Защо поколението Z протестира с флагове на популярния комикс One Piece?

Знамената са с изобразен усмихнат череп с жълта сламена шапка и червена панделка

Само допреди десет години разгневените млади жени и мъже скандираха лозунги и откъси от речи на лидери като Че Гевара и Нелсън Мандела. Днес поколението Z (родените между 1997 и 2012 година) се вдъхновява от символите на попкултурата, анимационните филми, манга рисунките и други герои, които са плод на въображението.

Миналия юли протестиращи индонезийски младежи от поколението Z издигнаха знаме, на което беше изобразен усмихнат череп с жълта сламена шапка и червена панделка. През септември същото знаме беше окачено на златните порти на двореца, в който се намира непалският парламент, а след това се разпространи по картата на протестите от Тимор, Мадагаскар и Филипините до други страни.

Историята на знамето

Предизвикалото противоречиви реакции знаме, което протестиращите от поколението Z приемат за символ на свободата на изразяване, се появява за първи път през 1997 г. в най-известната японска манга поредица One Piece. Тя е единствената, вписана в Книгата на рекордите на Гинес като „най-продаваната манга".

Един от най-сериозните знаци за успеха на популярния комикс One Piece е фактът, че е продаден в близо 523,2 милиона тираж по целия свят. Това е с над 200 милиона екземпляра повече от втората най-продавана манга. По книгата Netflix създава сериал с реални актьори. Има също и анимационна поредица, и игра с карти.

По ирония на съдбата от първото си издание преди почти три десетилетия One Piece се публикува периодично в една на пръв поглед безкрайна поредица. Наскоро авторът на комикса - японецът Ейичиро Ода (50), обяви, че е навлязъл в „последната сага", което означава, че предстоят финалните събития.

Слоганът, който се превърна в икона за протестиращите, е вдъхновен от историята на пиратите, които се обединяват срещу корумпираните власти. Историята на One Piece се върти около пиратския отбор, който се ръководи от капитан Monkey D. Luffy, и всеки член на екипажа има цел, която иска да постигне. Най-съществената задача на капитана обаче е да намери легендарното съкровище One Piece и да стане крал на пиратите.

Докато поредицата с рисунки манга стартира през 1997 г., анимето започва да се излъчва в Япония през 1999 г., като продължава и досега. Показаните епизоди са 1122 (редовни и специални). В допълнение има и 12 филма.

Ако в миналото десетилетие виждахме разгневени тълпи да скандират лозунгите на Че Гевара и речите на Мандела и Мартин Лутър Кинг, сега гласовете на младите хора са доминирани от символите на поп културата (аниме, K-pop музика, мемета).

В отговор на „пиратското знаме" на протестиращите индонезийското правителство предупреди, че ще наложи наказателни санкции за всяко действие, което обижда честта на националното знаме, като описа използването на „пиратското" като „измяна" и „пропаганда, за да постигне разделението в страната и обществото".

Заплахата на властта предизвика протестиращите до такава степен, че те побързаха да разпространят гнева си в социалните мрежи и това увеличи популярността на мангата в региона и света. Протестиращите го приемат за най-силния символ на бунт срещу корупцията и политическите привилегии, свързани с властта. Това световно явление напомня на капитан Monkey D. Luffy, който изяжда плода на дявола и става свръхчовек във филма One Piece.

Когато проследяваме протестиращите от поколението Z, виждаме, че те имат общи неща, сред които пиратското знаме, лозунги от поредицата One Piece, сламени шапки. Същото знаме вдигнаха и протестиращите млади в Непал. Те твърдяха, че е насочено срещу корупцията и цензурата в медиите, което доведе до запалването на портите на парламентарната сграда в Катманду.

Във Филипините знамето се появи в шествие, наречено „Трилион песос", срещу това, което те описаха като корупция и фантомни проекти, а в Източен Тимор студентите вдигнаха знамето в знак на протест срещу получаването на доживотни пенсии от страна на законодателите.

От легендарни развлекателни истории
до инструмент за политическа борба

Медийните експерти тълкуват това разпространение на лозунги като доказателство за превръщането на манга култура от легендарни развлекателни истории в инструмент за политическа борба. Младите хора, които се бунтуват чрез тези символи, изразяват своята колективна идентичност, използвайки познати символи, дори и да са от различни езикови, религиозни и географски ширини. Професор Икоя Токоро от Токийския университет описва това в интервю за Jiji Press (японска информационна агенция със седалище в Токио) като „феномен, който започна в Индонезия и Непал и се разпространи в други страни сред младите хора, които редовно следят световните новини в социалните мрежи". Той изучава разпространението на японската популярна култура в Югоизточна Азия и припомня, че „пиратското знаме е било символ, който е предавал послание, разбираемо дори от хора с различен етнически произход". Анализатори отбелязват, че тези символи са се разпространили съвсем естествено в интернет и са придобили широка популярност благодарение на своята простота и актуалност за настроенията на едно поколение, което представя голяма част от населението в повечето страни. Младите хора не се ограничават само с популярната култура и символите на анимето, използват и остър хумор.

Египетският медиен експерт Ясер Абдел Азиз цитира филипинския новинарски сайт Rappler, който отбелязва, че „саркастичният хумор" е присъщ на младите протестиращи по време на шествията, където носят плакати с надпис: „Ние не сме риби, но тогава защо живеем във вода?". Това е препратка към скандала с финансирането на мерките срещу наводненията, без да има такова. И докато конкретните искания на протестите не се повтарят в различните части на света, основните послания са сходни и надхвърлят символите като „Един мир", казват активистите. „Всички ние сме част от една и съща борба, а именно да бъдем достойни за бъдещето", заявяват те пред местен филипински вестник.

Знамето на Джоли Роджър

Знамето на Джоли Роджър с череп и кръстосани кости, увенчани със сламена шапка – символ, станал известен благодарение на японската аниме поредица One Piece – и сега се вее в небето над протестите, които обхванаха и Мароко. Тази картина се превърна в обединителен символ за поколението Z в Мароко, което от 27 септември води широкомащабни демонстрации в градовете и предградията в цялата страна. Изборът на историята на пират, който се бунтува срещу елита и потисничеството, отразява глобалната взаимосвързаност на поколението Z, като същевременно посочва структурните несправедливости, които карат младите хора да излизат на улиците в страни като Мадагаскар, Непал, Перу, Филипините и Южна Африка, както в Ирак и Иран през 2022 г.

Възходът на младежките протести в световен мащаб подсказва, че други страни в Близкия изток и други райони на света може да са следващите. Според съобщения в социалните мрежи вече започнаха да циркулират призиви за подобни протести в съседната на Мароко държава Алжир.

Протестите станаха известни в Мароко като „Поколение Z 212" - препратка към кода на международния телефон на Мароко, и бяха предизвикани след поредица от смъртни случаи сред бременни жени в централната обществена болница в южния град Агадир. Движението, което няма конкретно ръководство, бързо се разпространи в поне двадесет други градове и села. В социалните мрежи бяха отразявани предимно във видео приложението в TikTok и платформата за игри Discord. Така те изиграха ключова роля в разпространението на движението чрез хаштага #Gen Z 212.

Техните методи също се различават от традиционните. Младежите, най-възрастните от които са на 28 години, разчитат основно на Tik Tok, Instagram, Twitter, Discord, излъчването на живо и меметата като основна част от комуникацията си, която се прилага сериозно.

Нова пролет в есента

Тези протести са най-масовите в Мароко от времето на въстанията на Арабската пролет през 2011 г., когато бе стартирано движението „20 февруари", вдъхновено от въстанията на други арабски народи, за да поискат достойнство, справедливост и свобода, което доведе до радикални политически промени в страни в региона.

Протестите и безредиците, които се състояха в Мароко и Непал и другите страни, затвърдиха нарастващата роля на социалните мрежи във вътрешната политика на страните и засилиха тяхната тясна връзка с националната сигурност на държавите. Силата на тези мрежи се превърна в меч на промяната в ръцете на младежите: те могат да проправят пътя към свобода и реформи, ако се използват правилно в конструктивни рамки, или ще доведат до хаос и конфликти, ако се оставят да действат в условията на репресии и изключване и под влиянието на подозрителни и злонамерени потребители.

Това, което някога се разглеждаше като пространство за приятелството, забавление и комуникация между познати, сега се е превърнало в цифрова арена за формиране на колективното съзнание и създаване на алтернативна история. Вече не е напълно вярно, че „революцията няма да бъде излъчена по телевизията", защото сега тя се излъчва на живо в социалните мрежи, създавайки нова реалност на място. Докато алгоритмите ускоряват помпането на съдържание и разпалването на емоции, възниква споделена отговорност за всички – активисти, правителства и технологични компании – да насочат тази всеобхватна тенденция към реформи и изграждане, а не към разруха и хаос.

Искрата на социалните мрежи

В епоха, в която смартфоните се превърнаха в искрата, която разпалва народния гняв, широкото разпространение на социалните мрежи ги превръща в мощно оръжие за организиране на протести и мобилизиране на тълпи.

От улиците на мароканските градове, изпълнени с млади хора, скандиращи за реформа, до площадите на Катманду, препълнени с искания за справедливост, влиянието на виртуалния свят се влива в реалността като порой. С едно натискане на бутон и разпространението на хаштаг в интернет площадите могат да избухнат и скандиранията да се усилват в сцена, която потвърждава, че който притежава комуникационната платформа, може да държи ключа към мобилизирането на улиците.

Ето защо американският професор по журналистика и публична дипломация Филип Сейб смята, че традиционните методи за изработване на публична политика в кризисни ситуации „са били изместени от влиянието на новите мрежи и еволюцията на комуникационната среда".

Това, което се случи в Непал и Мароко, е само миг в развитието, което се оформя от началото на последното десетилетие, или епизод от поредица от безредици, целящи промяна или хаос. Поредица, началото на която сме видели, но чийто край все още не сме достигнали, тъй като въжето все още е на ролката. Първата вълна от тази поредица започна, когато Facebook се превърна от обикновен сайт за социални контакти в ключова платформа по време на арабските въстания през 2011 г. Видяхме как милиони се обединиха на страници, призоваващи за свобода в Тунис и Египет, и как дългогодишни режими бяха свалени под натиска на улицата, основан на безпрецедентен електронен импулс. Това беше последвано през същото десетилетие от протестни движения на различни континенти, всички от които се характеризираха с използването на социалните мрежи за мобилизиране на подкрепа и предизвикателство към властите. Те варираха от движението "Окупирай Уолстрийт" в САЩ, протестите на „гневните" в Испания, демонстрациите в Иран, Турция, Ирак и Ливан до протести в редица страни в Азия и Латинска Америка. Въпреки различния си контекст това движение има един общ знаменател: гневни млади хора, оборудвани с модерни инструменти за комуникация.

Цифровите платформи премахнаха бариерите на мълчанието и конформизма, позволявайки на хората да открият, че техните мнения и недоволство не са изолирани.

Специалистите в областта на цифровата публична сфера твърдят, че социалните мрежи помагат на хората да намерят обща основа, да се убедят, че „не са сами в своето недоволство", точно както при улични демонстрации, когато непознати хора се събират, за да скандират в единодушен глас. И така, какво е новото?

Новото в събитията в Непал беше заключението, че прекъсването на интернет само ще налее масло в огъня, защото ядосаните и мобилизираните млади хора ще използват кодирани мрежи (VPN), като броят им ще се увеличи с 8000%. Другото ново развитие е, че младежите от поколението Z в Мароко ще прибегнат до комуникационната платформа Discord, която не позволява разкриването на данните на участниците в протестите, защото е извън обхвата на правителствения надзор и позволява на стотици хиляди да се включат в мобилизационни и митингови групи.

Тази цифрова вълна не е без рискове

Освобождаването на мощта на социалните мрежи в политическата арена е като използването на нож с две остриета. Едното острие е злоупотребата и злонамереното му използване, подклаждането на хаос и свалянето на държавността. Няма съмнение, че тези платформи са разрушили медийния монопол и са дали глас на тези, които нямат. Но от друга страна, те са изложили народните движения на нови и непознати предизвикателства. Първото е липсата на организационна структура в бунтовете, което е характерно за нетрадиционните движения. Когато липсват структура и организация, е лесно да бъдат проникнати от саботажници или да избухне деструктивно поведение в разгара на протеста.

Властта търси решението в затягане на контрола, налагане на цифрова изолация или използване на сила за разпръскване на протестите. Вместо това решенията трябва да се търсят по-скоро в приемането на легитимните искания, отваряне на традиционните медии пред протестиращите, приемане на критични гласове, насърчаване на прозрачна вътрешна политическа конкуренция и удовлетворяване на очакванията на младите хора чрез политически инструменти.

Цифрово поколение

Поколението, родено между 1997 и 2012 г., може да се смята за първото наистина глобализирано поколение, израснало с интернет и социалните мрежи на една ръка разстояние. То е живяло под последователни тежести, като основните причини за това са глобалната финансова криза от 2008–2009 г., последвана от пандемията от COVID-19 след почти десетилетие. И двете са оказали катастрофални последици върху икономическите възможности на фона на политическа корупция, неравенство и лошо управление. Всичко това е увеличило препятствията по пътя им. В резултат поколението Z се сблъсква с редица общи структурни предизвикателства. Най-голямата част от него се чувства безсилна да контролира своето бъдеще и разочарована от това, което предишните поколения и по-специално предишният бум на раждаемостта са им оставили. Заедно с корупцията и лошото управление това поколение се сблъсква със свят, който се характеризира с увеличаване на инфлацията и екзистенциални заплахи от климатичните промени, войни и бързото развитие на изкуствения интелект.

Хиперсвързаността на поколението Z обяснява и защо японската анимационна поредица One Piece е достигнала трансграничен успех, както и защо структурите на облекло, език и културно изразяване на това поколение са толкова сходни – те носят еднакви широки дрехи, използват един и същ жаргон, участват в танците в TikTok, които са широко популярни, и купуват едни и същи кукли лабубу на пазарите от Кайро до Техеран.

Терминът „поколение Z" се отнася за лица, родени между средата на 90-те години и началото на второто десетилетие на 21-ви век. Според Pew Research Centre този период обикновено се определя като времето между 1997 и 2012 г., белязано от широкото разпространение на смартфоните и възхода на социалните медии, които са станали неразделна част от всекидневието, а мигновената комуникация и дигиталното присъствие – неразделна част от социалната и културната им структура.

Това поколение следва поколението на милениумите, или поколението Y, родено между 1981 и 1996 г., и предшества поколението Алфа, което се отнася за родените между 2013 и 2025 г.

Но това, което отличава поколението Z, е, че то е първото, което може да бъде определено като „дигитално поколение", тъй като никога не е познавало света преди интернет, а е родено в бързо променяща се технологична среда, която коренно е променила моделите на образование, работа и социално взаимодействие.

Стивън Фелдстийн, старши изследовател във Фондация за международния мир "Карнеги", смята, че феноменът е по-стар от това, а корените му се крият в ключовата роля, която SMS съобщенията са изиграли във „Втората революция на народа" във Филипините през 2001 г. „За младите хора не е ново да използват технологиите за организиране на масови движения", казва той. Допълва, че разликата сега се състои в ускореното развитие на технологиите, масовото използване на мобилни телефони, социалните мрежи и приложения за съобщения, както и генеративния изкуствен интелект. Всичко това прави мобилизацията много по-лесна.

Социоложката от Австралийския национален университет Атина Шарън Престо казва: „Социалните мрежи превърнаха това, което изглежда като публикация за начин на живот, в политическо обръщение, а в много случаи и във възглас за мобилизация". Тя допълва, че „корупцията често изглежда като абстрактно понятие, когато се появи в доклади или съдебни производства, но когато хората я видят на екраните си, тя става осезаема. Когато се появи като дворци, луксозни спортни автомобили и дизайнерски чанти, разликата между привилегиите на елита и всекидневните борби на хората се превръща в лично обида".

Социалните мрежи позволиха обмена на протестни тактики през границите. Хаштагът #MilkTeaAlliance, азиатска продемократична мрежа, родена от протестите в Хонконг през 2019 г., се превърна в движеща сила за активистите в Мианмар (бивша Бирма), Тайланд и други места. Тайландските протестиращи заимстваха тактиката „бъди като вода" от Хонконг, която се характеризира с бързата почти мигновена промяна на обявените за събиране места чрез Telegram канали, което обърква силите за сигурност и им пречи да обкръжат протестиращите. „Тази стратегия помогна на гражданите да избегнат наблюдение и арести", казва Сомбатпонгсири. По думите му от началото на Арабската пролет режимите използват инструменти за наблюдение, базирани на изкуствен интелект, налагат строга цензура и приемат репресивни закони, принуждавайки активистите да работят под постоянна заплаха.