Пълен анализ на епичната битка между комунизма и капитализма в областта

на домашните иновации и как битовизмите победиха червените идеали

Никсън към Хрушчов през 1959 г.: В тази кухня може да изпечете кейк за минути, а машина ще измие и подсуши съдовете ви

„Съветският лидер: Мислите, че това ще ни изненада? Не! Нашите къщи са пълни с такива неща

9 септември е хубава дата да си припомним някои от най-смешните моменти от битката между комунизма и капитализма. Според някои през 50-те червените са имали изявено предимство единствено в надпреварата в Космоса и в секса.

Известният режисьор Джеки Стоев заяви пред "168 часа", че благодарение на секса е извършена необяснима генетична революция, въпреки че е бил забранен със закон между неженени. (Какво е научното обяснение на това генетично чудо, четете на 4­5-а стр.)

Битката с капитализма обаче не е била само в секса, а и в кухнята, хола и в модата.

Апогеят на тази надпревара е през 1959 г., когато съветският лидер Никита

Хрушчов вече се чувства достатъчно сигурен

в технологичния напредък и призовава САЩ да покажат своите изобретения за дома.

За целта са организирани поредица от изложби в САЩ и в СССР, където двете суперсили показват последните си технологични новости. 3 милиона руснаци чакат с часове, за да видят голямата гордост на вицепрезидента Ричард Никсън - модерната американска кухня, в която има

миялна машина, пералня, хладилник,

сокоизстисквачка и тостер. Медии от двете страни записват всяка дума на Никсън и Хрушчов.

"Това е обичайната кухня, която има всяко семейство в Калифорния - небрежно казва американският вицепрезидент. - Виждате ли? Това е миялна машина."

В кухнята има печка, която за минути може да изпече кейк, а съдовете се измиват и сушат в машина, дори подът се чисти благодарение на електрониката.

Червеният вожд първоначално гледа недоумяващо, но бързо се окопитва: "Мислите ли, че това може да изненада съветските хора? Не. Нашите къщи са пълни с такива неща".

1959 г. естествено

никой в България

не е чувал за перални

и хората масово перат на ръка.

"Баща ми беше изобретател и точно тогава бе конструирал нещо подобно - разказа пред "168 часа" Маргарита Миланова от София. - Представете си квадратна метална конструкция, която се поддържа от дървени летви, а мотор върти прането. Майка ми рискуваше да пере там единствено черги, ставаше такова невъобразимо шоу, че целият квартал се събираше да гледа и да ползва тази "пералня".

Осем години след паметната среща между Хрушчов и Никсън на нашия пазар излиза първата съветска пералня "Аурика".

"Сестра ми бе разбрала, че някъде са ги пуснали и цял ден бе чакала на опашка - спомня си Миланова. - Много смешно беше, защото като сложихме пералнята на двора, тя

постепено стигна

до улицата

Така се тресеше, че просто хващаше в някаква посока и никой не знаеше къде ще спре. Половината бе пералня, другата половина - центрофуга, в която се събираше максимум една тънка хавлия. Но не беше препоръчително да се ползва, защото като сложиш нещо в нея, след това не можеш да познаеш какво е - майка ми бе забранила да я ползваме, но иначе переше добре."

"Ауриката" е толкова мощна, че когато семейството купува първия си прах за пране "Дексан", целият двор потъва в пяна.

"През 1970 г. сестра ми вижда, че се продава този прах и след дълго чакане успява да го купи, след това чела-недочела сипала малко повече в "Ауриката" - разказва през смях Миланова. - Няма да забравя как буквално за минути целият двор потъна в пяна, а всички комшии дойдоха да ни гледат - беше шоу за 1 млн. долара. Майка ми беше бясна, че заради "Ауриката" са й отишли градината и цветята, а ние щяхме да се издавим".

Години по-късно идва

наследникът на

съветската пералня

- българската "Перла".

"Наричахме я "Панталей Пътник" - смее се Ваня. - Като я включиш вечерта, не знаеш къде ще я намериш на сутринта. От вибрациите просто тръгваше нанякъде и ако не си предвидил тази особеност, за да я подпреш, маркучът се къса и става наводнение. Повечето скандали в блока бяха именно заради тези аномалии при "Перла"-та."

"На едни приятели така им беше омръзнало да наводняват блока, че накрая си удължиха с няколко метра маркуча - казва Ваня. - Смеехме се, че така "Перла"-та ще си пътува спокойно и безаварийно из апаратамента."

И ако през 1959 г. всяко американско семейство има готварска печка, по онова време в България това е абсолютна екзотика.

"Помня, че през 1960 г. пуснаха някаква печка, произведена от ГДР и майка ми спа пред магазина, за да се добере до нея, беше борба на живот и смърт да я купи," усмихва се Маргарита.

И ако американците отдавна ходят с обувки, в България до 1965 г.

масово се

използват налъми

"Те бяха задължителни за всяка къща - спомня си Маргарита. - Правеха се от гумени ленти, всички ходеха с тях. Без налъми не можеш да влезеш нито в Централната баня, нито в Подуенската, нито в Мадара. Никой не те пуска там бос, затова трябва да изчакаш някой да излезе, да ги събуе, за да влезеш ти. Заради това понякога се чакаше по половин ден за баня. Някъде до 1963-1964 г. така се ходеше на баня, защото в къщите рядко имаше топла вода, знаеше се, че имат само в идеалния център на София."

Амбициран да направи нещо като американската баня, показана на Хрушчов, баща й се заема през 1967 г. да направи подобие на душ.

"Пускаш водата, което бе задължително и тогава с мокри ръце включваш шалтера. Въпреки риска, ние ползвахме тази иновация и всички ни завиждаха," смее се Маргарита.

И докато американците през 1959 г. вече ползват миялна машина в кухнята, у нас в къщите все още няма дори топла вода.

"Баща ми бе създал едно изобретение на чешмата и бяхме единствени в квартала с топла вода, но го ползвахме с повишено внимание заради риска," казва софиянката.

Малко след епохалната среща Хрушчов-Никсън у нас навлизат така наречените "мързеливи ключета".

"Баща ми обичаше нововъведенията и веднага ги купи. Идеята бе с тях да си загасиш лампата в стаята, ако вече си в кревата - разказва Маргарита. - Представляваха нещо като цилиндър с бутон, но ако случайно пипнеш там, където влиза жицата, те удря 220 волта ток. Най-много от това поредно чудо на соцтехниката страдаше майка ми, която редовно се оказваше от леглото на пода. Голямо улеснение беше! Седиш 10 минути на пода и се чудиш на кой свят си."

Въпреки че през 1959 г. Хрушчов показва на Никсън

съветски телевизори,

те все още се произвеждат в твърде ограничени количества. В САЩ те от десетина години са в почти всеки дом.

"Помня, че за сватбата на Валентина Терешкова през 1963 г. татко успя да купи първия телевизор - разработката на ГДР "Стадион" - разказва Маргарита. - Близо 2-3 месеца стоя като паметник, защото още първия ден му изгоря лампата. Нямаше откъде да купим нова лампа, нямаше и техник, който да я смени.

След около година купихме стъкло от "Кореком" - метър на 60 см, - идеята бе да се сложи пред екрана на телевизора, за да увеличи образа на принципа на лупата.

Как е било закрепено и защо ютиите са били като щанги, четете в хартиеното издание.