право достойно да се оттеглят, за да отстъпят път на нахаканите младежи. Днес усещането за добре свършена работа на същата възраст остава, но обществото не им позволява да се пенсионират, а очаква да продължат да се доказват. И те се хвърлят да се надлъгват с времето, като по пътя помитат най-добрите си житейски постижения.”

Слава богу, има обяснение за налудничавото поведение на уж успели мъже, които най-неочаквано подгонват мамута, баш когато е настъпило време да мирясат, да се омиротворят и наслаждават на благоденствието си. Да вземем Ангел Джамбазки, който на 40 има вече завидна политическа кариера и се радва на национална известност. Чак Сидеров му завидя за фрапантния скандал.

Хващат го, че е карал пиян, пет дни крият резила, накрая грозната истина лъсва на бял свят като нежелана бременност и медиите полудяват. Друг хедлайн не може да пробие! Даже празният пернишки язовир е засенчен. С право Волен е възмутен и търси големците, покрили престъпното Джамбазко деяние. Тежко им и горко!

Обяснимо е защо страдащите от КСВ се разстройват, когато се натъкнат на нелоялна конкуренция. Едно е години да ковеш с пот на челото юнашкия си имидж, да се вихриш на борда на самолет, да ревеш като триглава ламя в белгийски ресторант, да плашиш студентки в НАТФИЗ, да влизаш с пистолет в парламента или да ходиш по телевизионните студиа и да дразниш когото завариш вътре… Съвсем друго е обаче невръстен патриот да те надмине с една-единствена пиянска история.

Досадният късмет

на начинаещия!

Не че Джамбазки за първи път влиза в забавната хроника, но не може да се мери с лидера на Атака, никога не е дръзвал дори да блъска барабани в случайни кръчми, нито му е стискало да удари полицай на варненското летище. Аматьор! Най-дразнещото е, че отгоре на всичко е европейски депутат, а не обикновен български от Ямбол.

Тази седмица древният мъжки инстинкт изкара на лов и шефа на пернишкото Пътно управление Петър Басмаджиев, по-известен като Басмата. Удря три големи ракии и се мята на колата, а е още съвсем прясно назначен на държавен пост и с бравурно минало на успешен бизнесмен. Кого, ако не кризата да обвиним? Пред нея всички са равни.

Да си припомним и Сергей Станишев в зенита на славата си като лидер на БСП, началото на битката при него бе гръмко. Прилежният съветски възпитаник, последователен социалист, отличник, интелигентен, кротък и обран, внезапно скъса въжето, както се казва. Кожено яке, рокерско поведение, абсурден надпис “Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора.”

И всичко това, за

да се качи на Бузлуджа

По-малко известно е, че на 28 април 2005 г, две години след първата кризисна проява, Станишев промотира диск със “соц химни, ремиксирани в модерно звучене” в дискотека “Амор”. Медиите пишат, че за да събуди отегчената аудитория, се увил за малко около пилона. Защо бездушното общество не удостоява с поне малко съчувствие страдащите мъже, а проявява пълно разбиране към жените в климактериум? Нима не заслужават поне в една алинея на Истанбулската конвенция да ги споменат?

Нима самият Бойко Борисов не води неравна битка с КСВ? Познавате ли друг министър-председател, който сам си кара джипа? Че и други премиери вози с 200 по прясно построени магистрали?

Понякога става малко неудобно, но няма как да е иначе. По време на предизборната кметска кампания през октомври Националната служба за охрана силно се притесни от дръзките видео записи от купето на ведомствен джип, управляван от Борисов по осовата, избутвайки случайните граждани в аварийната лента. “НСО не одобрява, но не може да забрани, нито да контролира заснемането на кадри в свои автомобили, когато това се извършва със съгласието на охраняемите лица”, съобщиха от службата. Какво друго да кажат от този мъжки свят, в който

кризата не прощава и никого не подминава?

Естествено, по-лесно е да се съпротивляваш на неизбежните възрастови предизвикателства от висока позиция, отколкото ако си анонимен гражданин. Неприятностите някак са по-склонни да те заобикалят.

Освен това, казват, властта е като наркотик, кара те да се самозабравиш, издигайки се високо над простосмъртните. Но както гласеше една реклама на банка: “Някои хора се раждат с късмет, а за всички останали – продължавайте да спестявате!”

Ако искаме да бъдем наистина демократи, не бива да виним жертвите на КСВ, а да им помагаме с каквото можем. За да оставят най-сетне мамута на мира.