Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На море в България: Перлите на най-северния север

Местата между Вама Веке и Балчик, за които си струва да идеш на море в България

Най-северният север на Българското Черноморие често е подценяван. Вероятно заради това, че е най-далеч от София. Но като запазена природа и уникални изживявания това е може би най-девствената част на българското море. Ако отидете там, ще имате възможност да общувате с природата по уникален и незабравим начин,

нехарактерен изобщо

за XXI век

Да започнем от Дуранкулак. Това е първото село след румънската граница. Край него има прекрасен плаж пред бившия къмпинг “Космос”. Това се пада северно от прочутото Дуранкулашко блато. То представлява слабосолен лиман, пълен със сладководна риба, която според познавачите е най-вкусната в България заради постоянната връзка с морето. В езерото гнездят много водоплаващи птици и без да сте голям бърдуотчър,

може да видите поне

лебеди и чапли със

сигурност и без специална

екипировка по всяко време

От южния плаж на Дуранкулак започва най-големият плаж изобщо в България. Той завършва в съседното село Крапец. Освен че е дълъг, този плаж е широк повече от километър на места и дюните му дават усещане за истинска пустиня. Най-добрият достъп до него е през бившия къмпинг “Карвуна”, но може да се спи в самото село Крапец, където има добри малки хотели, и да се ходи с велосипед или тротинетка до този велик плаж. Толкова е уникално, че може дори да се прави сърфинг по дюните като в Дубай. Освен това плажът на Крапец е любимо място за кайтсърф

заради постоянния вятър

Но дори и да нямате подготовка за този екстремен спорт, там е най-доброто място за пускането на обикновени хвърчила. Там е и най-доброто място в България да се ядат речни раци, които се ловят от блатото и се предлагат в околните ресторанти. Заради вятъра там е може би и най-доброто място да се кара колело за удоволствие. Благодарение на него велосипедистът се охлажда и наслаждава на чистия въздух и отрицателната йонизация. А както е известно, поглъщането на отрицателно заредени йони от въздуха е най-безспорният фактор за столетен живот. Освен това е хладно. В крайна сметка човек ходи на море, за

да намери прохлада от

жегата на големия град

Отрицателните йони във въздуха имат магическо действие. Човек изведнъж се събужда от лятната унилост и придобива нова енергия. Доказателство за това е, че хора, които веднъж са отишли там, повтарят, потретват и така до 7 пъти заради уникалното въздействие на въздуха, който е много чист и незапрашен. Неслучайно през 60-те години там са изградени няколко санаториума за алкохолици. Специфичният въздух много е помагал на хората със зависимости.

След Крапец следва плажът Езерец, който е посъщество същият, но се прекъсва от високия бряг на самото село Крапец. Обикновено хората, които почиват в село Крапец, ходят ту на единия, ту на другия плаж. След Езерец следва Шабленското езеро и неговата тузла. Тузла е дума, която идва от турската дума за сол - туз. Това са много солени лимани, в които има лечебна кал. До самата тузла се намира плажът на бившия къмпинг “Добруджа”, който е в същия стил - широко открито море и много пясък.

След него е самият град Шабла. Името Шабла идва от легендарната някога Айше абла (леля Айше от турски) - тя имала имение, но при една чумна епидемия било преместено на изток и топонимът останал по името на тази леля.

Там е и фарът на нос Шабла, край който има горещи минерални извори (има и нефтени кладенци, но те не са подходящи за къпане и мазане). Мястото край носа е много живописно - има рибарско селище, където се намира легендарната кръчма на Бай Пешо Господа - едно от най-автентичните места по нашето море, прочуто с рибената си чорба и специалния сос към нея - саламурика.

Придвижвайки се на юг, се стига до хипарската столица на България - Камен бряг, Тюленово, Яйлата и изобщо скалите преди нос Калиакра.

Старото име на Тюленово е Калъч кьой (при буквален превод от турски би следвало да се казва Сърпово), но в скалните пещери е бил наблюдаван т. нар. тюлен монах Monachus monachus. Последните достоверни сведения за него са от 1938 година, но по време на социализма народната власт много държеше да се знае, че се грижи за видовото разнообразие на българската фауна, и се съчини цяла митология за този тюлен.

Непрекъсното се появяваха “очевидци”, но сериозните зоолози отдавна не вярват, че още го има в България. Най-близкото място, където с много късмет може да бъде видян, е турският остров Гьокчеада в Егейско море.

Но така или иначе пещерите и каменният клифов бряг е гледка, която наистина си заслужава. Няма друго такова място в България. В археологическия резерват Яйлата има останки от стари укрепления.

Следващото място, вървейки на юг, е заливът Тауклиман, където е курортът Русалка. Тук ландшафтът е много различен от това, което виждате край Шабла - малки заливчета и разпръснати в морето скали. След Русалка идва заливът Болата, който всяка година попада в разни класации на най-красивите плажове на света. Той е наистина уникален - абсолютен кръг - езеро в морето.

Ако човек наистина обича

родината си, трябва

да влезе в него поне

веднъж в живота

Следващата спирка е нос Калиакра. Неговата история е сравнително известна, но също е единствен, вероятно за целия Балкански полуостров. Висок и каменист нос с пещери, силно вдаден в морето. Няма друга такава гледка.

Малко по̀ на юг са мидената ферма “Дълбока” и плажът Зеленка, след които следва град Каварна, бившата рок столица на България, над която се извисява хълмът Чиракмана. Историци смятат, че това са останки от нос, подобен на Калиакра, върху който се е намирало древното селище Бизоне, потънало катастрофично в морето.

На юг от Каварна в землището на село Топола има няколко първокласни голфигрища и прилежащите им луксозни хотели. Там е и ресторантът с най-хубава гледка “Балконът на света”.

Ботаническата градина в Балчик е най-доброто място за сватби в България

“Място, което трябва да имам. Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук, в Балчик”. Това пише румънската кралица Мария, след като вижда гористите склонове над морето. Днес на това място се намира един от най-красивите архитектурни обекти на България - Дворецът в Балчик. Строителството му започва през 1924 г. По това време градът е в най-южните части на Румъния. Кралицата нарича мястото с турското име Tenha Yuvah, което се превежда като “Тихото гнездо”.

Строителството приключва през 1936 г. Кралица Мария не успява да се нарадва на резиденцията си, защото умира едва две години по-късно. След още две години, през 1940 г., Южна Добруджа е върната обратно в пределите на България, а с нея и Балчик.

Не са малко тези, които искат да сключат брак на красивото място. През 2017 г. са се бракосъчетали 73 двойки, а през 2018 г. броят на влюбените, казали си заветното “да”, е нараснал на 82. Церемониите се правят в параклиса “Стела Марис”. Той е копие на малка църква на име “Св. Джеймс” от XV век, която може да се види и днес в Северен Кипър, на 20 км от Фамагуста. Кралица Мария толкова харесала църквата, че изпратила специален каменоделец, който да вземе размерите ѝ и да изгради нейното копие в Двореца в Балчик.

Културният център “Дворецът” има богата програма през цялата година с изложби и театрални постановки. През август ще бъдат представени четири художествени изложби, едно литературно четене, танцов спектакъл с Алфредо Торес, мюзикълът “Чикаго”, който е на 18 август, както и Седмица на италианската култура от 16 до 29 август. Въпреки че Балчик вече не е под румънско владение, Дворецът се посещава най-вече от северните ни съседи. През миналата година са разгледали над 260 хил. души. Сред най-верните туристи са германците и руснаците, а тази година се отчита повишение на поляци, чехи и французи, които искат да разгледат културния паметник.

Ако Дворецът е перлата на Балчик, мидената черупка е красивата ботаническа градина, която го обгражда. Тя е към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и е с площ от близо 200 дка. Разполага с над 4900 растителни вида от всички краища на света. Цветята са отделени по семейства в различни декорирани кътове. Сред най-големите забележителности на градината е постоянната експозиция от кактуси. Големите бодливи растителни видове са на открито, а сред другите атракции са бонбоненото и каучуковото дърво, каменният дъб, едроцветната вечнозелена магнолия и голяма и стара метасеквоя, която освен тук може да се види само в Кралската ботаническа градина в Лондон.

Ботаническата градина е обособена на три части - парк, изграден още по времето на кралица Мария, разсадник, който е пригоден за посещение на хора с увреждания, и защитена местност, в която специалисти могат да изучават екосистемата на региона. Университетската ботаническа градина е място, което често се посещава от студенти биолози и еколози за практически упражнения. 

Болата - райският залив под Виа Понтика

Ако застанете на плажната ивица на Тузлата и погледнете на североизток, пред вас ще се открие прекрасната гледка към нос Калиакра. Няколко километра зад него се крие друг залив, известен с приказния си плаж и кристално чистата си вода - Болата.

Обграден от двете си страни със скални масиви с издълбани в тях пещери, заливът се намира до бивша военна зона и има малко пристанище. През Болата протича къса рекичка, подхранена от съседните извори, която се влива в морето, образувайки устие на лагуна. Това е и единственият пясъчен плаж в района на Калиакра. Също и единственият резерват в България, който в своите предели включва и акватория (водна площ).

Над приказния залив минава един от основните пътища за миграция на прелетните птици - Виа Понтика. Там любителите могат да отидат в края на лятото (септември), за да се полюбуват на отлитането на птиците към топлите страни, а пък пролетта (март) - да се върнат за долитането им. Към върха на заобикалящите залива скали води стръмна пътечка, откъдето се разкрива прекрасен изглед към цялата клисура. Само оттук може да се види изцяло нос Калиакра, а ако се продължи на север, може да се стигне до прочутата местност Тауклиман.

Скалните пещери под пътечката пък крият хиляди години история. В тях са открити останки от антично селище и свидетелства за живот от 400 г. пр. Хр., както и Малтийски кръст, свидетелстващ за търговията на Второто българско царство с Генуа и Венеция.

Болата несъмнено е един от най-красивите диви плажове в България, перфектен за любителите на гмуркането, малки, големи и всички, които желаят да се откъснат за миг от градската шумотевица и да останат насаме с красивото ни море.

Кални бани в Балчишката Тузла

Само на няколко километра източно от Балчик, зад морския плаж на Северното Черноморие, по една кратка пътека, заобградена от най-различни растения, се разкриват две езера едва на няколко стъпки от морето. Местността е известна на всички като Балчишката Тузла, а името произлиза от турската дума за сол - tuz, и означава много солено място.

Тузлата е популярна не само заради красотата си, но и заради лечебната лиманна кал, която се утаява по дъното на езерата. Още през 1883 г. руският лекар Игнатов използва кал от местността с медицински цели. Оттогава много хора започват да посещават езерата, за да се мажат с лечебната тиня.

Водните басейни в Тузлата са се образували на мястото на голямо свлачище и се делят на плитко и дълбоко. Интересно е, че само калта в плиткото езеро е с доказани лечебни свойства. По тази причина то е оградено и в него са оформени два сектора - мъжки и женски.

Хората посещават Тузлата, за да лекуват най-различни неща - от ставни заболявания до такива на гръбначния мозък. Калолечението се случва по тъй наречения египетски метод - тялото се намазва с калта и изсъхва така на слънцето. След известно време хората влизат обратно, за да отмият калта от себе си, (по този начин запасите в езерото не се губят), след което продължават със слънчева баня.

Освен езерата и калните хора, които обикалят, местността е изпълнена с богат биологичен живот. Тук-таме може да усетите аромата на мащерка, да наберете жълт кантарион или метличина. Високо над тревите прелитат най-различни птици, а по земята пълзят гущери и смокове, а тук-таме прескачат зайци.

Постройките в околността са малко - уютни бунгалца и някое “капанче” за цвят. Единствената по-мащабна сграда е болницата за рехабилитация, построена в средата на миналия век. Тя привлича все повече и повече хора да купуват имоти в близост до региона и да ползват услугите ѝ.

От брега на залива се вижда и нос Калиакра, за който се носи легендата за 40-те девици, завързали косите си една за друга и скочили в морето, за да не бъдат пленени от османските поробители.