Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Еврейските ритуали преливат от мистика и често изглеждат странни и неразбираеми за непросветените.
Еврейските ритуали преливат от мистика и често изглеждат странни и неразбираеми за непросветените.

Неграмотността е изкоренена при тях още в I век

От евреите, които българският народ спаси „с решаващата помощ на Съветската армия“, най-ценни за нас се оказаха двама – поетът Валери Петров и философът Исак Паси. Единият пишеше стихове, доставящи неземна естетическа наслада. Другият четеше лекции по естетика, доставящи неземна интелектуална наслада. Освен това Валери Петров направи не само цялостен, но и най-добрия досега превод на Шекспир. А Исак Паси направи така, че от чреслата му да се появи най-умният в момента български политик Соломон Паси. Нему засега дължим единното зарядно устройство за мобилни телефони, а много скоро – и безплатния уай-фай в цяла Европа. Никой друг от днешните българи не е направил толкова много за добруването на своя народ и на човечеството като цяло от Мони Паси. А той има и други планове...

Млад евреин чете специална молитва с жертвена кокошка.
Млад евреин чете специална молитва с жертвена кокошка.

От таза статия ще стане ясно, че Мони е толкова умен, първо, защото е евреин, а евреите са най-умният народ в света. И, второ, защото българският народ е създал условия на Мони да поумнее, и то без никаква помощ от Съветската армия. Статията обаче не е писана от някакъв филосемит, ционист или израелско мекере. Тя се опира на много факти, за да прокара политически опасния възглед, че евгеника има и че при евреите тя е проработила.

Валери Петров
Валери Петров

Но евреите са не просто умни. Те смайват с акъла си, те са блестящи. Свръхпредставени са в онези области, където се иска пипе. Евреи са и много от историческите личности, които са давали насока в развитието на цивилизацията и са оказали огромно влияние върху цялото човечество. Например Авраам, чийто завет е свещен за юдеи, християни и мюсюлмани. Или Мойсей, законодателят на юдеи и християни. Или Исус и неговият ученик Павел, които основават и разпространяват християнството.

Исак Паси
Исак Паси

Двете най-влиятелни книги

в историята са написани от

и са за евреи –

Старият и Новият завет.

През ХХ век евреите играят ключова роля при оформянето на съвременния свят (понякога не за добро). Физикът Айнщайн, дал сегашното обяснение за Вселената, и бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, обяснил вътрешната вселена на човека, са евреи. Такъв е и бащата на комунизма Карл Маркс, както и повечето от лидерите на болшевишката революция в Русия преди 100 години като Троцки, Свердлов и др. Евреи са двамата създатели на ваксината срещу детски паралич Солк и Сабин, но и създателите на атомната бомба Феликс Блох, Нилс Бор, Ото Фриш, Робърт Опенхаймер, Лео Сцилард и на водородната бомба Едуард Телър. Заедно с Айнщайн тези физици са от поколението, заради което ядрената физика е била наричана „еврейска физика“.Не стига това, ами и Елвис излезе, че е евреин!

Евреи са едва 0,2% от

населението на света,

но печелят 29% от

Нобеловите награди

за медицина, физика, химия и литература през втората половина на ХХ век. А през XXI в. – 32%. Само за 2011 г. 5 от 13-те Нобелови награди са присъдени на евреи – 38,5%! Тая статистика е най-смайваща. Тя показва, че сред нобелистите делът на евреите е 117 пъти по-голям от процентния им дял от всички хора. Това ще рече, че ако ние, останалото човечество, бяхме умни колкото евреите, щеше да има 117 пъти повече лауреати годишно и 117 пъти повече постижения щяха да заслужават наградата.

Почти всички нобелисти евреи са от мъжки пол и предците им са от Западна Европа. Излиза, че те са оцелели и са постигнали големи успехи въпреки силната дискриминация, безбройните юридически пречки и забрани пред евреите, честите им гонения и Холокоста.

В съчетание с другите качества на еврейския народ – любопитство, енергичност, въображение, упорство и амбиция, тяхната интелигентност е издигнала евреите на върха в много области. Извънредно голям е процентът им и във висините на медицината, финансите, правото, медиите, науката и изкуствата. В САЩ например евреи са едва 2,2% от населението. Но там 100 от 200-те най-изявени интелектуалци са евреи. От същия сой са 40% от съдружниците в големите правни кантори в Ню Йорк и Вашингтон и 59% от режисьорите, сценаристите и продуцентите в 50-те най-големи студии в Холивуд. Евреи са 37% от режисьорите с оскари и 51% от носителите на журналистическата награда „Пулицър“.

Тези постижения имат здрава основа в нивото на еврейската образованост. Евреите учат средно 2,5 години повече от американците и висшистите им са двойно повече от средното за САЩ, а докторите на науките са 4 пъти повече. И както може да се очаква, образованието носи икономически ползи. За евреите е 3 пъти по-вероятно да се уредят на работа с висока заплата. Доходът на еврейските семейства е средно с 25% по-висок от средния за американските, заплатите на евреите са двойно по-големи от заплатите на американците, а капиталите и активите им са 2,5 пъти по-големи.

Тези извънредно високи проценти

изумяват и раждат стереотипите,

че евреите са „ловки“ и „хитри“,

добри са в правенето на пари, но всичко това е с цел да наложат господството си над света и над останалите народи.

Но ето и други области, чиито върхове между 1870 и 1950 г. са пренаселени с евреи, без това да ги е доближило до световното господство: Биология – в тази наука те са били 5 пъти повече, отколкото е бил техният дял от населението на света. Химия – 6 пъти повече. Физика – 9 пъти повече. Музика – 5 пъти повече. Литература – 4 пъти повече. Визуални изкуства – 5 пъти повече. Математика – 12 пъти повече. Философия – 14 пъти повече.

В Унгария в навечерието на Холокоста евреите са 6% от населението. Но цели 55,7% от лекарите в страната тогава са евреи, 49,2% от юристите, 30,4% от инженерите и 59,4% от служителите в банки. Евреи са владеели 49,4% от металургията, 41,6% от машиностроенето и 72,8% от шивашката промишленост на Унгария. Като собственици на имоти те са вземали 45,1% от наемите в Будапеща. Подобно е било положението и в съседна Полша.

През 1922 г., когато еврейската прародина в Близкия изток става британски протекторат, тя е едно мочурливо и пустинно място с бедно население от 752 000 души, предимно мюсюлмани и християни, като евреите са под 10%. Днес в Израел живеят 8,2 млн. души (от тях 75% евреи) и това е държавата с най-висок доход на човек в Близкия изток. Тя е първа в света по брой на завършилите студенти, по брой на музеите, по брой на домашните компютри и по брой на научните публикации.

Все така

екстремни са и отговорите

на въпроса колко точно

са умни евреите.

През 1954 г. 28 от учениците в Ню Йорк са показали коефициент на интелигентност над 170 пункта. 24 от тях били еврейчета. Според различните измервания средният коефициент на интелигентност на евреите е между 108 и 115 пункта. Той надвишава коефициента на европейците, който е 100, и е с цели 40% по-висок от средния за света – 79,1. В Европа най-висок е коефициентът в Скандинавия. Там 4 от всеки 1000 души имат коефициент над 140. При евреите обаче такъв коефициент имат 23-ма на 1000 – 6 пъти повече. Но забележете – визуално-пространствената интелигентност на евреите е доста посредствена. Тя е 98 – доста под средното за света. Но те я компенсират с астрономическия коефициент от 125,5 пункта на вербалната интелигентност, в която влизат анализът, паметта и математическите способности.

За цялото човечество коефициентът в проценти е както следва: Най-посредствени с коефициент под 70 пункта са 2,5% от хората; 70-85 пункта имат 12,5%; от 86 до 100 пункта – 35%; от 101 до 115 пункта – 35%; от 116 до 130 пункта – 12,5%; и над 130 пункта имат 2,5%.

Същото разпределение при евреите започва с цели 17 пункта в повече за най-посредствените – с коефициент под 87 пункта са 2,5% от евреите. От 88 до 102 пункта имат 12,5% от тях; със 103 до 117 пункта са 35%; със 118-132 пункта са още 35%; 133-148 пункта имат 12,5% и с над 148 пункта са 2,5% от евреите.

Този скок в кривата на интелигентността означава, че в сравнение с останалите хора 5 пъти повече евреи биха станали членове на МЕНСА, за където се иска интелект от поне 130 пункта. Също 5 пъти повече биха били и евреите с коефициент като на студентите от Бръшляновата лига. На практика обаче евреите в Лигата са 10 пъти повече. Те са 30% от студентите в Йейл, 27% в Харвард, 23% в Браун, 32% в Колумбийския университет и 31% в университета на Пенсилвания.

Установени са няклко значими фактора, които в съчетание са довели до това за еврейския интелект да се говори със суперлативи. Ето ги, подредени хронологично:

Вавилонски подбор

През 586 г. пр.Хр. Ерусалим е завладян от пълчищата на цар Навуходоносор. Той отвежда в изгнание целия еврейски елит. „И изсели цял Ерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, – преселени бяха 10 хиляди, – и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тази страна.“ (Четвърта книга Царства, 24:10-14)

Цветът на нацията е депортиран и това е първата диаспора. В библиотеките на Вавилон обаче пред евреите се открива цял нов свят от идеи. Само за 50 години те се издигат до върховете на обществото и имат водеща роля в схоластиката, науката, юриспруденцията и търговията. Стават и съветници на царете.

През 538 г. пр.Хр. цар Кир Велики позволява на евреите да се върнат в родината си. С парите на най-богатите от тях е финансирано завръщането първо на 1760 души начело с княз Неемия и пророка Езра. Тези „вавилонски“ евреи съграждат повторно Ерусалим и юдейското царство. Те откриват обаче, че бедните им сънародници, останали в Юдея, за половин век са били асимилирани от други племена. Така разделянето на елита от простолюдието и последвалото разтваряне на простолюдието сред другите народи намалява числеността на еврейското племе. Но то се оказва форма на генетичен подбор, който му дава интелектуален тласък.

След вавилонския плен се случват още две неща, оказали се решаващи за умственото развитие на евреите – забраняват им бракове с гои (хора от други народи), а първите 5 книги от Библията са канонизирани като Тора или Мойсеево петокнижие.

Народът с

трудните книги

В периода между вавилонския плен и второто разрушаване на Храма в Ерусалим през 70 г. от н.е. еврейската религия (юдаизмът) се крепи на два стълба. Единият са обредите, извършвани от свещеници в Храма, а другият са изучаването на Тората и молитвите в синагогите. И двете са поверени на малък образован елит, който обаче е разделен на две враждуващи секти: храмови свещенослужители (садукеи) и равини (фарисеи). Бунтът на евреите срещу римското владичество в Юдея обаче нарушава равновесието помежду им. Той е много кръвопролитен. Според Тацит в него загиват над 600 000 евреи. Жертвите обаче са предимно садукеи, които са водачи на въстанието и са почти напълно изтребени. Докато фарисеите не участват в боевете и повечето от тях оцеляват.

След погрома евреите са принудително разселени по всички краища на империята (втора диаспора). Това измества центъра на тежестта на юдаизма и сектата на вероучителите овладява полето на религиозните дискусии. В следващите векове те преобразуват юдаизма, кодифицират Талмуда и въвеждат нормата за задължително религиозно образование. Тъй като не достигат свещеници, които да представляват вярващите пред Бога, занапред всеки евреин е длъжен да умее да чете Тората и Талмуда. А през 64 г. от н.е. първосвещеникът на Втория храм Йошуа бен Гамла нарежда всички момчета да тръгват на училище на 6 г. Само 100 г. след тази заповед евреите стават първият и единствен народ в света, чийто мъже без изключение владеят четмото и писмото. Но понеже родителите са задължавани да преподават религията на децата си, а това налага да четат на глас, жените също са се научили да четат и пишат. Това е феноменално за античния свят постижение.

Изискванията на юдаизма са революционни, но и твърде обременяващи. Тората и особено Талмудът (записани дискусии между равините) са много трудни за разбиране текстове. В тях има пасажи, които сякаш нарочно са усложнени до крайност и изискват тълкуване на няколко нива – буквално, абстрактно и метафорично. Сляпата вяра и робското покорство обаче, които се насърчават от другите религии, не са присъщи на юдаизма. Той изисква от вярващия свободна воля и разум, за да разбира свещените текстове. За овладяване на Талмуда „той трябва да учи по 7 часа всеки ден в продължение на 7 години“. Никой религия няма такива високи изисквания към цялото си паство.

Така се оказва, че за да бъдеш добър евреин, е трябвало да си умен. Това обаче създава дилема. Дали евреите да съхранят религията си, принасяйки й съответните финансови жертви, за да образоват себе си и синовете си. Или да я отхвърлят и да се освободят от задълженията си към нея. И тъй като изборът е бил свободен, ясно какво е станало.

Тези, които са били с ниска интелигентност и са се затруднявали да спазват религиозните норми, са си сменяли религията и са били асимилирани. А и между II и VI век разходите за образование на децата в земеделските общини на евреите са били непосилно високи. Някои са си ги спестявали, като са приемали християнството. Поради това след сриването на Втория храм числеността на евреите спада от 5,5 млн. на 1,2 млн. души през 650 г. Разбира се, за този спад допринасят и бедствията, епидемиите и многото жертви, които дава всеки покорен и депортиран народ. Но според сметките на демографите на тези фактори се дължи половината от общия спад на населението, т.е. към 3 милиона души. Още толкова са оцелели, но тогава къде са се дянали две трети от тях? Ясно къде – били са асимилирани и са престанали да бъдат евреи.

Така религията също се оказва фактор за генна селекция. „Да останат евреи“, е било по силите само на по-богатите и по-интелигентните евреи и на децата, които бързо усвояват знания.

Рационално и

диалектично мислене

В обучението евреите прилагат диалектичен подход. Самият Талмуд е не просто кодекс, той е огромна сбирка от аргументи. От евреите се иска да разглеждат всеки от различни перспективи, те са обучавани да поставят всичко под въпрос, включително законите от кодекса, логиката на равина и дори устоите на собствената си вяра. Равините пък разработват цяла система от принципи на аргументиране и въпросници, които се използват над 2000 години в религиозните, но и в светските дебати.

Самата диалектика не е еврейско творение. Тя е възприета от гръцката философия и следите й личат в еврейската Пасха, когато бащата сяда на възглавница на пода (както при гърците) и най-малкото дете му задава 4 въпроса. Този метод на обучение няма нищо общо с авторитарния подход на учителя в християнска Европа. При него има диалогичност и евристични беседи, характерни за школата на Сократ.

Освен добър учител, за почти всеки равин се казва и че е „Айнщайн на съчувствието“ – благ, търпелив и състрадателен човек, готов да помогне на всекиго от паството и да подкрепи начинанията му. И вкъщи е така. Евреите никога не бият шамари на децата си, а ги възпитават чрез амбициране и насърчаване. Учат ги и да мислят позитивно, което при грешка води до продуктивна, а не деструктивна реакция и също повишава интелигентността.

Самият юдаизъм е основан на рационализма. Рационалното мислене започва с ясно определени принципи, продължава с логически дедукции и накрая изследва емпиричните данни за евентуално променяне на принципите. Така евреите развиват аналитично и стратегическо мислене, което е най-важният фактор за висок резултат на тестовете за интелигентност и е много важно за кариери в областта на правото, науката, търговията, финансите и пр.

Висока хигиена

и здрава храна

Спазвайки обичаите си, евреите са се радвали на по-добра хигиена от останалите народи. Те са миели ръцете си преди всяко хранене, а мъжете са извършвали ритуално пречистване в баня („микве“) поне веднъж седмично и след всяко семеизпразване. Жените пък са се къпели поне веднъж месечно след края на цикъла им, преди встъпване в брак и преди всеки полов контакт. Къпането е ставало в малки домашни или обществени басейни за 4 души с перила и с вода, която не е минала през тръби. Затова са се пълнели с дъждовна вода, стопен сняг или лед. Всички са се очиствали и преди всяко посещение в синагога, а равините – всеки ден.

Исус е критикувал евереите заради къпането им, защото твърде много наблягали на външното. Наричал е басейните „варосани гробници“. Но сам той започва да проповядва след ритуално потапяне в река Йордан от Йоан Кръстител, а по-късно кръщението става централен християнски ритуал.

Забраната да ядат свинско месо пък е пазила евреите от страшната и днес болест трихинелоза. Тя е взела огромен брой скъпи жертви, сред които са Буда и Моцарт. През 1953 г. фармакологът от института „Джонс Хопкинс“ Дейвид Макт обявява, че десетките видове меса, които в Третата Мойсеева книга Левит и във Второзаконие се забраняват за консумация от евреи, са всъщност по-токсични от разрешената им кашерна храна.

Изхвърлянето на кваса от дома и почистването на всички предмети в него от допира на квасен хляб преди еврейската Пасха пък е държало далече плъховете от къщите им и поради това смъртността сред евреите от бубонна чума през Средновековието е отчетливо по-ниска.

От селски към

градски живот

През I век 80-90% от евреите са земеделци. В края на Х век само 10-20% от тях продължават да обработват ниви. Образованите евреи напускат селата и се местят в градовете, заменяйки труда на къра с доста по-изгодни професии – търговия, медицина, финанси. Този преход към градски живот става много преди на евреите да бъде забранено да притежават земя. Тоест те са станали народ от търговци, лекари, учени и банкери не по неволя, а заради високата си образованост. А и самият преход повишава интелекта, тъй като градският живот е по-усложен и технизиран от селския. Едно изследване на Ханойския университет от 2006 г. установи разлика от 19,4 пункта в коефициента на интелигентност на студентите от градовете и от селата. Изследване в Гърция от 1970 г. открива такава разлика от 10-13 пункта. В други страни изследванията отчитат по-малки разлики (2-6 пункта), но във всички без изключение те са в полза на градския човек. Той е по-умен от селянина, а евреите са станали градски хора най-отдавна.

Генна селекция

на свещениците

Голямата разлика между християнството и юдаизма се появява през IV в. Тогава църковният събор в Картаген налага безбрачие на свещениците (селибат) и въздържание от полови контакти. А равините винаги са били насърчавани да се женят и да се плодят. Последвало гигантско пропадане на интелигентността при християните, защото техните най-умни и образовани младежи са се затваряли по семинарии и манастири. Там генната им линия пресъхвала, тъй като те оставали без поколение. И обратно, еврейските схоластици са се женели за умни жени от богати родове и са създавали голямо домочадие.

Култ към знанието

„Нашият равин ни учи: Нека мъжът продаде всичко, което има, за да се ожени за дъщерята на учен човек. Ако не може да намери дъщеря на учен човек, нека се ожени за дъщерята на някой от най-изтъкнатите хора. Ако и такава не може да намери, да се ожени за дъщерята на някои от първенците на общността или ако и това пропадне, да вземе дъщеря на събирач на милостиня и даже на директор на училище. Но в никакъв случай да не се жени за дъщерята на неграмотен човек, защото неуките са отвратителни, а заедно с тях и жените им и дъщерите им са отвратителни.“ (Псахим, свитък 49, колона 2.)

Текстове като горния в Талмуда има много. Те неизменно наблягат, че знанието и интелектът са висши ценности, докато невежеството е позорно. Френският монах Пиер Абелар (1079-1142) пише: „Евреинът, колкото и да е беден и дори да има 10 синове, ще ги изучи всички на буквите, и то не за някаква изгода, както правят християните, а за да разбират Божиите закони. И не само синовете си, но и дъщерите си.“

Ето защо в еврейските общности най-умните хора са били ценени най-високо и те са били най-търсени за съпрузи, така че да предадат своите гени на потомството. Нямало е проблем ерудиран евреин да се ожени за дъщерята на богат евреин. Тогава в потомството им се съчетават умението за абстрактно мислене с практичната интелигентност.

А междувременно християните си избират жени по „класови“ съображения с цел да се присъединят към аристокрацията със синя кръв без оглед и без връзка с нивото на интелекта на партньора. Освен това те са ценили не ума, а физическата сила и смелостта на рицарите в боя, т.е. здравеняците са били предпочитани пред умниците. Това няма как да повиши равнището на колективната интелигентност на изповядващите тази религия.

Езици на търговията

Еврейските търговци оплитат в своите мрежи огромна територия, отначало това е Османската империя, а по-късно целият свят – от каучука в Бразилия до коприната в Китай. За да им върви търговията, те са учели много езици. И понеже са били племе без държава, е трябвало да общуват с народите на всяка държава, която ги е приемала. За евреите ашкенази (около 80% от общия брой на евреите в света) е било нещо обичайно да говорят немски, полски, руски, френски, холандски и др. езици. Освен това те си изработват синтезиран език – идиш, който е смесица от немски, еврейски и арамейски, плюс влияние от славянските и от романските езици. В периода на разцвета му преди Втората световна война идиш се е говорел от 13 млн. души. На този полиглотски език са създадени превъзходна литература, драматургия и филми.

Днес невролозите изтъкват, че многоезичието усилва паметта, гъвкавостта на мозъка, абстрактното мислене и умението да се формулират хипотези с висока степен на вероятност.

Натирване към

умните професии

В средата на VII в. на историческата сцена излиза ислямът. Много бързо се създава гигантска империя, простираща се от Китай до Гибралтар, с обща религия и общи език (арабския), закони и институции. В тази глобализирана среда започва бурен растеж на градовете и търговията е в разцвет. Появява се остра нужда от образовани специалисти, владеещи интелектуални професии.

Заради поголовната им грамотност и особените им умения тогава евреите са много търсени. От 750 до 900 г. евреите от Месопотамия и Персия (три четвърти от всички евреи) зарязват земеделието и се заселват в градовете. След 4 века цялото ислямско пространство от Самарканд до Багдад и от Кайро до Кордоба е осеяно с процъфтяващи еврейски общини. За успехите на евреите в международната търговия допринасят и институциите на техните общности. Например съдилищата на равините, които са решавали граждански спорове, са създавали стабилност и предвидимост на икономическата среда. Здравите връзки между общините, основани на обща религия и език, пък спомагали за изпълнението на договорите. Евреите са първите търговци в света, които са пътували, без да носят големи суми, с които да изкушават разбойниците. Навсякъде те са можели да разчитат на еврейска община, която ще ги приеме, ще ги снабди с всичко необходимо и ще им отпусне неограничен кредит.

Това е давало на еврейския търговец грамадно предимство пред неговите мюсюлмански и християнски конкуренти. То обяснява и смайващите умения на евреите в сферата на кредитно-паричните отношения. Те стават лихвари и банкери не защото са принудени заради липсата на алтернатива, а защото нишата на кредитирането е оставена празна от християни и мюсюлмани и те я запълват.

Религията е забранявала на християните и на мюсюлманите да общуват едни с други, но всеки от тях е имал право да общува с евреи. Така те се превръщат в естествени търговски посредници между двата свята. Освен това религията забранява на християни и мюсюлмани да дават пари срещу лихва. Даването на заеми обаче не е било забранено и тук има хитра вратичка. Длъжникът е трябвало да плати на кредитора загубите му за времето, в което той е лишен от парите, отпуснати като заем. Размерът на тези загуби се е оценявал на око от самия кредитор. Така всички, които са се нуждаели от заеми, дори кралете, са загърбвали единоверците си и се обръщали към „враговете на Христа и на човечеството“. От общинския архив на френския град Русийон например става ясно, че през 1270 г. 80% от евреите в града са давали парични заеми.

А доколкото кредитирането е майчиното мляко на всяка стопанска дейност, периодичните погроми и гонения на евреите неизменно са водели да хаос в икономиката. Така става в Испания, след като кралица Исабела прогонва евреите. Но пък Холандия е във възход още с идването им там, тъй като те донасят и уменията си на търговци. Затова в много случаи след кратко отлъчване „кръвопийците“ са били канени да се върнат.

Но макар и обзети от религиозно рвение, погромаджиите не са загърбвали земния си интерес. Първата им работа е била да изгорят заемните разписки на евреите лихвари и едва тогава кръвта им е кипвала от тези, „които разпнаха Христос“.

В християнския свят между VIII и XVIII век евреите са официално изключени от повечето професии и занаятчийски гилдии и им е забранено да носят оръжие и да притежават земя. Това ги насочва за цели 900 години към градовете, където те стават „бели якички“ и се занимават предимно с умствена работа като счетоводители, търговци, лихвари и пр.

Цедката

на гоненията

Като народ, „виновен“ за разпъването на Христос, евреите са подлагани на систематични гонения в продължение на хилядолетия. След вече споменатите първа и втора диаспора, през 629 г. кралят на франките Дагоберт изправя евреите пред избор: да се покръстят, да напуснат царството му или да бъдат изтребени. По време на Първия кръстоносен поход от 1096 до 1099 г. са изклани хиляди евреи или 25% от целия етнос. През 1290 г. евреите са прогонени от Англия, през 1394 г. – от Франция, и през XV в. от Испания и от някои части на Германия. Следват още погроми и кланета през XIX и XX в. в Полша, Русия и др., за да се стигне до хитлеристкия геноцид над 6 млн. евреи.

Най-умните и най-богатите от тях са успявали да избегнат Инквизицията, репресиите, погромите и Холокоста, защото: 1. Можели са да се изселят; 2. Можели са да предвидят, че трябва да се изселят; 3. Имали са социални и икономически перспективи в страните, където се заселват. Където и когато и да започнат репресии срещу евреите, от тях са оцелявали тези, които са можели да си платят своя път към спасението или са разполагали с каляски, коне, слуги и телохранители. А също тези, които са имали „връзки“ със знатни хора или богати роднини, при които да избягат. А бедните евреи, които не са толкова проницателни и нямат връзки, са ставали жертва на гоненията. Така че и в този случай е налице взаимна връзка между интелекта и благосъстоянието, която е била фактор при генната селекция.

Шахмат

Шахът открай време е любима игра на евреите. През 1905 г. той е наречен „еврейски национален спорт“. И наистина 54% от от световните шампиони по шахмат и почти 50% от гросмайсторите в света са евреи. За тази игра се искат организационни, визуални и стратегически умения, което означава развита прекунеална област на главния мозък и повече базални ганглии в кортекса. Тези умения обаче не се наследяват, затова колкото по-рано детето почне да играе шах, толкова повече се разширява обемът на паметта му и се развиват интелектът и способността за стратегическо планиране. Тук се подразбира един съвет, който евреите сякаш дават на хората от другите народи: Играйте шах с децата си, а не ги оставяйте на компютъра да им е бавачка.

Музика

Над 3000 години музиката е на голяма почит в еврейската религиозна традиция. Много от великите композитори са евреи. Например Менделсон, Майербер, Малер, Стравински, Барток, Шонберг, Бритън, Бърнстейн, Шнитке и Панчо Владигеров. Както впрочем и люто мразещият евреите Вагнер – той се е родил почти 11 месеца след смъртта на баща си, когато майка му вече е живеела с втория му баща евреин. Смята се, че именно тънките подозрения, че сам е евреин, според фройдисткия принцип на затурянето подсъзнателно са отвели Вагнер до яростния антисемитизъм.

Повечето от виртуозите са евреи. На пианото – Рихтер, Гилелс, Рубинщайн, Хоровиц, Ашкенази, Гулд, нашият Алексис Вайсенберг. На цигулката – Виенявски, Менухин, Ойстрах, Крайслер, Хайфец, Пърлман, Хуберман (любимец на... Хитлер), нашият Веско Ешкенази. Дали им са се изплатили вековете, прекарани в свирене? Днес учените са доказали, че заниманията с музика оптимизират развитието на невроните и подобряват мозъчната дейност по отношение на математическите и аналитичните умения, въображението, концентрацията, мотивацията и справянето със стреса.

Цената, която плащат

По-голямата еврейска интелигентност е по наследство, а не се дължи на средата (например на такива фактори, че вкъщи има много книги). Защото евреите от хилядолетия се стремят към етнически чиста нация, женят се помежду си и подбират брачния си партньор според акъла му с цел децата им да наследят неговия ум. И наистина, установени са 19 гена, които отговарят за умствените способности и които най-даровитите хора предават на потомците си. Тези гени са идентифицирани от д-р Грегъри Кокран от университета на щата Юта. Той дава физиологично обяснение на блясъка на еврейския ум. Според него той е резултат от хилядолетен естествен подбор, закрепил се на генно равнище.

Оказва се, че същите 19 гена са отговорни и за цяла група наследствени болести. Те поразяват само евреите и никой друг. Отдавна се знае, че генетически изолираните популации са по-уязвими на наследствени болести, тъй като се женят за свои роднини, макар и далечни, и от това генното разнообразие се снижава. И тогава на случаен принцип човек се разболява. При евреите обаче е налице закономерност.

Тези 19 гена са от два типа. Единият тип кодират натрупването в невроните на специфични мазнини (сфинголипиди), които стимулират мозъчната дейност. Другият тип участват в ремонта на ДНК. Мутации в гените от първия тип причиняват тежки неврологични болести като Синдрома на Гоше, Болестта на Тей-Сакс и Болестта на Ниман-Пик. Мутации в гените от втория тип пък определят уязвимостта към рака, и то най-вече рака на гърдата, от който еврейките толкова много страдат.

Това на пръв поглед противоречи на принципа на еволюцията, която би избавила популацията на евреите от дефектни гени посредством естествения подбор. Има обаче сериозни причини това да не става. В Западна Африка е разпространена болестта сърповидна анемия. Тя не се среща при никой друг етнос. Развиват я хора, чийто еритроцити са с особен тип хемоглобин, но само ако наследят и от двамата си родители копия от гена, който го синтезира.

Ако някой е носител

само на едно копие

от дефектния ген,

болестта не се проявява.

Заедно с това този човек се снабдява с вроден имунитет срещу маларията, която е бич за Африка. Ето защо генът на сърповидната анемия се е запазил сред хората в Западна Африка, тъй като неговите антималарийни свойства уравновесяват ползата и вредата от него. Този ген се е запазил, но не доминира в генофонда там.

Същото се е случило и с евреите според д-р Кокран. Единични копия на гените, отговорни за умствените способности, правят евреите умни. Те им дават т.нар. предимство на хетерозиготата. Ако например у някого е налице само единично копие от виновния за болестите на Тай-Сакс и на Ниман-Пик ген GM2 ганглиосидаза, той ще стимулира невроните в мозъка му и те ще създадат по-гъста мрежа от връзки. Двойни копия от тези гени обаче докарват патология заради свръхпроизводството на сфинголипиди. И наистина болните от Синдрома на Гоше, който единствен се проявява в зряла възраст, са хора с интелект много над средния. 255-те пациенти в клиниката в Ерусалем, където те се лекуват, са са с коефициент на интелигентност над 120 пункта. При болните от торсионна дистомия (неволеви движения) пък средният коефициент на интелигентност е 121. Но носители на двойни копия на гените, причиняващи Тей-Сакс и Гоше, са едва двама на всеки 1000 евреи.

Текстът е от сп. TREND

Соломон Паси
Соломон Паси
Четенето на Тората и Талмуда са задължителни за добрия евреин, включително и за децата.
Четенето на Тората и Талмуда са задължителни за добрия евреин, включително и за децата.