Един е с лозунг “Не съм корумпиран”,

друг с “Корупция за всеки”

Една сутрин пред дома на Василий Голобородко спират дузина лимузини. От тях изскачат телохранители, протоколчици и държавни служители, нахлуват в дома му и го отвеждат още сънен и по пижама под смаяния поглед на семейството му. Голобородко трябва да започне да управлява страната незабавно.

Причина за неочаквания дори за него пост е една реч, която учителят държи пред свои възпитаници седмици по-рано. В нея той страстно критикува корупцията и липсата на професионализъм у политиците. Един от учениците му тайно заснема думите му и те се превръщат в такъв хит в ютюб, че Голобородко незабавно е избран за президент без неговото знание.

Напоследък този сценарий си звучи съвсем реалистично, но той все пак е от комедиен филм. Филмът е “Слуга на народа”, в който участва Володимир Зеленски в ролята на изненадания президент. И заради който Зеленски е на път наистина да стане президент на Украйна.

Животът имитира

изкуството!

Единствената разлика с неговия герой е в това, че кандидат-президентът, който отива на втори тур идната неделя, поиска президентския пост съвсем съзнателно. Макар и в комедийното си шоу на Нова година.

Човек би си помислил, че в другите държави ще се смеят над това развитие на нещата, но поглед отблизо към политиците в момента ни показва друго – Зеленски не е единственият професионален комедиант, тръгнал към управлението. А навсякъде по света

на власт идват

хора, които са

антисистемни

играчи,

не са се занимавали с политика и вероятно тъкмо заради това ги избират с голямо мнозинство. Както се случи с новата президентка на Словакия Зузана Чапутова. 45-годишната адвокатка години наред се бореше с незаконното сметище в града си и битката я направи толкова популярна, че спечели с лекота вота миналата седмица.

Макар и с опит в политиката, самият френски президент Макрон се смята за антисистемен играч. Той направи свое политическо движение, защото вярваше, че с него ще се справи по-добре с управлението на страната, отколкото това правеха до този момент класическите партии. И ако адвокати или финансисти все пак не са толкова далеч от управлението, то колегите на украинеца Зеленски не могат да се похвалят с подобен опит и въпреки това също печелят избори. Той далеч не е единственият комедиант в голямата политика, като този път заподозрян не е Доналд Тръмп. Премиерът на Словения Мариан Шарец също е комедиант и също спечели изборите през август напълно изненадващо. Години наред той бе прочут клоун и имитатор на политици, също и политически сатирик.

Свое комедийно телевизионно шоу имаше и Джими Моралес – президентът на Гватемала. Той спечели изборите през 2016 г.

с лозунга “Нито

съм корумпиран,

нито съм

крадец”

За беда, само година по-късно бе разкрито, че е получавал по 7300 долара месечно от фирма от военната промишленост за лобистки услуги. И това не е виц.

Най-известният клоун в политиката, който не спира да причинява главоболия на колегите си в други държави, е италианецът Бепе Грило. Той не е президент, но неговото движение “Пет звезди” промени драстично италианската политика. “Ще правя антиполитика. Никакви десни или леви програми не ми пробутвайте, политиката е за хората, не за партиите”, обяви той.

Засега политиката за хората по този начин носи предимно финансови проблеми на Италия. Но има антисистемни политици, които успяват. Такъв е бившият кмет на Рейкявик Йон Гнар. Той се прочу с една своя комедийна кампания, в която обещаваше неизпълними неща на избирателите, подигравайки се така на политиците.

Гарантира

например, че ще

има корупция

за всички,

а селяните ще могат да нощуват в хотелите в столицата заедно с подопечните си овце. Въпреки очевидния майтап той бе избран за кмет на столицата 6 месеца по-късно. Точно в този момент исландците бяха установили, че три големи техни банки са натрупали дългове, 16 пъти по-големи от БВП на страната. Екипът на Гнар обаче проведе брилянтна политика – през 4-годишния си мандат той доказа, че вицовете как ще се справи с корупцията, са си били сериозно намерение. Влезе в спор и победи най-мощното енергийно предприятие в града, подобри инфраструктурата и работеше при пълна прозрачност. Гнар успя не само да влезе, но и да излезе от политиката в точния момент. След мандата не се кандидатира повече и остана в историята като един от най-смелите управници на Рейкявик.