Чета напоследък някакви вопли по адрес на Камен Донев и неговото изкуство.

Воплите идват предимно от хора, ощетени откъм талант и още по-ощетени откъм публика. Зрителите не се интересуват от техния труд и това ги натъжава. И понеже на проваления все някой друг трябва да му е виновен, сега са си нарочили Камен.

Той им е виновен, щото събира по 12 хиляди души на спектакъла си, а те играят пред 20-30 човека, от които повечето са им роднини, дошли от съжаление.

Най-забавната теза на тия „културни дейци“ е, че ако нещо има публика, значи то е некачествено.

Те мислят така, защото са невежи.

Те не знаят, че в театър „Глоуб“ Шекспир е играл пиесите си пред около 3000 души - във времена, в които населението на Лондон е било приблизително колкото сегашното население на Стара Загора.

Те не знаят, че Есхил, Софокъл, Аристофан са играли пиесите си пред 10-15 хиляди зрители.

Хубаво е човек от време на време да попрочита малко история.

Не е достатъчно само да киснеш в кръчмата и да давиш в евтина водка недооценения си талант.