По времето на Студената война липсата на пътища беше разглеждана като отбранителен вал. Това е характерно не само за руското военностратегическо мислене, но Русия е безпътна държавна територия отчасти поради тази причина (не става дума за областите на вечна замръзналост). У нас такова мислене води до там, че за София и до днес селищата около Трън, Брезник и Годеч са по-далеч от Силистренско. Пътният участък Калотина-София неслучайно още не е станал магистрала. То иде от старо време...

Въобще връзките с бивша Югославия са били много съмнителни. Някъде през 70-те години важен служител от МВР ми разказваше как при "късането с Тито" на Калотина е имало бариера с катинар. Ключът от катинара е в София в секретна каса. Като възникне проблем да се вдига бариерата, отговорно лице от столицата отива, отключва катинара и т.н.

В днешно време сме наследници на тези славни катинарни дни.

Северозападна България, тя е на запад от Искър, а същинската й част е на запад от Ботуня-Огост, е наследствено изолирана. Всички стари проходи през Балкана към Сърбия бяха напълно изоставени. Връзките с останалата част на страната бяха две - Петрохан и Видинският влак. Другаде можеше да се отиде от Мездра или от София. Вярно е, че има Дунав, но връзката чрез реката беше по-особена и изисква отделен разказ.

За да се разбере степента на изолация, ще посоча, че гранична застава на "първа линия" към Титова Югославия в ранните петдесет години на ХХ век се помещаваше в Ловния дом над Монтана. Сградата я събориха преди или след като я приватизираха, не зная.

За хора, които не могат да се ориентират, ще се изразя образно - граничната застава беше в крайната къща на Монтана. Като пионерчета гостувахме на граничарите...

В днешно време ситуацията е почти същата - Петрохан и Видинският влак, а Дунав е по-зле, защото пристанищата може би работят, а до моста при Видин сериозен път няма.

За да се оправят нещата, са нужни - магистрала "Хемус" да започва от Брегово. При Петрохан да се построи тунел и да се осъществи връзката Струма-Люлин-Петрохан-Лом. Да се довърши работата по Белоградчишкия и Светиниколския проход към Сърбия.

Тогава може да се очаква, че СЗБ ще дръпне. Пътната инфраструктура е базова за развитието на региона.

Изписвам Видинския влак с главна буква, защото той е институция!