Във Венецуела ставаме свидетели на остър сблъсък между гражданите и авторитарната диктатура на комуниста Николас Мадуро. Неговото управление е символ на беззаконието, корупцията и тоталното погазване на гражданските права и свободи.

ЕС и САЩ настояват за провеждане на демократични избори за нов президент на страната. Диктаторът повече не може да остава на власт, под каквато и да е форма. Той трябва да бъде свален и подведен под съдебна отговорност за извършените чудовищни престъпления, довели до пълна мизерия венецуелския народ и отнели живота на много невинни хора.

Във Венецуела Мадуро е синоним на мафия и корупция, на тотален икономически срив, на глад и мор. Той успя да доведе една страна, която има най-големите петролни резерви в света, до инфлация от 1 милион процента и среден месечен доход, ако изобщо го има, равен на 5 лева. Управлението му е поредното доказателство за престъпния характер на всички комунистически режими.

Режимът на Мадуро днес се подкрепя само от недемократични режими като тези на Владимир Путин в Русия, на Реджеп Тайип Ердоган в Турция, на Хасан Рухани в Иран, на Си Дзинпин в Китай, на Мигел Диас-Канел в Куба.

Отстраняването на този режим изисква солидарност на демократичните държави. На народите, намиращи се под диктаторски ботуш, трябва да се помага да се освободят от него. Затова и пълна подкрепа за действията си заслужава опозиционният лидер и временен президент на Венецуела Хуан Гуайдо. Той заслужава нашата подкрепа за силата и достойнството да поеме отговорност и защити демокрацията.

В сряда и в събота народът на Венецуела отново ще изпълни улиците и площадите на градовете в цялата страна. Отново ще призове диктатора да подаде оставка, да не се пролива кръв. Надеждата е армията да остане в казармите и да не защитава диктатурата. Тя е призвана да отбранява страната при външна заплаха, а не да се превръща в политическо оръжие в ръцете на режима.

Убеден съм, че Николас Мадуро е пътник. Въпросът е пътуването му да приключи по-бързо. С диктатори не се преговаря, те „свободни избори” няма да проведат. Никъде това не се е случвало, няма да се случи и във Венецуела. И ако сега Мадуро не бъде отстранен, то трагедията в тази страна ще продължи.Над 2 милиона са вече венецуелските бежанци по официални данни. Неофициалните говорят за двойно повече. Хората се спасяват панически от поробената си родина, защото искат да оцелеят физически.

С режим, който е докарал цял народ до просешка тояга, не се води дипломация, не се сяда на „кръгла маса”. Венецуелските граждани не трябва да допускат българските грешки от началото на т.нар. „преход”. Ако наистина искат по-бързо да стане прехода при тях. Затова е необходимо да се подпомогнат усилията на опозицията да свали диктатора със силата на народния гняв. За демокрацията и срещу тиранията се воюва не само с бюлетината.

Опасност за гражданите на Венецуела е сътрудничеството на Мадуровия режим с Путиновия режим. Русия използва Мадуро като оръжие в борбата и за по-високи цени на петрола. Тя си прави сметка, че тези по-високи цени ще помогнат на руската икономика да избегне катастрофата. Това са напразни надежди. Русия вече навлезе в катастрофален период и спасение от него няма. Падането на рейтинга на Владимир Путин е само външен показател на кризата. Реалният е, че все по-открито и масово руснаците недоволстват от политиката на Кремъл. Появата на коментари в руските социални мрежи като: „След Мадуро и Путин е пътник!", е показателно.

Не трябва да се допусне венецуелският диктатор-комунист да избяга в Русия, както това стори преди четири години проруското протеже Виктор Янукович – президент тогава на Украйна.

В четвъртък министрите на външните работи на ЕС ще съгласуват обща позиция за ситуацията във Венецуела. Важно е това да не бъде балансирана позиция, а категорична и остра, така че да не дава шанс на режима в Каракас за измъкване без отговорност. Позиция, която да пресече мераците на Кремъл да защити своето протеже във Венецуела.

Българската позиция трябва да стъпи върху основните ценности на демокрацията, а това ще рече, че не трябва в нея да се говори за „компромис” и „съгласие” между диктатура и народ. Позицията трябва да се определя от интересите на гражданите на Венецуела, а не от намеренията на диктатора да оцелее в надигащата се буря на народното недоволство.

От 15 години България е член на НАТО. От 12 години – на Европейския съюз. Това е достатъчно време, за да имаме самочувствието, че можем да защитаваме демокрацията и да възпираме плановете за оцеляване на диктаторските режими. България не трябва да дава по никакъв начин повод на Москва, Пекин или Техеран дори за миг да си помислят, че тяхната антидемократична политика може да има привърженици у нас, в нашия Европейски съюз и в НАТО.

Националното достойнство и демокрацията са ценности, с които не се търгува.Не се прави "балансирана" политика.

Народът на Венецуела трябва да бъде подкрепен.

Диктаторът трябва да бъде свален.