По повод Войводиново...

В последните години не ходя на "бръснарница". Стрижат ме вкъщи или сам се стрижа. Не е трудно. Но преди това бях редовен клиент на ателие за мъжко подстригване недалеч от нас, в което всички бяха цигани.

Говорил съм с тях по всякакви теми. Бръснарница. Централно място за социални контакти през ХІХ и първите десетилетия на ХХ век.

Болежката на тези хора беше отношението в деловия свят към тях от българите. Отхвърляне и пренебрежение. А това бяха работливи и интелигентни хора. Четири работни стола. Две смени. Чисто, подредено. Фирма!

В съседния блок има цигански семейства. В квартала има и други. Виждам през лятото как българи и цигани се събират в компании и си пият бирата...

Имат си особености. Това за незаконните строежи не е редно и трябва да се бутат. Сред тях има агресивни и то не от простотия. Срещали ли сте "цигански расизъм"?!.

Важен е не булдозера, а приемането.

Седни с циганина, той е човек каго теб. Почерпете се. Изслушай го. Ако разбираш, дай му съвет или му помогни. ПРИЕМИ ГО!

Никога не нагрубявайте циганина, защото е циганин! Той е човек и има същите потребности като всеки друг. Уважавайте човека в него. Може да рови в кофата и да събира бутилки, може да кара каруца... Човек!

*Коментарът е от фейсбук