Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Много професии ще бъдат заменени от машини, но не и учителската Красимир Вълчев

Разговорът за агресията се фокусира в училището, но е свръхзадача то само̀ да компенсира факторите извън него

- Г-н Вълчев, коя матура ви е тази като експерт и министър? Имахте ли притеснения за нея, какви мерки взехте за нормалното протичане на изпитите тази година?

- Организацията на матурите е сложна задача и в нея са ангажирани над 10 000 души. Вече имаме опит в организирането, но не сме застраховани от грешки или неочаквани събития. Последните години пропуските бяха най-вече в отделни изпитни въпроси. Миналата година на изпита по български език и литература имахме въпрос, който не беше грешен, но беше подвеждащ и неуместен за подобен изпит.

За тазгодишните матури засега можем да кажем, че преминаха нормално. Изпитите са част от образователния процес, не са нещо извънредно. Имаме намаление на зрелостниците, които се опитват да преписват. Разделянето на изпитите на модули даде резултат.

- Колко дни ще се пазят записите от камерите на матурите?

- Когато изпитът приключи и писмените работи се изпратят в центровете за проверка, се свалят и пълните записи от всяка класна стая, в която се е провел изпит. Записите се изпращат в електронно хранилище, като се спазват изискванията за защита на личните данни. Те се съхраняват два месеца от деня на провеждането на матурата, след което се унищожават автоматично. При сигнал, че зрелостник е преписвал на изпита, може да се прегледат записите. Всеки случай се гледа индивидуално и се взема решение.

- На днешния 24 май каква е визията за съвременен, креативен учител. И каква е неговата роля?

- Креативният учител е най-ценният ресурс на образователната система. Впрочем

креативен е всеки учител

- в един или друг час, в работата си с един или друг ученик, в личния си подход. Желанието и задачата ни са това да стане доминираща и повсеместна култура и политика. За да се случи, цялата система трябва да се префокусира към подкрепа на креативния учител. Всички политики и документи, всички по вертикала - Министерството на образованието и науката, регионалните управления на образованието, директори, трябва да спомогнат за тази промяна. Тя започва от МОН и РУО. Ние трябва да дадем ясен сигнал, че това очакваме и това насърчаваме. Министерството най-вече с документите, които издава. регионалните управления - с това какво контролират и каква методическа подкрепа оказват.

Сега системата много често оценява учителя по това дали е попълнил документа. А изрядният документ много рядко е атестация за добър резултат. И това демотивира. Убеден съм, че ако подкрепата на креативния учител стане доминираща политика и култура в системата, ще се почувства и положителният ефект на всички останали политики, които се правят.

Учителят днес има трудната задача да провокира интереса за учене на децата, да ги направи активни участници в образователния процес, да ги накара да свързват знания, да извличат и анализират информация, да проблематизират, да стимулира креативността им. Тази задача изисква от учителя творческите усилия да намери индивидуалния подход към всяко дете. Всяко е различно и това прави задачата още по-трудна. И учителят трябва да прави това наред с всичките си останали задължения - да предаде учебния материал, да възпитава, да се грижи за дисциплината, да работи допълнително с проблемните деца, да попълва документи. Когато физически е невъзможно да изпълниш ефективно всички тези неща едновременно, системата трябва да казва кое е по-важно. А по-важно е да си накарал учениците да мислят и дискутират, отколкото да следваш строго тематичното разпределение, по-важно и да ги провокираш да четат и да търсят информация, отколкото да следват учебника.

Всеки от нас носи спомена за учителя, който го е вдъхновил. Това е може би най-важната и най-трудната задача на учителя - да вдъхнови ученика да учи. Тази задача е още по-валидна за днешното поколение ученици. Всички образователни системи днес по-трудно провокират интереса за учене на децата.

Много по-малка част от

днешното поколение

ученици ще упражняват

40 години една и

съща професия

и ще трябва постоянно да се учат. Затова и най-важно е да се научат да учат. Всички учим през живота си много повече извън училище, отколкото в него. Ако училището научи едно дете да се учи, дори и то да пропусне знания в училище, по-късно може да ги компенсира. Това е ролята на креативния учител. Промяната се случва и по линия на въвеждането на образователни иновации и използването на съвременни информационни технологии.

- Колко млади хора влязоха в професията през тази учебна година?

- В системата работят над 13 хиляди педагогически специалисти на възраст до 35 години. Това са близо 15% от всички учители в страната. Най-голям е броят на тези от 25 до 30 г. и от 31 до 35 г. Въпреки нашите усилия да привличаме млади хора в учителската професия все още е малък делът на онези, които влизат да преподават веднага след завършване на висше образование.

Но имаме и положителни тенденции. С увеличаването на възнагражденията се повишава желанието за включване в педагогическо образование и педагогическа професия. Наблюдава се и връщане в професията на хора, които са я напуснали. Това все още не е достатъчно.

професии ще бъдат

заменени от машини,

но не и учителската

Реализираме и други политики освен увеличаването на възнагражденията. Предоставяме допълнителни стипендии на студентите в професионалните направления, които завършват с придобиване на педагогическа квалификация, и допълнителен прием и финансиране на държавните висши училища, които ги обучават. Разширяваме възможностите за квалификация с Национална програма “Мотивирани учители”, по която финансираме придобиването на учителска правоспособност.

Учителската професия е професия на бъдещето. Много професии ще бъдат заменени от машини, но не и учителската.

- Учителите по кои предмети са дефицитни и ще се справите ли с осигуряването на кадри във всички училища?

- Традиционно имаме недостиг на учители по информационни технологии и английски език. Последните години се задълбочава недостигът на учители по математика и природни науки и на ресурсни учители. Най-големият недостиг се очаква след около 10 години и той ще обхване всички дисциплини и всички видове педагогически специалисти. Затова и предприемаме всички мерки сега.

Трябва да обезпечим системата с учители по всички дисциплини, но и във всички училища и детски градини - дори в най-малките и най-отдалечените. И то с добри учители. Равният достъп до образование е функция преди всичко на достъпа до добри и мотивирани учители. Затова

предоставяме

по-високо

финансиране на малките

и отдалечените общини

Финансираме възстановяването на транспортни разходи на учителите за пътуване до училището с обществен или със собствен транспорт, както и разходите за квартира. Младите хора са по-склонни да живеят в по-големия, най-често областния град, и пътуват. Подготвили сме и електронна система, която, образно казано, ще картографира търсенето и предлагането на работни места в образователната система. И ако в по-големия град няма свободни места, а в по-малкия има недостиг на учители, системата ще ги насочва.

- Има ли училища, в които още не са повишени заплатите?

- Не. Под 1 % от училищата са увеличили заплатите с по-малко от 20%. Причините са две - направили са го по-рано и заплатите са по-високи от базовите или са намалели учениците, без това да е съпроводено с пропорционално намаление на персонала. От друга страна, имаме и училища, които са повишили възнагражденията с повече от 20 на сто.

- Какво прави министерството за квалификацията на учителите?

- Изпълняваме национална програма и проект по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. До момента по проекта са преминали обучение над 15 000 педагогически специалисти. Стартира и още една национална програма, която има отношение към квалификацията - “IT бизнесът преподава”. Тя дава възможност на учителите по информатика и информационни технологии да бъдат на стаж в технологични компании, да се сблъскват с реални казуси и да научават новостите в бранша. В същото време служителите от тези фирми могат да преподават заедно с учителите в клас по дадени модули от учебния материал. Имаме амбицията, ако тази програма се окаже успешна, да я разширим и към други системи. По проекта “Образование за утрешния ден” ще бъдат обучени 25 000 учители за работа с платформи и дигитални ресурси. Най-много квалификационни дейности обаче се финансират от училищните бюджети и се избират на училищно ниво.

- Подготвихте стратегия за възпитанието на учениците, какви методи предвиждате за спиране на агресията в училище?

- Възпитателната функция винаги е била част от образованието. Тя никога не е спирала в училищата, макар и днес да имаме усещане за слабост и повишени очаквания. Проучване на “Алфа Рисърч” от началото на годината показа, че родителите очакват образователните институции да възпитават и да са партньори. Възпитателната работа е предпоставка за добра обучителна функция. Това, което ни е необходимо, не е поредният документ, а да дадем увереност и сигнал на системата какво очакваме от нея. Да идентифицираме възможностите за подобряване на възпитателната работа. Да подобрим взаимодействието между участниците,

най-вече между

учителите и родителите,

да проведем непреднамерен и недоктринерен разговор. Последното може да си случи ефективно само на ниво училищна общност, а не на централно ниво или с документ, спуснат от горе. Искаме да провокираме този диалог. Имаме нужда от механизъм за споразумяване относно ред, правила и тяхното прилагане. Това се случва като добра практика в редица училища и детски градини.

Що се отнася до агресията - тя е функция на множество фактори на средата, външни за образователните институции, но също така и на усещането за липсата на ред или последователни усилия той да бъде наложен.

Липсва и като даденост

онази невидима основа

от споделени норми и

виждания за образованието

и социалното поведение, която да дефинира очакванията ни и да ни задължава. Учителят очаква родителят да е направил повече по отношение на възпитанието на детето, а родителят очаква повече от училището и са склонни взаимно да се обвиняват. Затова ни е необходима стратегията. Затова са ни необходими целенасочени усилия за изграждане на училищни общности и ефективни механизми за взаимодействие в тези общности.

Разговорът за агресията се центрира върху училището, но основните фактори са извън него. В повечето случаи в училището само се проявява агресията. Трябва да отчетем, че образователните институции са в неравна конкуренция с мощни индустрии - филми, медии, социални мрежи, видеоигри. Ние очакваме от училището и учителите да компенсират всички тях за антисоциалните модели, които задават. Това е непосилна свръхзадача. Но и не трябва системата да се отказва. Днес предучилищното и училищното образование са относително най-здравата и подредена обществена система. Няма на кого друг да разчитаме за възпитанието и справянето с агресията. На нея и на учителите разчитаме най-много да се справим с най-важните предизвикателства и да живеем в по-хармонично и проспериращо общество с по-солидни социални основи и по-малко изключени хора. Затова обаче трябва да подкрепим образователните институции и учителите. Тяхната мисия продължава да бъде най-важната и няма кой да ги замести.

- Кога училищата ще минат на едносменен режим?

- Плановете за най-големите общини са това да се случи до 10 години. За много училища преходът към едносменен режим ще стане с намаляване на приема, но в редица училища ще е необходимо дострояване, а в общините, в които няма свободна база, и строеж на нови училища.

- Какво мислите за предложението на директори родителските срещи в сегашния си вид да отпаднат?

- Факт е, че новите технологии дават алтернатива, но не трябва да се губи и прекият контакт учител - родител. Важното е, независимо от формата, учителят и родителят да общуват и работят като съюзници в полза на детето. Учителите трябва винаги да бъдат отворени за комуникация с родителите, а родителите да уважават и да се доверяват на професионализма на учителите. Ние имаме обща мисия - детето.

CV

* Роден на 9 юни 1975 г. в София

* Магистър по публични финанси. Завършил е Икономическия университет във Варна и обучение по бюджет и финансово управление в университета “Дюк” в САЩ

* През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция “Държавни разходи”

* От септември 2009-а до февруари 2017 г. е главен секретар в Министерството на образованието и науката с прекъсване, като е работил и в МВнР като директор на дирекция “Бюджет и финанси”

* От 4 май 2017 г. е министър на образованието и науката