Камерите и глобите не са панацея, ако няма общо доверие в държавата

В Народното събрание разглеждат предложените промени в Закона за движението по пътищата. Засега сред одобрените от депутатите и най-коментирани са по-високите глоби, използването на общински камери не само за контрол на трафика, а и за засичане на скорост. “24 часа” потърси социалния психолог доц. Николай Димитров за коментар какъв е всъщност българският шофьор и дали промените ще повлияят на поведението му на пътя.

В България има сериозни проблеми с пътната дисциплина и с културата на шофиране. Това се потвърждава от статистиките за катастрофите, за пострадалите, за загиналите. От дълги години те са най-лошите и най-черните в Европейския съюз заради честите нарушения - каране с превишена скорост, особено извън градовете, неправилно изпреварване, агресивно поведение на пътя, неспазване на предимство и шофиране след употреба на алкохол или дрога.

Липсва толерантност у шофьорите към пешеходци и към велосипедисти, въпреки че и те също не са сред най-дисциплинираните участници в движението.

Всичко това до голяма степен е следствие не само от липсата на контрол, но и от

усещането за безнаказаност в обществото ни

Много широко се обсъждат видеонаблюдението и увеличаването на глобите. Там, където има повече видеонаблюдение с реални санкции, поведението на шофьорите обикновено се подобрява. Очаквано е това да се случи и в България. Това са стъпки в правилната посока, но за да имат дългосрочен ефект, трябва да се съчетаят няколко неща.

На първо място, реален контрол и прилагане на закона, а не правилата да са само на хартия. След това трябва да има образование и възпитание още от най-ранна детска възраст по отношение на пътната безопасност. И не на последно място, трябва да се подобри инфраструктурата, включително да има по-добри сигнализация, осветление, маркировка. Както и много ясна комуникация с обществото защо мерките се въвеждат и какво целят.

Голяма част от българите караме по инерция, както сме свикнали и без достатъчно внимание към правилата. Но с постоянство и с твърдост от страна на държавата промяната е възможна.

Ако само се увеличат санкциите, без да има реален контрол, нищо няма да се промени на пътя. Глобите

ще имат ефект само в три ситуации - когато са реални, неизбежни и справедливи

Хората се възпират от това да извършват каквито и да било правонарушения, ако глобата е достатъчно сериозна, ако има голяма вероятност да бъдат хванати, тоест неизбежно да последва наказание и то да дойде бързо след нарушението. Тук “бързо” е условно казано, защото когато трябва да се мине през съдебен процес, нещата доста се забавят, което допълнително демотивира.

В България проблемът често не е в размера на глобата, а в усещането, че няма да бъдеш хванат или че ще се оправиш, защото “имаш човек”. Според социалната психология

хората често се водят не от закона, а от това какво правят останалите

Ако видиш, че никой не спазва закона, ти самият се демотивираш да го спазваш. Ако повечето хора карат бързо, и ти понякога го правиш - добронамерено караш бързо, за да не пречиш на останалите, които бързат също. Или ако всички минават на жълто или червено, ти се чувстваш глупав, ако чакаш. В този смисъл санкциите работят по-добре, когато са съчетани с промяна в социалните норми. Например, когато се направи една масова кампания “Шофирай културно”, когато общественото недобрение към агресивното шофиране е налице, включително и ако близкият приятелски кръг на човек го гледа с укор, че шофира не както трябва.

Разбира се, трябва да има положителни примери в обществото или лидери на мнение, които показват отговорно поведение.

По отношение на камерите трябва да се каже, че когато хората знаят, че ги наблюдават, променят поведението си дори и без да има реална санкция. Ако са видими и на възможно най-много места, биха имали много силен психологически ефект върху повечето хора. Но знаем, че се случват кражби в магазини въпреки наличието на камери в тях. Така че камерите сами по себе си не са лекарството, което действа от раз и постига ефект.

Но от различни изследвания знаем, че хората са по-склонни да спазват правилата, когато ги възприемат като справедливи - тоест когато усещат, че институциите имат авторитет, а имат и морално право да ги санкционират. И не на последно място - когато вярват, че законът важи за всички. В България често усещането е, че

глобите са само за “балъците”

а някои са над закона. Това ерозира доверието и създава съпротива срещу санкциите.

По-строгите санкции може да влияят по- продължително, но само ако бъдат прилагани системно, без изключения и са придружени освен от реален контрол, особено чрез камери, и от обществена промяна в нагласите, включително чрез образование, кампании и личен пример. Ключът не е само в страха от глобата, а във създаването на вътрешна мотивация. Тоест

да караш разумно, не защото ще те хванат, а защото така е правилно

Има впрочем много силен социален натиск върху това да имаш шофьорска книжка. От една страна, ти се измерваш с приятелите си, а от друга - в много от обявите за работа, често ненужно при кандидатстване изискват и шофьорска книжка. Но ако ти под натиск вадиш книжка, за да те вземат на по-добра работа, но нямаш никакво желание да шофираш и те е страх, това също е рисков фактор.

Такова желание се възпитава

Човек трябва да усети удоволствието от шофирането, особено когато се прави по правилата. Освен това отиваш и опознаваш нови места, без да си зависим от други хора и от други превозни средства.

Проблемът е, че ние превръщаме шофирането от удоволствие в тормоз - пътищата ни не са в добро състояние, а дискомфортът от това се засилва, защото попадаме в рискови ситуации с нетолерантни в по-голямата си част шофьори. Така пътуването изнервя, вместо да ни достави удоволствие.