Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Средната заплата мина 1200 лв., в IT сектора скоро ще стане 3000 лв. (Обзор) Депутатската заплата се вдига средно с 8,18%.

Основното възнаграждение на депутатите вече ще е 3807 лв.

Президентът ще се разписва срещу минимум 7038 лв.

Средната работна заплата в България мина за първи път границата от 1200 лв. месечно и

през декември

2018 г. е станала

1205 лв.

Това показват данни на НСИ, публикувани в сряда.

Тя е нараснала с 4,8% в сравнение с предходното тримесечие, а на годишна база се е увеличила с 6,9%. Това е по-малко от ръста от десетина процента, с който се увеличаваха заплатите всяка година от около 2013 г. насам. На практика

средното

увеличение

е със 70 лв.,

ако сравняваме декември със септември 2018 г. И е със 130 лв. по-висока отколкото, средната заплата година по-рано.

Нарастването на средното заплащане далеч не е равномерно във всички сфери на дейност. В IT сектора например ръстът е най-висок и ако тенденцията продължи със същите темпове, още в края на годината средното заплащане на програмистите, компютърните инженери и останалите заети в тази сфера ще достигне и надмине 3000 лв. месечно (виж карето и графиката на другата страница).

Увеличението на средното заплащане също така е по-ниско от обещаното от премиера повишаване на заплатите на чиновниците със средно 10% за тази година.

Средното увеличение на депутатските заплати и тези на министрите, премиера и президента е

по-голямо от

ръста на

средната работна

заплата в

страната,

показват данните на НСИ.

Основната депутатска заплата например се вдига на 3807 лв., а досега беше 3519 лв., т.е. увеличението е с 388 лв., или с 8,18%.

Това се получава, защото тези заплати се пресмятат на друга база. Заплатата на народните представители по закон е три пъти средната работна заплата в страната, но на работещите в обществения сектор. Тя се променя всяко тримесечие, но не се смята средната за трите месеца заплата, а се взема само тази за последния месец от тримесечието.

В случая средната заплата в обществения сектор през октомври е била 1251 лв., през ноември пада на 1147 лв.,

но през декември

се вдига на

1269 лв.

През септември тя е била 1173 лв. и така увеличението се получава 8,18%.

3807 лв. е обаче само основното възнаграждение на народните представители. За участие в комисии те взимат по 10% отгоре. Отделно от това депутатите имат едни от най-високите класове за прослужено време от всички работещи в страната - по 1,6% за всяка година, през която са работили.

Така по-възрастните народни представители с по-голям трудов стаж вече ще вземат

заплати, които

минават 5000 лв.

Най-голяма заплата сред управляващите в страната получава държавният глава - две депутатски заплати. Т.е. Румен Радев ще се разписва вече за минимум 7038 лв. Той също взема по 1,6% за всяка прослужена година и тъй като е в армията още от 19-годишен, получава към 60% отгоре върху тази заплата, или малко над 11 хил. лева месечно.

Премиерът и председателят на парламента вземат по закон

с 50% повече от

депутатите,

т.е. основните заплати на Цвета Караянчева и на Бойко Борисов вече трябва да станат 5710 лв. Те също получават големи надбавки за прослужено време и заплатата на министър-председателя например вече трябва да е около 8000 лв. месечно.

Членовете на много регулаторни органи в страната обаче вземат и по-високи заплати от тези на премиер, президент и председател на Народното събрание. Причината е, че техните възнаграждения се пресмятат

в зависимост от

заплащането в

сферите на

дейност, които

регулират

Например заплатите на членовете на Комисията по енергийно и водно регулиране зависят от средното заплащане в енергетиката. Допреди няколко години то бе най-високото в страната, но вече е на трето място след IT сектора и финансите и застраховането.

Най-високи са обаче заплатите на управителния съвет на БНБ и на Комисията за финансов надзор. Това е така, тъй като базата за изчисляването им не е средното заплащане на работещите в банките и застрахователните дружества, а на ръководителите на тези финансови институции. В БНБ например смятат заплатите на членовете на управителния съвет спрямо заплатите на изпълнителните директори на банките и на членовете на управителните им съвети. По принцип те са търговска тайна, но не и за БНБ, която е надзорен орган на търговските банки.

В КФН ги пресмятат в зависимост от заплащането на управителните органи на застрахователите и пенсионно осигурителните дружества, чиято дейност регулират.

 

 

Българите бягат от туризма, отиват в IT индустрията

Заплатите на работещите в българската IT индустрия бележат най-високия ръст през миналата година - с 13,9% на годишна база, достигайки 2788 лв. средно. Ако тази тенденция, започнала преди няколко години, продължи със същите темпове, още в края на тази година средното заплащане в този сектор на икономиката може да стигне и надмине 3000 лв.

IT е абсолютен първенец по заплати у нас от около 4-5 години. Това обяснява защо той привлича и най-много кадри. Според данните на НСИ именно този сектор наред с образованието привлича най-много новонаети лица по служебно и трудово правоотношение. Увеличението им през четвъртото тримесечие спрямо предходното е с 0,7%.

А в сравнение с декември на 2017 г. новите наети в IT сектора се увеличават с 4400 човека. Рекордьор в това отношение е строителството, където през цялата 2018 г. са отишли да работят нови 6800 души.

На обратния полюс - секторите, от които наетите лица бягат, са точно онези, в които средните заплати са най-ниски: хотелиерството и ресторантьорството (абсолютен минимум от 705 лв. месечно) и селското стопанство (907 лв. средномесечно).

При подреждането на сферите на дейност по заплати през последното тримесечие на 2018 г. не настъпват никакви размествания освен в самия размер на средното заплащане. След IT сектора се нареждат финансовите и застрахователни дейности с 1933 лв. средномесечно заплащане през четвъртото тримесечие на 2018 г. (6,5% увеличение спрямо предходното тримесечие), енергетиката с 1888 лв. средна заплата и добивната промишленост с 1751 лв. (виж графиката).

Средната брутна месечна заплата в България през октомври е била 1157 лв., през ноември - 1151 лв., а през декември - 1205 лв. Средната за цялото тримесечие е 1171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4,8%. Спрямо година по-рано нарастването ѝ е с 6,9%.

В частния сектор средната заплата през последното тримесечие на 2018 г. е била 1154 лв., а в обществения - 1222 лв. Ножицата между двете е вече около два пъти по-голяма, отколкото е била през предходните тримесечия и години.

Според данните на НСИ средносписъчният състав на наетите лица през последното тримесечие на 2018 г. е бил около 2,3 млн. души, като само през декември пада на 2,29 млн. Това е обаче броят на наетите лица в последния работен ден на месеца, което вероятно обяснява защо има леко намаление в края на декември, когато по принцип в много дейности не се работи около коледните и новогодишни празници.

Декември е и единственият месец в годината, в който в туризма има относително по-високо средно заплащане, показват данните.