Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нийл Армстронг и Бъз Олдрин (вляво) тренират за мисията на Луната.
Нийл Армстронг и Бъз Олдрин (вляво) тренират за мисията на Луната.

Страховете му се отприщили след смъртта на единствената му дъщеря, която умира от рак, преди да навърши 3 г.

Първият човек, стъпил на Луната преди 50 г. и произнесъл знаменитата фраза “Една малка крачка за човека, огромен скок за човечеството”, бягал умишлено от световната слава, защото се страхувал, че ще отвлекат децата му.

Това разказва нова биография на Нийл Армстронг, която разкрива тайната причина за отказа на астронавта да бъде обсипван с почести.

Преди да се отправи към Космоса, Армстронг е пилот изпитател към Националния консултативен комитет по аеронавтика във военновъздушната база “Едуардс” в Калифорния. По онова време той се жени за първата си съпруга Джанет Шийрън, от която има три деца - Ерик, Марк и Карън. През юни 1961 г. единствената му дъщеря е диагностицирана с тумор на мозъка и умира година след това. Детето не е навършило три години, а Армстронг преживява изключително тежко загубата “на тази радост, която ме направи друг човек”.

До голяма степен именно това подтиква пилотът да се стреми към коренна промяна и да реши да участва като кандидат в космическата програма. Това също така вкоренява завинаги в сърцето му огромен страх за другите му деца.

“Баща ми

получаваше по

10 000 писма на ден, но не обичаше славата”, казва 56-годишният му днес син Марк. 62-годишният му брат Ерик потвърждава: “Татко не се възприемаше като герой.”

Тримата от екипажа на “Аполо 11” (от ляво на дясно) - Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин.
Тримата от екипажа на “Аполо 11” (от ляво на дясно) - Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин.

Биографът на Армстронг Джеймс Хенсън, по чиято книга “Първият човек” бе направен нашумелият филм с Райън Гослинг в главната роля, казва: “Никога не съм срещал човек като Нийл. Той нямаше его и е отклонил хиляди възможности да направи пари.”

Седмица след завръщането си на Земята Нийл Армстронг, Бъз Олдрин - който стъпва на Луната 19 минути след него, и пилотът на командния модул Майкъл Колинс заминават на турне, наречено “Големият скок”.

Над 100 млн. души

по цял свят се стичат

да видят на живо тримата астронавти, както 530 милиона са ги гледали на екрана. По онова време Нийл Армстронг е на 38 години и целият свят е в краката му. Но той отказва да се промени въпреки огромното внимание, насочено към него.

“Аз съм и винаги ще бъда старомоден инженер с бели чорапи, роден от втория закон на термодинамиката”, казва той. Това, което се променя обаче, е семейният му живот. Армстронг започва да изпитва натрапчив страх, че синовете му Ерик и Марк може да бъдат похитени, така, както през 1932 г. отвличат бебето на Чарлз Линдберг - първия човек, прелетял сам Атлантика.

Линдберг, станал световна знаменитост с полета си, плаща откуп от 50 000 долара, но след това намират трупа на 20-месечния му син.

“Знам, че е имало конкретни заплахи - казва Марк. - Татко странеше от славата, защото не искаше да ни сполети същото като с бебето на Линдберг.”

Възрастните вече мъже си спомнят, че баща им никога не говорел за смъртта на сестра им Карин. Момиченцето умира точно на годишнината от сватбата на Нийл и Джанет, затова те никога не празнували тази годишнина, а раната никога не зараства. Армстронг обаче пазел повече от всичко на света снимка на момиченцето малко преди смъртта му.

В документалния филм за първия човек на Луната, озвучен от Харисън Форд, героят казва, че в тази ситуация за него най-добрият начин да не мисли за смъртта на дъщеря си е бил да потъне в работа.

Първоначално Армстронг е избран за програмата “Джемини” през 1966 г., която трасира пътя за мисиите “Аполо”. Той подава кандидатурата си,

но изпуска срока

с цяла седмица Експерт, с когото е работил по симулатора за полети в базата “Едуардс”, обаче я вижда и я бута незабелязано в купчината. Той става част от мисията “Джемини 8” и е в дублиращия екипаж на мисиите “Джемини 5” и “Джемини 11”.

Екипажът на “Аполо 11” е обявен през януари 1969 г., а след поредица заседания на високо ниво в НАСА Нийл Армстронг е

определен за човека,

който ще стъпи

на Луната първи

Кацането става вечерта на 20 юли 1969 г., но астронавтът оставя отпечатъка на левия си крак върху лунната повърхност в 2 часа и 56 минути на 21 юли. Астронавтът престоява на Луната 2 ч и половина.

Приживе Армстронг, който умира през 2012 г., дава изключително малко интервюта. Той пропуска събитията, свързани с Луната, и дори не отива на парада за 25-годишнината от полета в родния му град Уапаконета в Охайо.

С Мики Маус през 2005 г. по време на откриването на реконструираната атракция “Спейс маунтин” в Дисниленд, Калифорния
С Мики Маус през 2005 г. по време на откриването на реконструираната атракция “Спейс маунтин” в Дисниленд, Калифорния

В последните години на живота си спира да дава автографи и не иска името му да бъде експлоатирано. През 1994 г. съди “Холмарк”, защото използват фразата му за “големия скок на човечеството" без разрешение. Постепенно развива силно подозрение към мотивите на околните.

Първият брак на Армстронг се разпада през 1994 г. По-късно той сключва втори брак с Керъл Найт, която среща на турнир за голф. Когато къса и с нея, двамата си разделят 3 млн. долара. Първият на Луната би могъл да е много по-богат, но завършва живота си с убеждението, че никой не може да го купи.

Завърналите се астронавти (прави в предната кола) са посрещнати като богове в САЩ. Нийл Армстронг впоследствие все по-рядко се появява публично.
Завърналите се астронавти (прави в предната кола) са посрещнати като богове в САЩ. Нийл Армстронг впоследствие все по-рядко се появява публично.