Намерих няколко снимки от последните дни на Сейф ал Ислам Кадафи. Повечето са от пустинята. Има и такива, които показват спартанския бит, в който живее. Истински син на баща си!

Сейф ал Ислам бе екзекутиран онзиден от отряд маскирани убийци, промъкнал се в къщата му в Зинтан - град в планината Нафуса, на около 150 км югозападно от столицата Триполи.

Някъде в края на миналата година се появи информация, че има заплахи за живота на 53-годишния Сейф, и затова алжирците са му предложили дискретно да заживее на тяхна територия за известно време. Според този слух опасността бе забелязана от изток, където ген. Халифа Хафтар отдавна реди пасианса за бъдещата си експанзия над цялата страна, в който на неговите собствени синове са отредени определени роли в управлението. И в тази игра на тронове по либийски няма място за конкуренцията на Кадафи-младши. А тази конкуренция би могла да бъде сериозна, особено като се има предвид, че повечето лоялисти на някогашния режим, а също и носталгиците в Либя бяха отправили взор с надежда към Сейф ал Ислам и неговия политически проект.

След убийството в Зинтан мнозина търсят отговорност и от правителството в Триполи, което се е превърнало в заложник на могъщи въоръжени групировки, които контролират отделни части от Западна Либия. Това е поредната значима смърт в тази част на разпокъсаната страна, след като неотдавна шефът на Генералния щаб на либийската армия и група високопоставени офицери загинаха в озадачаваща самолетна катастрофа след посещение в Турция.

От всички деца на някогашния либийски лидер Муамар Кадафи името на Сейф ал Ислам е най-добре познато в България заради ролята му на посредник по случая с арестуваните през 1999 г. в Либия български медицински сестри, които след това бяха обвинени в умишлено заразяване с вируса на HIV на 400 деца в Бенгази и осъдени на смърт.

Преди повече от четвърт век, когато влезе в полезрението на световните медии, Сейф ал Ислам бе представян като интелигентен, прозападно ориентиран млад човек, обичащ да рисува пустинята и много подходящ за евентуален бъдещ наследник на фамозния си баща.

След като Франция и Канада му бяха отказали студентска виза, той бе получил такава от един частен университет във Виена. Австрийските медии тогава се занимаваха основно с неговото приятелство с националиста Йорг Хайдер и с домашните му любимци. Сейф имаше два тигъра албиноси, които бе довел със себе си във Виена. Но властите не му разрешиха да ги държи в къщата си, а ги бяха настанила в Шонбрунската зоологическа градина.

Помня, че единият тигър се казваше Бруно и бе особено любим на младия Кадафи. Запомнил съм и следния анекдотичен момент, в който Сейф иронично твърдеше, че се сблъскал с европейския расизъм, след като тигрите му получили разрешение да останат в Австрия по-дълго от неговото, защото те били бели, а неговата кожа била тъмна.

По-важното е, че когато в началото на новото хилядолетие Либия се зае активно да чисти международния си имидж, върху който през десетилетията се бяха натрупали твърде много негативи, Сейф ал Ислам получи главна роля. Така именно се появи и водената от него фондация "Кадафи".

Една от първите му големи акции за спечелване на западното обществено мнение бе посветена на спасяването на група германски туристи, отвлечени на Филипините от терористичната организация "Абу Саяф". Той лично се зае с посредничеството и макар това да не бе оповестено официално тогава, либийските емисари всъщност платиха тлъст откуп за германците, които със самолет на фондацията бяха докарани в Триполи за снимка, а след това благополучно върнати в родината си. Последваха благотворителни операции на фондацията в Нигер, Чад и други бедстващи от сушата страни в района на Сахел.

Името на Сейф ал Ислам започна да се появява все по-често не само в международната, но и в либийската преса, където дотогава не фигурираше поименно никой друг член на фамилията освен самия лидер. Дори и като художник.

"Пустинята не е безмълвна" - това бе заглавието на изложбата му от картини, която бе представена в Лондон и други европейски столици. Даже имам в рамка една от работите му, която получих като подарък при първата ни среща.

Като кореспондент на в. "24 часа" в Триполи, това ми бе направило впечатление, как все по-често името му се споменава тук и там. Събрах цялата възможна и налична информация и изпратих в една от кореспонденциите си ласкав материал, посветен на този набиращ известност син на Муамар Кадафи. Може би точно това допринесе и за първия ми контакт с фондацията, а след това и с него самия.

През лятото на 2001 г. предложих на току-що назначения външен министър на България Соломон Паси да установи връзка със сина на Кадафи и така бе поставено началото на едно дългогодишно сътрудничество, което се превърна в ключово за българския казус.

Същата година направих и интервю със Сейф, в което той на практика пое ангажимент фондация "Кадафи" да започне наблюдение на нашия случай, особено след като поставих въпроса за това, че българите са били измъчвани по време на следствието. По-късно под егидата на фондацията Сейф ал Ислам инициира разследване срещу офицерите и служителите, които бяха използвали електричество, кучета, побой и други методи на изтезание срещу българските граждани. Всички мъчители бяха изправени пред съда в Бенгази, като двама от тях бяха направиха и признания, че насилие наистина е имало.

При тази наша първа среща в Триполи той се бе съгласил също, че е важно да бъдат чути мненията на международни авторитети и експерти в областта на СПИН. И наистина по-късно проф. Люк Монтание - откривател на вируса на HIV и италианския проф. Виторио Колици бяха допуснати до съдебната зала в Бенгази, за да свидетелстват в подкрепа на тезата за невинност на българските сестри. Пак благодарение на Сейф ал Ислам българските медици бяха извадени от ужасните килии и преместени в охраняема къща с далеч по-сносни условия за живот, включително добра храна и възможност за медицински грижи.

Разбира се, всичко това бе част от една доста дълга и нелека игра, в която всички по някакъв начин се оказахме своеобразни заложници, но не беше без значение в какви условия ще живеят нашите и как техните човешки права ще бъдат съблюдавани. Затова и следващият български външен министър Ивайло Калфин трябваше също да влезе в контакт със Сейф ал Ислам, малко след като пое поста. Двамата се видяха в хотел "Риц" на пл. "Вандом" в Париж.

Отново в Париж през януари 2007 г. бе и нашата поредна среща със Сейф ал Ислам (последните две снимки в поста са от този ден). В интервюто, което направих тогава, настоявах да получа от него категоричен ангажимент за съдбата на медицинските сестри, които вече имаха две смъртни присъди и очевидно юридическите ходове и процедури се бяха изчерпали. Това, което Сейф каза тогава, звучеше успокояващо:

"Въпреки смъртните присъди екзекуции няма да има! Вече не искаме да гледаме никакви екзекуции в Либия, нито на българи, нито на либийци, нито на каквито и да било други хора. Баща ми също е против това да има екзекуции."

И добави, че според него българите са получили несправедливи присъди. Призна също, че имало манипулации в оригиналните файлове на заразените деца и че вината за това била на полицаите, служителите и следователите.

"Сигурен съм 100%, че в цялата работа няма никаква конспирация, нямало е Мосад, ЦРУ и т.н., но случаят беше объркан и изкривен от самото начало", заяви той.

По това време, през 2007-а, Кадафи-младши вече имаше самочувствието на човек, който е много повече от наблюдател на случая, какъвто се бе ангажирал да бъде през 2001 г. Нарече фондацията си "основен играч, който стои по средата на цялата голяма бъркотия между либийската държава, семействата на заразените деца, Европейския съюз и българското правителство".

В това интервю той каза също, че вече има пътна карта за решението на българския случай, а освобождаването на сестрите не е обвързано с освобождаването на либийския гражданин Абделбасет ал Меграхи, осъден в Шотландия за бомбения атенат над Локърби. Изявлението му предизвика очакван фурор не само в България, но и по света. Обявяването на път за решение на случая бе приветствано по дипломатически канали и чрез официални изявления от различни столици. Това бе дългоочакван знак за края на една драма, проточила се близо 9 болезнени години.

Не всичко от нашия парижки разговор бе публикувано, а имаше и доста специфика по фактическото приключване на казуса, която трябваше да се обсъди на високо държавно ниво, без да бъде официално. Затова месец по-късно шефът на българското разузнаване ген. Киров, придружен от малък екип, отиде на лична среща със Сейф ал Ислам в къщата му във Виена. Както подобава, подробностите от този разговор останаха тайна.

След решаването на случая с медиците и тяхното завръщане в родината през лятото на 2007 г. името на Сейф ал Ислам изчезна от новинарския поток в България, за да излезе отново през 2011 г. по време на бунтовете в Либия. Той се появи по либийската държавна телевизия, размахващ показалец срещу враговете на режима, предупреждавайки, че ще се леят реки от кръв. Интервенцията на НАТО предреши събитията и режимът се сгромоляса. Самият Муамар Кадафи бе заловен заедно с по-малкия си син Муатасим край Сирт и след зверски изтезания бе убит.

Сейф ал Ислам се оказа в ролята на преследвания престолонаследник. Бе тръгнал предрешен като бедуин на юг през пустинята към Нигер, където другият му брат - футболистът Саади вече бе успял да се скрие. Но за зла врага неговият водач туарег го предаде и Сейф попадна в ръцете на една бригада бунтовници от Зинтан. След пленяването бе откаран в планинския град и представен като военен трофей. На снимките личеше, че липсва десният му показалец. Тогава разправяха, че бунтовниците го били отрязали, за да не можел отново да го размахва пред лицето на либийците.

С времето похитителите на Сейф се превърнаха в негови телохранители. Заради това, че държаха в ръцете си най-значимия жив актив от времето на някогашния режим, зинтанци се сдобиха с важност в следреволюционните институции на столицата. В тия първи години след Кадафи техни хора получиха достъп до структурите на важни държавни агенции и министерствата на външните и вътрешните работи. После нещата бързо се промениха, както ветровете в тази страна изненадващо сменят посоката си и предизвикват драстичен обрат във времето.

През 2015 г. съдът в Триполи осъди Сейф ал Ислам Кадафи на смърт, но клановете в Зинтан не позволиха той да бъде отведен, а след това дори го обявиха за свободен човек, гарантирайки му гостоприемство за вечни времена в берберския район Джебел Нафуса. И въпреки слуховете, че е намерил сигурно убежище в чужбина, Сейф остана да живее именно в Зинтан.

Той се появи публично извън града чак през 2021 г., когато в южния град Себха обяви плановете си да се кандидатира за президент на Либия в изборите, които трябваше да се проведат същата година. Може би не случайно бе избрал Себха - столицата на пустинния либийски юг. Точно където навремето баща му отива да учи под крилото на вуйчо си Омар и където съзрява за бъдещата си политическа кариера.

Там, в Себха, обвита в диплите на величествени пясъчни дюни, Кадафи ще открие философията на Ибн Халдун - великият мислител на Магреба, успял да превърне познаването на миналото в метод за предвиждане на фактите от бъдещето и съответно в политическо оръжие. Младият Муамар Кадафи пише дипломната си работа, разсъждавайки върху една от сентенциите на древния мъдрец:

"Ако не си продажен, ще кажат, че си луд. Ако си луд, ще се страхуват от теб, но няма да ти простят, че не си като тях и ще те нападат, докато не им покажеш силата си. Тогава ще ти се поклонят. Но трябва да чакаш търпеливо, с непроницаемо лице, докато не настъпи този час."

Мисля, че Сейф ал Ислам се опитваше да следва същите уроци, които баща му бе научил от философията на Ибн Халдун, докато бивакува в пясъчното море край Себха. Изборите в Либия не се случиха през 2021 г. Те не са станали факт и до ден днешен. Но Сейф ал Ислам бе готов да чака търпеливо с непроницаемо лице, докато не настъпи часът да удари. Но там е работата, че и други деца на пустинята може би са знаели, че това ще се случи и са решили да ударят първи. Истината някой ден ще се разкрие. Защото пустинята не е безмълвна.