Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайната любов между Салвадор Дали и Федерико Гарсия-Лорка

За страстната връзка на Салвадор Дали и мистериозната Гала се знае много. Двамата са олицетворение на нестандартната и всепоглъщаща любов. Но гениалният художник има и други силни любови. Една от тях е с Федерико Гарсия Лорка. Този юни се отбелязва 120-ата годишнина от рождението му. Убитият едва на 37 години поет е признат за един от най-значимите испански автори на XX век.

Според някои биографи връзката на Лорка и Дали е сексуална, а според други – само платонична. Няма конкретни доказателства дали наистина само Федерико, който е бил категорично хомосексуален, е имал чувства към Салвадор, или и художникът е обичал поета страстно? Били ли са любовници, или само приятели от академията?

Години наред се носят различни слухове, а Дали си позволява да говори публично за отношенията им едва когато вече е надхвърлил 80-те. Тогава той споделя, че

"любовта им е била страстна, но трагична"

Едва след смъртта на художника излиза книга с кореспонденцията, която двамата са разменяли – писма, пълни с любов, нежност, поезия и изкуство.

На тяхната връзка е посветен и филмът "Малко пепел" с участието на Робърт Патинсън и Хавиер Белтран, който излиза през 2008 г. В лентата е показан именно флиртът им, който е много повече от чисто сексуален – а е по-скоро на ниво талант и интелект. Двамата се вдъхновяват един друг за изкуството си. Салвадор символично включва изображението на Федерико в своите картини, а поетът пише "Ода за Салвадор Дали".

 Всъщност художникът е с пет години по-млад и в началото на отношенията им възприема Лорка като учител и вдъхновител. Федерико пък е възхитен от чара на младежа и го въвежда в артистичните среди. Двамата се допълват интелектуално и емоционално.

Лорка е красавецът във връзката

– той е смугъл, винаги елегантен, опасно чаровен. Дали е размъкнат, ексцентрично облечен, по-скоро се възприема като грозноват. Но не и когато Федерико го гледа с очите на любовта. На всичкото отгоре Лорка, въпреки крехката си възраст, вече има публикувани книги и е известен. Всъщност Салвадор познава Лорка преди да го срещне – от поемите му и го обожава като творец.

Докато Дали още не е никой и дори в класовете по изящни изкуства преподавателите му не вярват, че от него ще излезе истински художник. Федерико пръв забелязва големия му талант. Години по-късно художникът ще признае, че Лорка му помага да възмъжее и да се почувства красив, уверен, смел и готов да покори света. В началото на познанството им той е изключително затворен, не общува почти с никого, възприеман е като странник от състудентите си. Факт е, че определението странен ще преследва Салвадор през целия му живот, но преди да се запознае с Федерико той сякаш страда от тази странност, докато след това я оценява и разгръща в изкуството си. Връзката им е и

с множество сътресения

Федерико не може да приеме факта, че Дали харесва дамите, а Салвадор така и не показва категорично одобрение към хомосексуалността на приятеля си, въпреки че е възможно и самият той да е бил увлечен и от мъже. Дали просто не иска да го признае пред себе си?

Каквато и да е истината, отношенията им са бурни. Още по-утежняващ е фактът, че техният общ приятел – поредният гений - Луис Бунюел е открито против хомосексуалистите.

В онези времена те не само не са приети добре в обществото, но и ги арестуванат. Връзката на Дали и Лорка е незаконна. За Федерико това не е чак такъв проблем, но Салвадор не може да приеме да бъде критикуван. Той е

обсебен от идеята

да бъде велик, харесван, обожаван

от другите. Манията му за чуждото одобрение може би го възпира да рискува да се влюби в поета или още по-лошо – го кара да сложи край на вече разцъфналата любов.

 Други биографи обаче намекват, че е възможно самият Бунюел да е бил влюбен в Лорка и затова да е направил всичко по силите си да раздели поета и художника. Всъщност именно той убеждава Салвадор да замине за Париж, където талантът му неизменно ще бъде подобаващо оценен.

Лорка много тежко приема филма "Андалуското куче", който Дали прави заедно с Бунюел. Лентата е изключително странна, умишлено лишена от рационален сюжет. Състои се от поредица шокиращи образи – разрязването на око с бръснач; човешка длан, от която излизат мравки; мъж, който тегли пиано, върху което има умряло магаре. Това е един от ранните примери за експериментално кино и по-късно лентата получава световно призвание.

Сценарият е дело на Дали и Бунюел, които твърдят, че го написват само за една седмица. Заглавието обаче обижда Лорка, тъй като самият той е от Андалусия. Поетът е категоричен, че двамата му приятели се подиграват с него.

Изпитва разочарование,

но и ревност,

че Салвадор и Луис са толкова близки, за да творят заедно. След този срив той заминава за Америка, където създава "Поетът в Ню Йорк". Смята се, че творбите в сборника са вдъхновени именно от мъката по художника.

Категоричният край на може би платоничната любов между Дали и Лорка поставя изкусителката Гала. Когато тя се запознава със Салвадор, е съпруга на поета Пол Елюар. Някои биографи засягат интересна случка – че самият Елюар дава на Салвадор Дали снимка на Гала напълно гола. Може би за да я нарисува, но всъщност постига единствено художникът да се влюби в нея безпаметно. Нито Пол, нито Федерико са способни да попречат на страстта на художника и рускинята.

 Говори се, че родената като Елена Иванова Дянкова започва авантюрата си с десет години по-младия от нея Салвадор докато е още омъжена, и то без да крие от съпруга си.

Той й дава благословията си

Според някои биографи дори след развода и последвалата сватба с Дали Гала продължава да поддържа сексуални отношения и с бившия си мъж Пол. Просто разменя официалните места на съпруга и любовника.

Тя обаче обожава Дали или поне това, което може той да й даде – освен че я отрупва с богатство и изпълнява всичките й прищевки, той й дарява най-ценното - а именно вечна младост. Красавицата страда от безумен страх от остаряването и смъртта, и най-вече от забравата. Затова се влюбва в Салвадор, който има възможността да я улови завинаги млада и жива в картините си. Рускинята не може да си позволи да е обикновена, това е най-големият ужас за нея – да се отдаде на това да е майка и домакиня. Тя така и не създава стабилна връзка с дъщеря си от брака с Пол, а по-късно признава, че възприема Салвадор и като син, и като любовник.

 Гала и Дали са сякаш предопределени един за друг, ексцентрични по еднакъв начин, понякога свързвани от чувства повече като майка и син, отколкото като мъж и жена, но друг път изгаряни от неудържима страст един към друг. Двамата са си толкова самодостатъчни, че постепенно се изолират от всичките си приятели и живеят в своя леко налудничав, но пълен с талант свят. Много от близките на Салвадор открито не харесват жена му, защото вярват, че тя нарочно го обсебва, за да го притежава единствено за себе си.

А Дали наистина сякаш става още по-луд в ръцете на Гала. Започва да говори, че единствено с нея може да рисува, че само тя го вдъхновява,

че когато я няма, изкуството го напуска

Вярва, че ако тя е до него, той може да стане всичко, което поиска – дори крал. Може би и заради това се решава и дори купува замък. А за благодарност Гала го държи още по-изкъсо – отива да живее в замъка сама и му разрешава да я посещава само с официално искане.

Факт е, че Гала е ексцентрична и с мания за контрол, тя много ревнува по-младия от нея художник и трудно приема той да обича друг освен нея.

Затова и разделя завинаги

Дали и Лорка

Тя не понася поета и не го приема в дома им. Не одобрява и размяната на писма между двамата артисти. Всъщност Дали често споделя пламенните си чувства към Гала в писмата си до своя приятел. Това още повече дразни Федерико, който открито заявява, че не харесва тази по-възрастна обсебваща жена.

Според биографи на художника за него най-големият удар е злощастната смърт на поета. След започването на Гражданската война всички съветват Лорка да не се завръща в Андалусия, а да остане в Мадрид или дори да избяга в Париж. Той обаче не иска да слуша никого и отива в Гранада – един от най-консервативните градове по това време. Той вече е доста неудобен за властта. Произведенията му са забранени в някои кръгове, а самият той е обвиняван заради социалистическите си възгледи. Допълнително утежняваща състоянието му е и неговата сексуална ориентация, възприемана като престъпление.

Теориите какво точно се е случило във фаталния 18 август 1936 г. са много. Първоначално се твърди, че поетът е случайна жертва на улична престрелка. Много години по-късно са разсекретени документи, които доказват, че Федерико е бил арестуван и екзекутиран по заповед на крайнодесните военни власти. Той е бил прекалено неудобен с политическите си възгледи. Но не е изправян пред съд, а директно разстрелян и тялото му е хвърлено в общ гроб.

Убийството му е прикривано години наред,

защото истината е била прекалено неудобна за правителството. Останките му не са намерени и до днес, а разстрелът му е смятан за едно от големите престъпления на Гражданската война.

И въпреки че си отива едва на 37 години, той е признат за един от най-значимите испански поети и драматурзи на XX век. За него страдат всички. Но най-много може би Дали. Мисълта, че не е спасил приятеля си, довежда почти до лудост Салвадор. Той години наред не може да преодолее самообвинението, че не е предприел нищо и не е спрял Лорка. Дори в края на живота си Дали признава, че смъртта на поета е едно от нещата, които не може да се прости.