Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лош човек ли е богатият

Преследването на кичозни милионери и сиромашкото мислене

Свикнали сме да си обясняваме бъговете в логиката и целеполагането със социалистическата пропаганда, с четвъртвековното принудително приравняване, толерирането на войнстващата посредственост и неконтролируемата простащина. Не че няма резон, очаквано е упоритото внушаване на глупости да даде отражение върху мисленето и възпитанието, обаче от онези 45 вече изминаха 30, а

капитализмът

продължава

да загнива в

националното

съзнание

Пазарната икономика става все по-враждебна, така и не успява да избистри умовете и да утвърди нови обществени и морални критерии, българинът продължава да мисли в старите соцкатегории. Повечето дори не се произнасят в обществото, ясни са по презумпция:

- Бедният е добър човек;

- Той може да се държи гадно и грубо, защото му е тежко;

- Бедният не е беден, защото няма образование и го мързи да работи, а защото е угнетен;

- Той не е жертва на неудачните си решения, а на лошата държава;

- Образованието е безплатно, но бедният човек няма възможност да си го позволи;

- Цинизъм е да мислиш, че бедният не е чак толкова беден само защото има три коли на старо, плазма, дивиди, смартфон, апартамент, селска къща и всеки уикенд пътува някъде;

- Бедният е прав да не измазва къщата си, за да не плаща данъци, защото държавата си го заслужава;

- Когато му се наводни къщата, не е прилично да го питат защо няма застраховка;

- Бедният човек не заслужава да си плаща сметките и таксите;

- Иванчева е

невинна, защото

е направила

градинки

за бедните;

- Не че е законно, но е допустимо бедният да паркира на забранени места, той бърза, няма време за губене;

- Не е виновен, че гласува за идиоти, просто изборите винаги са манипулирани;

- Децата на богатите успяват благодарение на парите, а децата на бедните – благодарение на таланта си;

- Богатият е лош човек и не може да му се вярва;

- Той плаща малко, а получава всичко;

- Никой няма по-големи проблеми от бедния човек;

- Никой не е забогатял с честен труд;

- Най-богатите са най-зли и най-крадливи, те си присвояват парите на бедните и живеят безнаказано на техен гръб;

- Жените и мъжете, които ги дават по телевизията, са лъжливи к**ви и п*****си;

- Бедните жени и мъже са много по-красиви и надарени от богатите, но нямат връзки, късмет и шанс за изява;

- Бедният човек не завижда на богатия, той знае, че морално е по-голям от него;

- Чалгата вдига най-хубавите купони, поп музиката и рапът са снобски;

- Богатите мразят бедните, а бедните нямат нищо против тях;

- Бедният човек не се къпе всеки ден, той ненавижда буржоазните предразсъдъци…

Трябва да се отбележи, че медиите неуморно се трудят, за да обострят пословичната българска дребнавост и закостенялост. Статиите и репортажите, в които се прославят достойни заможни бизнесмени звучат скучно и поръчково, докато отразяването на народните страдания винаги е изпълнено с критичен реализъм. По сходни причини успешните творци никога не събират толкова лайкове, колкото успешните спортисти. Райна Кабаиванска не може да се мери по брой български фенове с Христо Стоичков,

Димитър

Маринов няма

право да развява българското знаме, той не е като Кобрата.

Тези дни друг юнак, Багата, победи в комерсиален мач американеца Бен Ротуел и каза в интервю за БТВ: “Това го правя за България”. Фейсбук не гъкна този път, нямаше обидени, въпреки че боецът очевидно яде тупаници в Щатите за пари, а не заради kleta majka balgariq.

Успехът и патриотизмът стават все по-абстрактни понятия, а преследването на кичозни милионери като Баневи и Арабаджиеви налива още вода в мелницата на сиромашкото мислене. Неопровержим е фактът, че безчет ненаказани престъпни приватизатори, кредитни милионери и данъчни длъжници благоденстват, а държавата преследва само шепа преяли позьори. От този зациклил циничен сюжет сянката над успеха и богатството надебелява все повече.

Вече е невъзможно да убедиш млад човек, който търка талони от лотарията, размотава се в очакване на своя звезден миг и морето му е до колене, че с работа и самоусъвършенстване би могъл да постигне много повече в живота си. Всеки среден селянин без ценз и талант се изживява като потенциален актьор, модел и бизнесмен, дълбоко убеден, че това и той го може. Затова българската мечта не е вилата на Стинг в Тоскана, а голи дупета, пури и татуирани бицепси на яхта.

За тоя тип таланти рапира Хазарта в своя последен шедьовър “Браво”: “Самодивите взема ли ги от нивите? Снима ли ги на Бали и Малдивите? Само Господ може да ме съди, има недостиг на животновъди”.

От "24 часа"