От 25 години наблюдавам отблизо политическия цирк в България. Така да се каже, до такава степен съм част от шоуто, че като ме питат какво работя, казвам „щоумен“. Или уомън. Или трето. Оня ден си викам, абе от 25 години им разправям на тия тулупи как не се правят нещата, що да не взема да спретна една партия аз. И без това имам анализ от първа ръка, видяла съм кой и как е успял и кой и как се е провалил, това си е база знания, от които може да излезе нещо читаво.

Най-важното при правенето на политика е да уцелиш нерва на обществото. Да погъделичкаш електората, да го почешеш там, където го сърби. Абе с няколко думи: да му казваш това, което иска да чуе, а ако си и особено талантлив – да му посочиш кой е виновен за несгодите му. Затова реших да кръстя партията си „Кой ми с.а в гащите“. Отговаря и на двете условия – хем казваш на хората, че са до ушите в л..на, хем ги успокояваш, че друг е виновен. После цялата политика се върти около това да намериш кой да опере пешкира. Румънци ли ще са с техните глигани, турци ли ще са с тяхното петвековно робство, Меркел ли ще е с нейните араби или винаги Москва и петолъчката й – изборът е голям. Мислех си, че идеята ми е супер и ще надцакам всички, но грешно си направих сметките. Оказа се, че не съм преценила правилно електората и преди изобщо да сколасам да потърся враг, избирателите вече си го намериха.

„Да бе, да, кой бил с.ал в гащите ми... Така може да си кръсти партията само човек, който има пари да яде. Кой й даде парите за ядене на тая, искам да знам аз“, гласеше първият коментар, след като обявих намерението си. Заваляха и други.

„Тая не беше ли една висока? До кога ще търпим високите да ни заробват, а, ниски сънародници??? Народе, под един и шейсе???“, попита един партиен лидер, известен с лютия си нрав и незабелижимия си ръст. Веднага около него се събраха поддръжници, не надвишаващи 1,65, които прегърнаха протеста му и го припознаха за свой.

Обади се и жена, която твърдеше, че ми е съученичка от спортното, макар никога да не съм учила в спортното. Разказа в няколко телевизионни студия как съм преписвала по литература, макар винаги да съм имала само шестици по български. „Значи тя мами още от училище, а който мами на контролното, мами после и с еврофондовете“, написа един голям вестник. Извадих бележник от училище, за да опровергая злостната клюка, което доведе до нов залп: „Еми да, с това калпаво образование до там ни докарахте. Съсипахте държавата!“, подпали фейсбукът. Направиха се няколко групи против партията ми, макар още да не я бях създала. В една от тях се появи и бележника ми, подправен като членска книжка в SS. Говореше се за престъпленията ми по време на Втората световна война, съюзът на антифашистите излезе с декларация срещу мен, а Световният еврейски конгрес поиска да ме съдят. На воплите ми, че съм родена две поколения по-късно, никой не обърна внимание. В рамките на 48 часа срещу мен се обявиха хората от ЛГБТ, защото не съм лесбийка, православните семейства, защото не съм православна и дузина масонски клубове, които провидяха в мен победа на феминизма. Съседка отговорно заяви, че тормозя целия блок с нелепия си музикален вкус и това е свалило общия успех на учениците в него с две единици, което провокира свикване на извънредна конференция на учителския съюз. Оказа се, че години наред са търсили причина за все по-слабото представяне на български ученици на тестовете „Пиза“ и ето, че я бяха открили! Аз!

Три дена след обявяване на намерението ми да се кандидатирам за политик срещу мен се водеха осем дела, две от тях за бащинство, макар че съм жена, НАП публикува данните ми и всичк исе забавляваха с доходите ми, прокуратурата ме обяви за издирване с червена бюлетина, а електоратът... Електоратът сияеше. Най-сетне бяха открили кой им е с.ал в гащите!