Въпреки фанфарите и гръмкото посрещане на летището в Пекин с хита YMCA на Тръмп, домакинът Си го нямаше там. А срещата им мина през възродения от 70-те години термин "съвместно мирно съществуване" от Първата Студена Война.

Този термин обозначава фаза, в която и двете суперсили признават, че пълната икономическа война е твърде скъпа, но стратегическото недоверие остава по-дълбоко от всякога.

Кой какво спечели от срещата ?

1. Китай (Стратегическо надмощие)

Китай излиза от срещата с усещането за „тиха победа" поради няколко ключови фактора:

• Лостът на редкоземните елементи:

Ши успешно използва заплахата от блокиране на веригите за доставки (магнити и минерали), за да принуди Тръмп да смекчи тарифната си офанзива от 2025 г.

• Време за икономиката: Китайската икономика страда от ниско потребление и висока безработица. "Примирието" дава на Пекин ценно време за вътрешно стабилизиране без натиска на нови 100%+ мита.

• Дипломатическо признание: Пищният прием в Пекин и думите на Тръмп за „велик лидер" легитимират Ши като равен партньор в момент, когато Китай търси ролята на глобален стабилизатор (особено спрямо конфликта в Иран).

2. Тръмп (PR успех)

За Тръмп печалбата е преди всичко вътрешнополитическа и „транзакционно-ориентирана":

• Гръмки заглавия: Обещанията за покупка на 200 самолета Boeing и огромни количества соя са точно тези „големи победи" пред американските избиратели.

• Контрол върху инфлацията: Намаляването на митата (които в пика си достигнаха над 40% средно ниво) помага за овладяване на цените в САЩ преди междинните избори.

• Ролята на „миротворец": Тръмп използва уверенията на Ши за Иран и протока Хормуз, за да се позиционира като единствения лидер, способен да предотврати глобална енергийна криза.

Кой губи?

1. Тайван (и демократичният свят) (Нарастваща несигурност)

Тайван е големият губещ от прагматичния подход на Тръмп „сделка срещу сигурност".

• Докато Ши поставя Тайван в центъра на официалните комюникета, Тръмп се фокусира върху търговския баланс.

Отлагането на оръжейни пакети от страна на САЩ засилва опасенията, че островът може да стане „разменна монета" в бъдещи преговори.

2. Технологичният сектор на САЩ (Дългосрочен риск)

Въпреки че компании като Nvidia и Oracle (през сделката за TikTok) печелят глътка въздух, САЩ рискуват да загубят преднината си в ИИ.

• Китай използва срещата, за да лобира срещу ограниченията за чипове, докато същевременно ускорява собственото си производство на „интелигентни роботи".

3. Твърдолинейните „ястреби"

Кръговете в САЩ, които настояват за пълно икономическо отделяне (decoupling) от Китай, виждат в това примирие пропуснат шанс за окончателно потискане на китайския възход. Те считат „управляваната стабилност" за илюзия, която само подсилва Пекин.

Срещата не е „рестарт", а тактическа пауза. Тръмп печели икономически символи и спокойствие за пазарите, докато Ши печели структурно време и признание на китайското влияние върху глобалните вериги за доставки. Най-големият риск остава ноември 2026 г., когато изтичат настоящите споразумения.

Дано изборите през есента спасят Запада от най-големия актив на Изтока.

От Фейсбук.