Днес се навършва годишнина от рождението на един позабравен български национален герой – Стефан Караджа (11 май 1840 - 30 юли 1868 г.). Неговото име е неразривно свързано с това на другия велик войвода – Хаджи Димитър (роден само 1 ден по-рано - 10 май 1840 г.). Двамата заедно предвождат обединената българска чета, която преминава от Румъния в Османската империя и на 7 юли 1868 г. започва своя героичен поход – поход, който ще разтърси целия цивилизован свят.

Знаете ли, че именно тези двама мъже стават първите национални герои в очите на тогавашното българско общество? Знаете ли, че европейският печат публикува стотици, дори хиляди дописки, възхваляващи героизма на българския народ? Само в английската преса успях да преброя стотици статии.

А знаете ли за какво са се борили тези момчета? За да я има България. За да имат сънародниците им своя държава и да бъдат горд, достоен, свободен европейски народ. Носели са със себе си документ от името на „Българското привременното правителство" – първият в историята ни, в който се появява понятието „привременно правителство". Това загатва и крайната им цел – достигане до планината, обединяване с други чети и започване на преговори с османската власт. Целта остава недовършена, но подвигът им се превръща в искра, в детонатор. Те стават идоли за младото поколение българи. Ботев ще напише: „Жив е той, жив е там на Балкана...", а Каравелов: „Свободата не ще екзарха, иска Караджата..."

По различни сведения, четата им е наброявала между 124 и 180 души. Най-вероятната бройка е около 124.

Оцеляват едва около 15 души. Шестима са заточени, останалите успяват по чудо да се измъкнат при последната битка на връх Бузлуджа.

Според някои източници един от тези, които не загиват по време на битка или в плен, е самият Хаджи Димитър. Тежко ранен при последното сражение, негови другари успяват тайно да го изнесат и да се опитат да спасят живота му. Отведен е чак до Сърнена Средна гора, където умира от раните си и е погребан на връх Кадрафил – в близост до селата Аджар (днес Свежен) и Мраченик.

Поклон пред паметта на героите! Винаги ще помним!

Картата, която направих, показва маршрута на четата. Източникът е книгата на Зина Маркова – „Четата от 1868 година".

От фейсбук