Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Оперетата "Фейсбук"

Полезни ли са социалните мрежи или нанасят непоправима щета на съвременното общество? Няма преобладаващо мнение, въпреки че почти всеки обитател на планетата притежава виртуален профил.

Фейсбук съществува вече петнайсетина години, но абонатите му още се стряскат от ефекта на свободното общуване. Не им е лесно да приемат, че това, което не е прилично, редно, уместно, възпитано и удачно, да се изрича на глас, може да бъде написано с болдвани главни букви. И все пак шансът

да нападаш

еднолично и

безнаказано

когото си искаш е колкото отблъскващ, толкова и притегателен. Преди Слави Трифонов водеше съдебни дела за лъжливи твърдения в жълтата преса, а сега в коментарите под собствените му статуси всеки среден селянин е свободен да се упражнява по-драстично от “Шок”.

Разтърсена от невъздържаната посредственост, оперната певица Дарина Такова написа в профила си: “Изведнъж българинът стана свиреп защитник на закона и експерт по оперно пеене.

Българинът, който не си дупчи билет в транспорта,

не спазва законите

за движение по пътищата, не си плаща данъците, хвърля боклука си където му падне, заравя фасовете си в пясъка на плажа, изведнъж побесня, че световнопризнат оперен артист трябва да пее пред комисия за семпло място в средно училище, където е решил, че може би ще бъде полезен.”

Знаете драмата - прочутата певица загубва ангелския си глас заради лекарска грешка, наскоро пожелава да преподава в музикалната гимназия, но се сблъсква с утвърден регламент, налага се да пее пред изпитна комисия. Излива гнева си във фейсбук и културният министър Боил Банов веднага призовава директорката Столина Добрева да си подаде оставката. Тогава ученици и родители излизат на протест, министърът финално отстъпва пред обективните обстоятелства, разменят се мъдри мисли за непреходната стойност на таланта, който бездушният закон не е предвидил.

Из мрежата се бърбори, подиграват се на суетата, с която Такова сама хвали безспорните си качества, съчувстват й или просто търсят под вола теле.

Основното в тази история обаче не са детайлите, авторитетите и потъпканото самочувствие,

а фактът, че от началото до края тя се разиграва във фейсбук. Запалена и угасена е в нищото. Събитие от виртуален характер прелива в медиите и става дневен ред на правителството, пламва люта битка с вятърни мелници. Не е ли по-забавно при това положение да си гоним покемоните, поне адекватност да не се симулира?

Покемонът не съществува, невидим е без смарт устройство, обаче в “24 часа” имахме дописка как човек на сериозно блъскал по караваната на изплашена жена и крещял: “Отваряй! Вътре има покемон!” Е, как да няма!

Реализирането на виртуалното не е ново явление, чак до оставки в кабинета се стигна след някои статуси в мрежата. “Апартаментгейт” там разцъфна, иначе как щяха да стигнат до онази тераса?

Някакви хора цяла година го играят хазяи

на “Граф Игнатиев”

и днес издигат кмет на София, който се обявява против метрото. Сайт с претенции за обективност пуска фалшива новина и провежда кампания срещу кандидата за главен прокурор. ПрофИлите така кипват, че накрая лично шефът на специализираната прокуратура излиза с опровержение. Незнаен брой случайни граждани си изкарват прехраната като лайфкоучове и инфлуенсъри, защото заинтересовани кръгове и фондации им плащат за лайкове.

Явно вече изцяло живеем в нета, обективната информация не се котира, много ясно, че разследващите журналисти останаха без работа. Бъдещето е на махленските мрежи, чийто филтър превръща оперите в оперети.

Във фейсбук се

женят, развеждат,

скарват, сдобряват,

купуват и продават, градят в снимки илюзии за проспериращото си битие, неувяхваща красота и престиж, агитират, рекламират и претендират, а медиите старателно ги цитират. Не е далеч денят, когато парламентарните избори ще се провеждат на територията на Зукърбърг и тогава изобщо няма да е смешно, че “Матрицата” е създадена по действителен случай.