Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

СССР два пъти ни отмъква златния резерв Георги Димитров (вляво) и Кимон Георгиев (вдясно), който предава на руснаците ключовете от трезора на БНБ.

През 1944 г. повод за “законния” обир е Съглашението за примирие

За разлика от обира в Испания, болшевиките плячкосват България от 1944 г. абсолютно законно. Причината е, че царското правителство е било на страната на Германия във войната и това е основанието Москва да ни наложи свирепи глоби.

Според чл. 3 от Съглашението за примирие, подписано на 28 октомври 1944 г., България трябва да плати 33 млн. златни швейцарски франка на СССР. По чл. 9 - още 52 млн. златни франка. И за капак допълнителни 1 млрд. франка по чл. 15 и чл. 16.

Това обаче са само наказателните глоби и те са нищо в сравнение с уникалния обир на златните резерви.

Йордан Вълчев в книгата си "Куциян" отбелязва, че в мракобесния комунистически концлагер е лежал с един от вицегуверньорите на БНБ.

Според него в

първата седмица след 9 септември

1944 г. съветски генерал заедно със свитата си нахлул в БНБ и поискал ключовете от трезора с резерва на страната. Според спомените му шефовете на банката веднага сигнализирали на финансовия министър, а той моментално потърсил за инструкции премиера Кимон Георгиев. Неговият отговор бил, че ключовете все пак трябва да се предадат на руснаците, тъй като България е окупирана страна. 

Според спомените на вицегуверньора руснаците в рамките на няколко дни

изнесли целия резерв, натоварили го на 8 вагона

за Москва, без да оставят никакъв документ какво точно са взели.

В архива на БНБ не е оставена и никаква следа какво точно е обрано при този пладнешки грабеж на Червената армия. Причината е в чл. 15 от съглашението за примирие, според който България е била задължена да предостави "всички средства и услуги, които могат да потрябват на

Съюзното главнокомандване

за изпъление на неговите функции".

Според различни данни това "приятелско" присвояване от страна на руснаците се доближава до смущаващите 25-26 млрд. лв. Или една пета от националния ни доход изчезва в развихрилата се съветска прахосмукачка у нас. По това време националният ни доход е около 142 млрд. лв., което означава, че руснаците са ни наложили една много солидна глоба.

Сумата бързо набъбва поради факта, че България освен парични средства е задължена да осигури на Червената армия колосални количества храни, оръжия, различни стоки от първа необходимост, ремонтни услуги и др.

Благодарение на това населението е обречено на глад, а бюджетът буквално е сринат. Всички храни, продоволствия и парични средства са изземвани от Червената армия в изпълнение на Съглашението за примирие. Има

основателни подозрения

и че парите в Пенсионния фонд също са конфискувани от руснаците.

Дотогава всеки е имал собствена партида и според осигуровките му се е формирала и пенсията.

Пенсионните фондове срещу внесените осигуровки давали специални марки. Така всеки бил наясно каква пенсия ще получи, когато представи събраните марки. Благодарение на този модерен

модел, въведен

от брата

на Никола Гешев

- Емануил, към 1944 г. натрупванията за пенсии са били за 2 млрд. долара. Тази цифра с много условности фигурира в Държавния архив, показа проверка на "168 часа". Всъщност от записа там не се разбира ясно дали тя наистина е толкова, или е три пъти по-голяма.

Проблемът е, че комунистите старателно са заличили всички писмени документи за финансовото състояние на страната. Най-вероятно защото е било доста неудобно да признаеш, че Червената армия освободителка заедно с чевръстите комунисти са конфискували и пенсиите на обикновените хора.

Сигурно е само едно. Цар Борис III оставя на новата власт икономика в цветущо състояние. Да, тя е изтощена от войната, но въпреки това до 1939 г. ние сме били деветата най-развита страна в Европа.

Само 4 години след преврата България тъне в мизерия, а населението й гладува. Справки в архива на БНБ от 1948 г. сочат, че по това време държавата не е имала никакви резерви и пари в банките.

Няма писмени доказателства

каква част от националното богатство са отмъкнали руснаците, но в Държавния архив има един протокол, който е някакъв ориентир за мащаба на опустошителното финансово цунами. Протокол №10 от 10 ноември 1944 г. описва едно заседание за стопанското и финансовото положение с тогавашните първи хора в компартията Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Титко Черноколев и Вълко Червенков. Изводът от сбирката е в най-важното изречение: "Също

не знаем какви суми ще вземат русите

Ако те вземат много, положението ще стане катастрофално. Да се проведе народен заем. Има опасност София и Горна Джумая заради недостиг на вагони да останат без хляб."

Може би затова някои историци до днес са убедени, че всичките ни резерви и парите от пенсионния фонд са отишли за 600-хилядната руска армия, благодарение на която комунистите завземат властта у нас.

На въпросното заседание на политбюро Б. Симов казва, че "може да се каже, че сме обезпечени с храни, само ако знаем какво ще искат от нас съветските войски". Така само за няколко месеца деветата най-развита икономика в Европа е докарана дотам, че да не може да подсигури дори изхранването на населението си.

14 години след преврата, през 1958 г., икономиката тъкмо започва да изплува от блатото и сме натрупали някакъв резерв и руснаците отново посягат към него. Естествено, комунистическото правителство доброволно им го предоставя с мотива, че при ядрена заплаха БНБ не е добре защитена

В архива на Централната банка е запазена цялата документация по предаването на 22-та тона злато, установи проучване на "168 часа".

Операцията е стартирана със становище на финансовия министър Кирил Лазаров. Той е категоричен, че съхранението на съкровището в СССР по никакъв начин няма да навреди на работата на БНБ. Нито на паричното обращение или на международните разплащания.

Дори ако правителството реши да черпи от златните резерви, съхранението им в Москва няма да попречи, убеден е финансистът в писмото си.

"Тъй като СССР е един от

крупните

износители на злато,

без мнението на който не би трябвало да се предприемат операции от такъв род", пише министърът.

"Поради особено поверителния характер на въпроса, докладът не е съгласуван със заинтересованите министерства", завършва финансовият министър.

Тоест България се е поставила в толкова подчинена позиция, че дори да иска да си продаде собственото злато, не може да го направи, а трябва да пита Кремъл.

Ясно е, че подобна операция няма как да се роди в главата на който и да е тогавашен чиновник, както и че без нареждането на Тодор Живков, такъв план не може да бъде задействан.

Да се мисли, че това е станало зад гърба на Тато, при положение че правителството е с негови марионетки и под контрола на ЦК, е абсурд. Просто първият секретар на партията си е давал сметка, че пращането на резерва ни в Москва е огромен скандал, за който един ден може да му се търси сметка. Затова най-вероятно не е искал да се забърква с подписа си и е прехвърлил това на премиера Антон Югов. Министър-председателят обаче отказва да поеме отговорност за нелепата машинация и на 6 септември 1958 г. организира тайно заседание на Министерския съвет. Дискусията завършва със "строго поверително постановление от особена важност". С него правителството приема предложението на министъра на финансите златният ни резерв да отиде на съхранение в Госбанк, сочат документи в архива на БНБ.

Как протича секретната операция, четете в хартиеното издание.