Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Къде е милата ми книга?

Снощи минах през НДК, за да видя как се чувства книгата ми на панаира. Влязох в НДК и се обърках сред сергиите на издателствата. Народ! Върволици от автори, книжари, служители в НДК и отбили се граждани. Къде е милата ми книга! Накрая я намерих на третия етаж в павилион 325 на "Жанет 45". Лежеше на рафта сред множество посестрими. Общо взето, мълчеше, само от време на време подвикваше "пиле, змия, звяр и дюля". Запитах я, как си? Тя обвинително ме погледна: "Как да съм, като никакъв те няма! Другите автори - програми, срещи, тъпан бие, зурла свири, кебапчета и автографи раздават... Кебапче - автограф, кебапче - автограф... А теб никакъв те няма! Засрами се!" Рекох: "Ами аз такова, значи, работа си имам. Пиша!..." Тя се възмути: "Глупак! Тук ще стоиш и ще викаш - насам народе, насам. Пиле змия гони, звяр дюли яде...И раздавай бира! Кой ме купи - бира."

Постоях, постоях объркан и виновен. Дадох един автограф на разпознала ме хубава жена. И казах на книгата: "В събота в един часа пак ще мина да те видя, но и ти по-енергично подскачай, подвиквай..."

Не изчаках да ми отговори.

*От фейсбук!