Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Племенницата на Стефан Данаилов пред "168 часа": На Ламбо не му се умираше и не му харесваше старостта Стефан Данаилов

Никога не се сърдеше, като помагаше, не търсеше отплата, казва Обрешкова

Когато отива да поръча печено прасе, целият ресторант козирува на майор Деянов, а готвачът се провиква: Това е Емил Димитров!

“Неговата къща беше аврамов дом, а горката Мария готвеше казани за всички”, казва Иван Попйорданов

Ако не беше жена ми, сигурно щях да се проваля след първия успех, споделя той

"Той имаше планове, имаше мечти. Не му се умираше. В един момент пожела да се върне на сцената, която толкова обичаше.

Искаше да се сбогува с публиката,

да обиколи театрите, но това не се случи. Самата старост, която отрежда на човек да грохне и да бъде зависим от някого, на него не му харесваше. Той беше с невероятна енергия и живец."

С тези думи пред "168 часа" племенницата на великия Стефан Данаилов описа последните мигове от живота му.

"Това е закодирано в актьорството. Когато ти остава малко, просто искаш да свършиш на сцената", коментира пред вестника дългогодишният директор на Киноценър "Бояна" Иван Попйорданов. Това се потвърждава и от самия Ламбо, който дни преди да почине, запалил цигара в реанимацията. Росица Обрешкова му казала: "Вуйчо, моля те, недей, ти още не можеш да ходиш", а той отвърнал: "Разрешиха ми. Гледай си работата, аз няма да проходя иначе, ако не се кача на сцена. Оня ден разбрах, че умирам. И като ми стана смешно, и така се смях. И сега вече ми е много забавно."

Дните във ВМА са най-тежките както за Мастъра, така и за близките му. Причината е, че въпреки песимистичната прогноза никой не можел да повярва, че Ламбо е на прага на смъртта.

"За нас беше огромен шок - казва племенницата му. - Тогава медиите малко прекалиха. Не беше честно, защото

ние не знаехме, че диагнозата е толкова тежка

Той имаше сериозен кръвоизлив в белия дроб с много насъбрана течност. Затова едва дишаше. Лекарите успяха да го стабилизират, за известно време беше в съзнание. Първото нещо, което попита, беше кога са му представленията. Аз излъгах подло и му казах, че сме свалили само едно."

Въпреки усилията на медиците Стефан Данаилов си отиде от този свят на 27 ноември, а след 5 дни бе поклонението му. То събра стотици хора, които въпреки студа се бяха наредили на опашка и търпеливо чакаха да кажат последно сбогом на Мастъра.

“На поклонението видях целия български народ,

който дойде да се прости с него - споделя Росица Обрешкова. - Имаше изключително много хора. Това бе потресаваща гледка. Освен колеги, приятели, роднини и студенти имаше и много непознати разплакани лица. Къде ли ги е срещнала съдбата, дали са се влюбвали в него, или просто е казал една добра дума, не знам. Но това показва колко много добър човек е бил."

За щедростта и златното сърце на големия актьор може да се говори с години.

"Нямаше как да не го обичаш - категорична е племенницата му. - Той на любовта отвръщаше двойно. Никога не натоварваше с негативи. Никога за тези години

не съм го видяла да се разсърди на някого

Ядосваше се, разбира се, но го преминаваше с лекота и някак с намигане. Много се радваше на успели хора, защото обичаше света, киното, театъра, колегите си, студентите си.

Някак си имаше един много фин възторг за всичко наоколо. Пословичното му помагане обаче беше, без да иска отплата. Той бе неповторим, феномен. Няма мярка, в която да го поместя."

Всички тези качества помагат на Мастъра да стане любимец на хората още докато е млад актьор, а талантът му оставял без дъх всички.

"Стефан е икона, която влезе във всеки български дом - допълва бащата на Чочо Попйорданов - Иван. - Докато се запознаем в средата на 60-те години, той вече имаше десетина роли в киното. И до 80-те нямаше филм без него и винаги беше в главната роля. Дори сега се замислям как е успявал да се превъплъти в толкова много персонажи. Притежаваше една особена концентрация, но

не знам как му е стигало денонощието за всичко

Сега като погледна ролите му в киното и в театъра, не мога да си обясня как го е правил."

За кратко това професионално познанство между двамата преминава в силно приятелство.

"Къщата на Мария и Стефан беше винаги отворена за нас - разказва Попйорданов. - Всъщност тя беше като аврамов дом. Едни влизаха, други излизаха. Актьори, кинаджии. Горката Мария, правеше една голяма тенджера с ядене, кой както дойде, да хапне. Стефан се прибираше в 22 часа например прегладнял и заставаше прав над тенджерата със сармите и започваше да яде лакомо. След това сядаше на едно канапе и всички чакахме да отдъхне и започвахме да гледаме на видеото филми, които всеки носеше отнякъде, тогава то още прохождаше."

Цялата тази актьорска гилдия под ръководството на Ламбо лятото се местела на морето, където шегите и щуротиите нямали край.

"Дойдеше ли този сезон, всички отивахме в Царево, тогава още се казваше Мичурин - спомня си Иван Попйорданов. - Стефан много обичаше морето.

Много обичаше и децата. Росен, Чочо,

на Ицко Финци синът му. Те бяха цяла тумба 10-12-годишни хлапета, които озвучаваха цялата махала в Мичурин, а Ламбо ги глезеше. Когато бяхме там, ставаше всичко - кръщения, разводи, сватби. Само че този престой по никакъв начин не можеше да се нарече лятна почивка, защото се снимаше усилено. Стефан с ладата тичаше от една снимачна площадка на друга и от време на време минаваше да бъде нападнат от приятелите си с безкрайни вечеринки. Между другото, много й се радваше на тази кола, беше много щастлив, когато я получи. Едно време беше проблем да имаш такъв автомобил, но за майор Деянов, който тогава беше издигнат в религиозен култ, нямаше невъзможни неща. Толкова вечери сме прекарвали заедно. Там беше големият купон. А по-смешното е, че точно там Стефан направи своята голяма инвестиция. Не знам откъде го беше намерил, но бе купил едно бунгало, което беше наклонено като кулата в Пиза и стоеше като паметник на неговия изключителен прагматичен порив."

Въпреки непрекъснатите ангажименти на морето млади актьори успяват да склонят Ламбо да им стане кум.

"Това беше велико, защото Стефан бе помолен от актьор художник и актриса от балета на операта да им стане кум - разказва със смях Попйорданов. - Той, разбира се, прие и хвана мен да му помагам. Трябваше да организираме сватбата и да уредим голяма тава с прасе или някакво друго месо. Решихме да отидем в местния ресторант и още на вратата, когато видяха майор Деянов, в заведението настъпи паника. Управителят

вдигна целия персонал на крака

и ги строи, за да го посрещнат. И ние поръчваме тавата, а шефът застана на шубера и извика на готвача: "Бай Пешо, ела да видиш, кой ни е дошъл на гости. Познаваш ли го този човек?" Тогава Стефан се наведе, за да го види, а Бай Пешо, като го погледна, и каза: Е, как да не го, това е Емил Димитров". Ламбо изпадна в шок, защото го сбъркаха с друга известна личност. Затова му подхвърлих, че не е единствен. Беше забавно."

За този случай Росица Обрешкова дори се изумява как вуйчо й не е реагирал с думите: "И аз пея, но по-добре". А причината е, че шегите никога не спирали да излизат от устата на Стефан Данаилов.

"Неговото чувство за хумор се проявяваше дори в болницата, още докато лежеше в Бургас - обяснява племенницата му. - Казваше, че

ще му извадят някакви ножове и ще го разрежат

Въпросът е, че неговият хумор губи смисъл в мига, в който някой друг го разкаже. Някак изчезва. При него имаше голяма самоирония. Това актьорство, което вкарваше във всяка ситуация, ни заразявяше. Например с майка ми бяха много забавни. Тя му казваше: "Стефчо, виж колко съм красива", а той й отвръщаше: "Млъкни, знаеш, че не мога да виждам". И това е един от малкото примери, но те се смееха."

Такива са и случаите, когато Росица била малка, а Ламбо я водел на Женския пазар.

"Най ми харесваше да ходя с него там, защото рядко го виждах - спомня си Обрешкова. - Тогава още нямаше медии и папараци да ни тормозят. Още от самото стъпване на пазара и се започваше: "Бат, Серго, ела да опиташ от моето грозде" или "Ламбо, ела да ти дам краставици". Всякак го наричаха, а той вървеше по средата страшно нахилен и събираше всичко. Говореше с всички, те му подаряваха всякакви плодове и зеленчуци. Ако някой му даде ябълка, той си купува още два килограма. Беше си такъв. Но това бяха редки случаи, защото снимаше денонощно и дори когато ходехме на гости у тях, трябваше да му пазим тишина, за да си почива. Аз обаче заставах на вратата на стаята му и го гледах какво прави. Понякога гледаше мач и дремеше."

От разказите на племенницата му става ясно, че кариерата е вземала връх в живота на Ламбо и до края киното и театърът си останаха най-голямата му любов.

"Той се подлагаше на гигантско натоварване със своите ангажименти и всеотдайност - обяснява Иван Попйорданов. -

Стефан бе особена порода човек,

за когото можеш да кажеш всичко, но не можеш да не го обичаш. Въпреки кариерата си стана и министър на културата и направи много за тази сфера. До последно водеше битката."

Племенницата му пък съветва хората да погледнат назад и да си спомнят какво наистина е направил на този пост.

"Още преди да стане министър, по времето на Сакскобургготски той отиде с Коста Цонев при него и успяха да върнат едни милиони, които бяха отнети от културата - казва тя. - Успяваше да убеди управляващите, че тази сфера е важна."

Хилядите ангажименти в политиката обаче неведнъж са докарвали великия актьор до предела на силите му.

"Имахме една среща в министерството с него и останахме насаме - спомня си Иван Попйорданов. - Тогава ми каза: "Иване, ще си събуя обувките, защото са ми се надули краката. Боже мой, тази въртележка докога ли ще продължи." Самият той осъзнаваше, че носи много отговорности. Беше човек, който не изневерява на кауза, не изневерява на политически убеждения. Остава верен в приятелството и в казаните думи. Не щадеше себе си. Той обаче винаги е казвал, че слава Богу, имаше зад себе си Мария, която беше като орлица, която го защитаваше в ония години, когато настъпи това разделение в нас и в цялата страна и той понесе период на отчуждение от страна на приятели, свои колеги, но стисна зъби и никого не обиди."

И наистина благодарение на съпругата му Мастъра винаги беше здраво стъпил на земята. Разбира се, той самият е признавал не един път, че знае каква жена е стояла до него.

"Мери беше умна и разбрана - казва Стефан Данаилов в книгата на Георги Тошев "Романът на моя живот". - Кой знае какви глупости щях да направя, ако не я бях срещнал. По онова време

мнозина й се чудеха какво прави с мен - един обикновен келеш

Това не съм го чувал, но го усещах. Какво ли щеше да стане с мен, ако не я бях срещнал. Дали нямаше да се проваля след първия успех. Тя никога не позволи да се плюе по мой адрес. С годините ставаше по-остра, изпокара се с приятелите си, особено след демократичните промени. Но тя знаеше мястото си и въпреки това никога не посмя да парадира, че е моя съпруга. Дори съм й правил забележка. А тя беше тигрица и правеше всичко за мен. Дори се отказа от манекенския подиум, въпреки че знаеше за много от глупостите, които вършех."

Силната връзка между Мария и Стефан е и причината Ламбо да се затвори за дълго време в себе си и в дома си след нейната смърт. Той прие изключително тежко кончината й, а липсата й се задълбочаваше ден след ден.

Във вторник Мастъра бе положен до любимата си съпруга, тъй като това бе последното му желание.

"Загубихме първо нея, а сега и него - завършва Иван Попйорданов. - Нашето поколение бавно си отива, но като Стефан едва ли ще се роди втори."