• Защо нацисткият водач не  харесвал коленете си
• Нощем фюрерът си лягал с ленена нощница

Текстът е от подготвената за печат книга на проф. Любомир Стойков “Стилът на диктаторите. Хитлер, Мусолини, Сталин” в издателство “Алма комуникация”

Хитлер оставя своя болезнен отпечатък върху цяла епоха. Неговата мания за величие го издига до върха на една желязна машина, създадена да унищожава всичко по пътя си, но е и причина за неговия крах. Ето защо личността му, в т.ч. и стилът му на обличане и публично поведение, представлява интерес за изследователските умове и е обект на редица проучвания и анализи включително в сферата на имиджа, естетиката и визуалната култура. За патологичната му пристрастеност към униформите е писано немалко, но почти нищо не се знае за градския му стил на обличане. Елегантен или безличен е фюрерът в това отношение? 

Имидж и харизма на фюрера

Карл Юнг в психоанализа си на Адолф Хитлер (сравнявайки го със Сталин и Мусолини) много тънко нюансира и диференцира външната, физическата представа за фюрера и мистичната му същност, вниква в характера и природата му, от една страна, и в стила и публичния му образ, от друга. Той го нарича “мистичен шаман” и обръща внимание на “ясновидските” му очи, поставя акцента не върху неговата политическа власт, а върху магическото му доминиране. Размишлявайки за начина, по който Хитлер се вслушва в своя вътрешен глас, т.е. в своето подсъзнание, великият ученик на Фройд отбелязва, че нацисткият лидер всъщност се обръща към подсъзнанието на 78 милиона немци и тъкмо то го прави могъщ, защото, “когато говори, сякаш е способен на нещо, но само защото зад гърба му стои немският народ, или защото, както понякога казва, той е Германия”.

В имиджа на фюрера се проектират по особен начин ораторските му способности, проницателният му, хипнотизиращ поглед и най-вече неговата харизма. Лидерските качества и дарбата му да говори увлекателно и атрактивно проличават още в ученическите години, когато любимото му занимание било “играта на война”. Хитлер от младини съзнава необикновено силното си въздействие върху другите и по-късно си спомня, че е вярвал, че изкуството му да говори пред публика се усъвършенства още в училище, когато води разпалени спорове със своите съученици и се изявява като “малък тартор”. 

Галантност и суровост се преплитат по странен начин в публичния му образ. След известни лъкатушения, които преминават през противоречиви публични образи, Адолф Хитлер се спира по-уверено върху желания от него медиен имидж – формирането на масова представа за огромната сила, с която германският лидер е надарен “от горе”.

До този момент фюрерът е бил познат най-вече от фотографии, на които е облечен с тиролски панталони, небрежни и съмнителни шлифери и е изглеждал странно, меко казано. С помощта на личния му фотограф Хайнрих Хофман е изработена стратегия как да се компенсира “неудобният” факт, че неговата външност се разминава и не съответства на северния идеал. Двамата решават да изведат на преден план хипнотизиращите му очи, за да подчертаят сугестията на властта и силата на сугестията. Безспорен напредък е постигнат, но на Хофман така и не се удава да промени радикално физиономичните стереотипи на нацисткия лидер пред фотообектива – скованата му глава и изпънатата брадичка. Хитлер позира най-вече по три начина – със скръстени ръце, с по една ръка на всяко бедро и с ръка на едното бедро. Има и редки случаи, когато той се отказва от любими свои пози, след като разбира, че те са компрометирани от други публични фигури. 

Хитлер държи да осъществява пълен контрол над имиджа си. Той отлично осъзнава, че голотата или по-скоро разголените части от тялото му (в случая краката) го правят уязвим и слаб в очите на обществото. 

Цивилното облекло: по-скоро

безлично и безвкусно

Адолф Хитлер на младини (преди престоя му във Виена) се увлича по официалното облекло, носи фрак, цилиндър, бели ръкавици и дори бастун. По-късно, в опитите му да бъде приет в Академията за изобразителни изкуства във Виена (когато два пъти е скъсан) и в периода след това, той ходи с износен костюм и вехти дрехи поради елементарната причина, че не печели достатъчно от продажбите на своите картини, за да си позволи качествено облекло.

Карл Вилхелм Краузе – личният камериер на Хитлер, хвърля светлина върху модните навици на диктатора. Стават ясни редица подробности от гардероба на шефа му, като това, че той няма достатъчно официални дрехи, а се задоволява с фрак, два вечерни и един дневен костюм. Най-често изборът му на цивилно облекло е банален и съвсем непретенциозен. Тази негова незаинтересованост е в известна степен туширана от настойчивите съвети на Магда Гьобелс, на Ева Браун и на други негови близки. Тъкмо по тази причина той си набавя смокинг с двуредно закопчаване и още няколко дневни костюма.

Хитлер няма нищо общо с ултрамодерно облечените мъже по това време, но все пак има собствен стил, собствени навици и маниери, както и разбира се, изисквания към това, което носи. Сред тези изисквания са дрехите му да бъдат по-свободни. Повечето му градски костюми са закупувани от Мюнхен, откъдето той се снабдява с помощта на камериера си и обслужващия персонал, и шапки от специализирания магазин за аксесоари за глава Seid. Предпочитал е да носи комбинация на сака с жилетки, светли ризи с яки с долно закопчаване и тесни вратовръзки, а също двуреден костюм с широки ревери, широки панталони с маншети, светли ризи и раирани вратовръзки. В много от случаите неговите ансамбли не включват жилетки и елеци. 

Хитлер се привързвал към своите цивилни дрехи и много трудно някой можел да го накара да ги замени с други. Нежеланието за промяна на Хитлер се проявява и във факта, че независимо от цвета на костюма си той винаги носи черни обувки с черни чорапи. Въпреки многократните опити на Краузе за промяна в цветовия спектър на обувките едва през 1937 г. е постигнат, макар и малък, успех в това отношение. За разнообразие камериерът купува и няколко чифта кафяви обувки, чорапи в различни цветове и при всеки удобен случай се опитва да ги предложи, когато диктаторът се кани да облече нещо в по-светли тонове. Това не дава никакъв резултат, тъй като Хитлер си държал на своето и обувал черните обувки. Той е неизменен и в избора на своите вратовръзки, макар и да е лишен от усет в това отношение. Промяната настъпва в момента, когато той получил комплимент за вратовръзка, която не била избирана от него, а от Краузе, и оттогава фюрерът неизменно се доверява на своя камериер. Този случай показва, че макар и със съмнителен моден вкус, Адолф Хитлер си дава достатъчно ясна сметка за значението на цивилното облекло и се влияе от одобрението на околните. Към дрехите и външността си той проявява специфична културна и социална рефлексия, която е повлияна и от неговата субективна представа за “добър външен вид”, или казано по друг начин – от личния му стил и предпочитание към стандартната официална костюмерия. Обикновеното народно потекло на германския диктатор неизбежно се отразява на неговия дрескод. 

Сред модните специфики на фюрера е и отношението му към ризите. Той не понася пъстроцветните ризи с различни десени. Предпочита едноцветните – дюс ризи, и отдава предпочитание на белия цвят. Ходи само с тънки чорапи и никога не облича потници. Почти всичките му костюми са с двуредно закопчаване. Комбинира сакото с жилетка само когато носи официален костюм по специални поводи. Вместо колан за панталоните си използва тиранти, а вечер вместо с пижама си ляга с ленена нощница. Носи по-свободно и широко бельо и е истински педант по отношение на неговия избор. В този смисъл може да се говори за известно сходство между Хитлер и Чърчил в отношението им към бельото – удобно, скъпо и здравословно. 

… Цивилното облекло на нацисткия фюрер показва по-скоро конвенционален манталитет, отколкото някаква добре обмислена комуникационна стратегия или пък много високи естетически критерии и модни екстравагантности. По времето, когато носи градско облекло, вкусът на диктатора е доста противоречив и нерядко странен. Към маниера си на обличане от този период той е апатичен, непредприемчив и далеч от модата и нейните тенденции. За разлика от взискателността и прецизността му към униформите, във всекидневия си цивилен дрескод той е по-скоро безличен и безвкусен, отколкото стилен и елегантен.