Има една мисъл от Овидий, за която се сещам всякога, стане ли дума за филантропия. "Най-скъпи са ни подаръците, чиято ценност се съдържа в самите дарители." Важи за изчезващия сой хора като Шефкет Чападжиев, Игнат Канев, проф. Минко Балкански. Или оназ неизвестна допреди година българка от Австралия - покойната Маргарита Занеф, дарила половината от собствеността си в полза на Националната галерия. Ако бъдещите поколения искат да тачат истински нотабили - така, както ние почитаме (дали наистина?) знатни възрожденци - то тям трябва да се вдигат паметници.

Не на плъховете, дето взаимно си разменят отличия и титли. Тям се падат дупките и цепките на историята, нищо повече.

От фейсбук