Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мастъра дал на класа си кредитната карта, за да не закъсат във Франция и ги учил: Преди да станете големи артисти, трябва да станете хора

Купувал на студентите си обувки, чинии, палатки, плащал за уроците им по танци

Не можете да пиете цяла нощ и да идете на репетиция, но аз мога, карал се той

Имал страх от самолети, но го преодолявал с водка

За студентите Стефан Данаилов ще остане вторият им баща, който се грижи за всичко.

"Никога няма да забравя първия ни урок с него - споделя пред "168 часа" неговият студент и актьор Дарин Ангелов. - Тогава Стефан събра целия клас и ни каза: "Преди да станете големи артисти, трябва да станете големи личности, хора. Влизайки в театъра,

ще поздравявате всички - от портиер до директор

От мъжете съм взел най-талантливите, а от жените най-красивите. Ако някоя излезе актриса, ще бъде страхотно." Така започна всичко и след това накара абсолютно всеки да разкаже за себе си, какъв е, какви са родителите му и подобни въпроси. Сподели за детството и живота си. На всички, които не бяха от София, организира квартири и ги плати. После сметна, че часовете, предвидени за танци, не бяха достатъчни и извика преподавател отделно да се занимава с нас, на когото, естествено, той плащаше допълнително. За подобни неща намираше средства както от познати, така и от себе си. Спомням си, че тогава известен бизнесмен също му беше помогнал."

Историите с помощта на Ламбо към студентите му са безкрайни. Те никога няма да забравят как веднъж ги отвел в голям магазин, за да им купи чаши, чинии и чаршафи, на закъсалите колеги плащал семестриалните такси. Понякога им

подарявал палатки, за да ходят на море

За бащинската му обич си спомня и актрисата София Бобчева, която обаче се смразявала винаги, когато Мастера бил около нея: "Гледал ни е като свои деца и е известен с щедростта си. Спомням си, че когато ни приеха в НАТФИЗ, повечето студенти не бяха от София и нямаха възможности. Той имаше особено отношение към нас момичетата, и един ден ни каза: "Хайде, сладурчета, качвайте се по колите и отиваме до една фабрика за обувки на мой приятел." Избрахме си по два чифта на всяка и той ги плати. След известно време пък ни изпрати да ни направят нови прически. Имаше някакво модно ревю в Народния театър с най-големите коафьори. Ние им бяхме като манекени и ни направиха неузнаваеми. Тогава ме боядисаха руса и така си останах, защото Мастъра каза, че така съм по-красива."

Класът на София отива и във Франция благодарение на Ламбо. Изпраща ги в академия на гости, за да черпят опит.

"Тогава той се притесняваше, че може да останем без пари, и ни даде една от своите кредитни карти, като ни каза, че който има нужда, може да я използва - спомня си Бобчева. - Изумяваше ме с постъпките си и затова и аз се вцепенявах винаги, когато го видя. Не можех да си говоря с него. Веднъж бяхме в Министерството на културата, където той ни водеше лекция. Попита ме как съм и какво правя, но аз блокирах и не отговорих, а междувременно хапвах един сандвич. Той ми каза: "А, какво ядеш." И точно да отговоря и Стефан ми го взе и започна да го яде. Гледам него, гледам сандвича и съм изумена. Стана ми много смешно. Изяде го, каза, че е много хубав и поръча за всички. Но аз

не преодолях вцепеняването пред него

За мен най-полезен беше, когато бях на сцената и ми даваше съвети. Чувствах се спокойна."

Безценните уроци на Стефан Данаилов помнят всички негови студенти. Благодарение на един от тях дори Дарин Ангелов се научава да пуши.

"Аз и моята колежка Жани Иванова репетираме един откъс от пиесата "Пеперудите са свободни" и там играя сляп персонаж, при когото идва съседка, нещо да му поиска - спомня си той. - Кани я да влезе и цялата работа се завърташе около една цигара. Репетираме няколко месеца и стигаме до някакъв завършен вид, но аз до този момент не бях палил цигара в живота си.

Репетирах с химикали, моливи, каквото дойде. Изпитът чука на вратата и Мастъра ни казва: "Много хубаво, браво, деца!

Даринчо, стига си се правил на съвестен

и примерен да не палиш цигара, щото сме в закрито помещение. Хвърли тези глупости, бе мойто момче, и вземи запали една цигара като хо..."

И тук спря, направи кратка пауза и допълни: " Абе, (използва нецензурна дума за обръщение към студента - бел. ред.) ти не пушиш." Аз му казах, че е така, а той ми отвърна: "Мойто момче, щом си решил да ставаш артист, ще се научиш, че трябва да правиш абсолютно всичко. Отивай сега и си купувай една кутия цигари и се връщай при мен." Взех такива, каквито пушеше той, и отидох при него. Паля първата цигара в живота си и Стефан Данаилов ме учи как да пуша. Давих се, кашлях, ама няма, това е. Сега като се сещам, ми е доста смешно, защото освен на занаят и на живот, той ме научи и да пуша."

Ламбо е със студентите си и и на веселите купони, които обожавал.

"Дойдеше ли декември, ставаше безкрайно тържество - обяснява Дарин Ангелов. - На първия студентски празник, който бяхме заедно с него, това преля в рождения му ден и така беше винаги.

След прилично количество алкохол в един бар

се преместихме в заведение. Спретнаха ни голяма трапеза, той започна да поръчва шкембета, кюфтета, шницели. Огромно удоволствие му доставяше да се съберем целия клас, да ни нахрани и накрая да плати сметката. Такова щастие се виждаше в очите му, след като се погрижеше за децата си."

Безспорно Стефан Данаилов беше голям купонджия, обичаше пълните маси и веселите хора.

"Беше истински бохем от най-шармантен размах и обичаше живота - допълва племенницата му. - Спомням си, че учеше студентите си така: "Като не можеш да отидеш на репетиция сутринта, по-добре не пий цяла нощ. Е, аз го мога и затова го правя."

Наред с таланта и купона, в него имало и страхове.

"Да, той имаше уникален страх от самолети

- споделя Иван Попйорданов. - Имахме голям проблем с това, когато правехме копродукциите и се чудехме как да го изпратим в Съветския съюз на снимки."

Росица Обрешкова потвърждава това за вуйчо си, дори сподели как е успявал все пак да се качи на борда.

"Не обичаше да лети, предпочиташе с кола да пътува, но майка ми ми е разказвала, че от Москва е трябвало да се връщат и за да се качи, вуйчо изпива предварително количества водка и даже забравил да си оправи багажа - допълва тя. - Освен това другият му страх беше да спи на тъмно. Задължително лампата трябваше да свети."

Светлината вече няма да свети, залите няма да са така пълни,

а децата няма да имат бащинското рамо, на което да се облегнат в труден момент.

Отиде си неповторим човек, който ще липсва на цяла България. Росица Обрешкова обаче смята, че той в момента е на голяма трапеза с ангелите и е поръчал от всичко да има за всеки и по много. А на студентите си Мастъра е завещал: "Деца, пожелавам на всеки да има живот, какъвто имах аз. Ако може да изпитате поне малко от тази обич, каквато изпитвам аз от хората."