Библията: Земята е кълбо и е окачена на нищо

Идеята за сферичната форма на Земята за първи път се е появила в Древна Гърция през VІ век пр. Хр. Мислители като Питагор, Платон и Аристотел започнали да преподават на учениците си тази философска идея, без да имат каквито и да е доказателства за нея. Аристотел например базира своята идея върху наблюдението на лунните затъмнения. Според него кръглата сянка, която хвърля Земята върху Луната, може да е само и единствено от сферичен обект.

Ератостен за първи път прави експеримент, с който да докаже, че Земята е сфера. Той поставя два стълба между град Сиене и Александрия и на базата на сенките, хвърлени от двата стълба, и знаейки точното разстояние между двата града, изчислява овала на земната повърхност.

Постепенно цяла Гърция започва да вярва в това твърдение, а по-късно то се разпространява и в други точки на древния свят. Традиционните представи са, че това знание се е загубило през "тъмните векове", и през Средновековието

всички са смятали, че Земята е плоска

За тази нагласа спомагат много и популярните истории за конфликта между Римокатолическата църква и привържениците на хелиоцентричната система Галилео Галилей и изгорения на клада Джордано Бруно. Запитан за какво точно е осъден последния, всеки средноинтелигентен човек би отговорил, че ученият бил поддържник на хелиоцентричната система на Коперник, съгласно която Земята се върти около Слънцето.

Истината, че той е написал множество трактати, някои от които са посветени на магиите, а други критикуват християнската догматика.

Делото срещу него продължава 8 години, а в запазената и до наши дни смъртна присъда на инквизицията срещу свещеника Бруно, евфемистично формулирана като "наказание без проливане на кръв", никъде не се споменава хелиоцентричната система и въобще "наука".

Всъщност историческият мит за това, че през Средновековието е преобладавала концепцията за плоската земя, възниква в началото на XIX в. Ранен негов защитник е американският писател Уошингтън Ървинг, който твърди, че Христофор Колумб е трябвало да преодолее противопоставянето на църковните служители, за да получи спонсорство за пътуването си.

По-късно важни апологети на тази гледна точка са Джон Уилям Драпър и Андрю Диксън Уайт, които я използват, за да обосноват тезата, че има дълъг и съществен

конфликт между науката и

религията

Последващите изследвания на средновековната наука показват, че повечето учени през Средновековието, включително и тези, прочетени от Христофор Колумб, твърдят, че Земята е сферична.

Нещо повече, някои проучвания на историческите връзки между науката и религията са показали, че теориите за антагонизъм помежду им игнорират примери за тяхната взаимна подкрепа.

Още през IХ-Х век българският книжовник Йоан Екзарх също говори за Земята като за кълбо. В своя "Шестоднев" - компилативен труд, събрал познания от различни области, средновековният ни писател от Преславската школа казва:

"...Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина. Затова и

на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата й края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа, а нощта по осемнадесет. Тази форма има три страни и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа.

Но и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните. И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че

формата на

земята е кръгла,

защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите неща."

Още по-малко може да се намери основание за вярванията на плоскоземците в Библията. Например думите в Йов 26:7, записани преди около 3500 години, гласят: "[Бог] държи земята окачена на нищо.

В същата част от Стария завет се посочва, че небесните тела са подчинени на физични закони.

А в книга Йов 37:12 се казва: "Които според Неговото наставление се носят наоколо за да правят всичко що им заповядва по лицето на земното кълбо".

Подобни текстове може да се намерят и в Псалмите, както и на други места в Библията.