Жените са крепителите на историята, но винаги са били подценявани
„Жените винаги са били подценявани или забравяни в хода на историята. Те винаги са фон и никога не са носители на историята, а всъщност са крепителите на всичко в нея. За да има един герой, до него трябва да има една жена, за да го направи герой. Да му отгледа децата, да разкаже за неговия подвиг. Това историята го потвърждава, а по-голям учител от нея няма".
Така проф. Петър Стоянович, директор на международния фестивал за историческо документално кино DOCК, коментира пред „24 часа" защо във фокуса на зимното издание на фестивала, който се провежда в Бургас от 4 до 8 февруари, е поставена жената. И по-специално мястото й в историята по време на Втората световна война.
"Като историк имам лична страст да разказваме историята по един малко по-необичаен начин. Това казионното, което непрестанно се разказва, вечно познатият ъгъл, по който се подхожда към революции, въстания и войни, ми идва малко в повече. Този бързо променящ се свят иска от нас да бъдем по-актуални и нетрадиционни и дори в България сме закъснели. На много други места в Европа ролята на жената отдавна е показана", коментира професорът.
Февруарското събитие е първото зимно издание на фестивала, който се провежда в Бургас вече осем години, а замисълът на организаторите е този път да отворят ветрилото към една по-широка публика. Затова освен в Регионалната библиотеката "Пейо Яворов", прожекции има и в к-с "Меден рудник".
"И понеже става въпрос за отваряне, реших, че е необходимо да направим едно отваряне и в темите на историята, поради което темата, под която минава фестивалът, е жените в историята и жените във Втората световна война", допълва проф. Стоянович.
Във всяко едно заглавие – от централнозападно европейски филми до български, се прокрадва женското присъствие, без да е необходимо жената да е главен герой.
Фестивалът ще завърши с лична среща с Милена Фучеджиева и филма й „Weimar Express" за писателката Фани Мутафова, който, според проф. Стоянович, отваря въпроса къде свършва талантът и къде започва конюнктурата. И до колко талантът може да бъде впряган в полза на ежедневното и на зависимото, както и от кой момент нататък талантът започва да губи от своята зависимост от силните на деня.
Зимното издание на DOCK бе открито с прожекцията на документалния филм „Съединението: 140 години по-късно" на режисьора Лъчезар Аврамов, след което 12-класници от бургаските езикови гимназии разсъждаваха заедно с проф. Стоянович за поуките от Съединението.
"Залата беше пълна, вероятно този политически диалог продължава да бъде интересен за младите хора. Но културата вече става все по-избирателна, незадължителна. Тя е подложена на ужасна конкуренция - информационни канали, кино, телевизия, които те задължават да не мислиш.
В 21 век, с напредването на технологиите, животът ни е станал много по-удобен, а ние ставаме все по-големи роби на своето удобство, вместо на възможностите за интелектуално обогатяване.
Спасението става в малки социални групи, ограмотяването също - с възможности за общение. Големи "пожари" не очаквам, но очаквам "възпламенявания" колкото за по една кибритена клечка. Но и това е светлина", коментира проф. Стоянович.

