Как Георги Илиев погреба Фатик до баща му в бял ковчег
Шефът на "ВАИ холдинг" Георги Илиев, борците Боян Радев и Димитър Джамов и още около 150 близки, приятели и бизнеспартньори погребаха убития Филип Найденов– Фатик на 21 август 2003 г. по обяд в Боянските гробища.
Ритуалът бе по мюсюлманския обичай.
Час преди поклонението започнаха да пристигат хора с цветя, тъмни дрехи и черни очила. От 12 ч двата входа на гробищата бяха завардени от 3 полицейски коли.
Сред опечалените бяха и певицата Мария Грънчарова, президентът на футболен клуб "Славия" Венцислав Стефанов.
На гробищата пристигнаха още
племенникът на Кирил Киров–Японеца
и Красимир Райдовски.
Бодигардове не пуснаха журналистите да влязат в гробищата и не позволиха на фоторепортерите и операторите да снимат.
Четирима охранители дебнеха през цялото време някой с камера или фотоапарат да не се отскубне и да снима ритуала.
Фатик бе положен до гроба на баща си.
“Отиде си в разцвета на най-хубавите си години, покосен от куршумите на злодея убиец, когато ти искаше да направиш много за подобряване на живота на хората в своята любима България, която ти много обичаше”, пишеше на един от некролозите от близките на семейството на Фатик, залепен на входа.
Трупът на убития във вторник бизнесмен бе в бял ковчег, покрит със зелено пано с арабски надписи и мотиви. Превозваше го сребристосив мерцедес катафалка. Веднага след него се движеше и черният джип мерцедес с вдовицата на убития. Адриана Тюркмен бе облечена в черна дълга рокля, а на главата си имаше черна мрежеста забрадка с лъскави нишки.
След процесията от коли, в които бяха най-близките роднини, се движеше линейка на Университетската болница "Света Екатерина". С нея си тръгна след ритуала майката на убития.
Шефът на болничното заведение проф. Александър
Чирков бе
изпратил венец
от бели и червени рози, на който пишеше: "С благодарност за подкрепата и помощта".
Според мюсюлманския обичай ковчегът първо бе пренесен само от мъже върху маса с бяла покривка. След това опечалените го затрупаха с цветя.
Първо минаха мъжете, а после жените българки. През това време мюсюлманките стояха встрани, близо до паметника на бащата на Фатик.
След това цветята бяха свалени на земята, ковчегът бе пренесен от мъже до изкопания гроб, а там тялото бе погребано увито единствено в бял чаршаф.
Над трупа бе поставена дървена преграда, а мъжете хвърлиха шепа пръст отгоре. През това време мюсюлманките целуваха пръстта около гроба, която вдигаха в шепите си. Проверка в МВР, разпоредена от ген. Борисов, установи липса на разработка "Очиларка" за Фатик. Установено е, че от 1990 до 1992 г. в МВР не е имало механизъм за оперативен отчет. Това е създавало и предпоставки за нерегламентирано ползване на информацията и възможност тя да бъде изнесена.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите