Седим си на терасата с бай Доналд и бай Борис и обядваме мусака. Говорим си за бои за коса, имигранти и нещата от живота, всичко е супер, докато Тръмп не попита Джонсън с каква боя се боядисва:

"- Никаква. Естествен блондин съм. – Доналд се смее гръмогласно.

- Какъв блондин, бе, ти не беше ли турчин по произход?

- Мне – свива инатливо устни Джонсън – аз съм пряк наследник на крал Артур – лъже, без да мигне. – Ние, британците сме велик народ, не сбирщина от цял свят като американците. Твоят дядо не е ли германец, всъщност – сеща се той. Доналд направо си глътва цялата порция наведнъж, задавя се, почервенява, аз изпадам в ужас, че ще вземе да умре президентът на САЩ баш на моята тераса насред Берлин и ще трябва да обяснявам после, че няма нов договор Рибентроп-Молотов, ама тоя път Монтескьо-Джонсън. Поглеждам настоятелно към Борис да му помогне, че аз съм с готварски ръкавици на ръцете, но той се прави на разсеян. Явно мислим в една посока и буквално виждам по лицето му, как вече забива британския флаг във Флорида и инциира един щатски екзит от... откъдето там биха екзитнали Щатите. В паника мятам готварската лъжица по Тръмп, тя го уцелва в гръкляна и той преглъща хапката. Докато си поема дълбоко въздух, Борис угасва на стола си, сбогувайки се с мечтите си.

- Какво беше това с какво ме уцели – пита Тръмп. Показвам му дървената лъжица. – Амейзинг! Грейт! С тия дървени лъжици можем да отменим цялостно здравната реформа на Обама. Няма да харчим пари за бедняци, да ги лекуват с бой с лъжици – крещи той в екстаз и вади телефона да туитне идеята си. Джонсън изглежда заинтересуван.

- Тия лъжици... могат да сменят полските медицнски сестри като ги изгоним след брекзита – казва замислено той.

- Не могат, тази съм си я донесла от България – отговарям, а той ме гледа неразбиращо. – България – казвам – Източна Европа! Ще допуснеш ли нова вълна от Източна Европа на Острова, па макар и само от дървени лъжици? "

От фейсбук