Спомените ме върнаха към 2013 година.Тогава СДС възстанови вестник „Демокрация”, а аз бях утвърден за негов главен редактор. В бр.1 от 24 януари публикувах уводна статия, която за съжаление продължава да е актуална.Сякаш времето е спряло. А колко много неща ни минаха през главите през тези пет години! Какво ли не преживяхме: три пъти предсрочни избори, два референдума, три служебни правителства, двама президенти, руската агресия срещу Украйна, безчет стари и нови депутати, протести, много протести и европредседателство дори. Но един въпрос остава все така актуален. Формулирал съм го още тогава, в началото на 2013 година. Припомням:

НОВАТА КАУЗА: ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ!

Ние, българите, продължаваме да живеем в две Българии. В едната срещам бивши и настоящи сътрудници и служители на тайните служби, бивши и настоящи мутробандити, олигарси и сюрия от чудодейно забогатели „честни“ бизнесмени. Тук се кефят на живота децата, близките, роднините на тези, които десетилетия наред ни пълнеха главите с глупостите на комунизма. Това е една задружна, весела, самодоволна компания, която съществува според поговорката: където е текло, пак тече. И не само тече, а направо прелива. Напомадена, облечена в луксозни и скъпи парцали или с пура в уста, тази България ката ден ни напомня за себе си. В нея няма безработица, бедност, криза. Тук всички живеят добре и се радват на стандарт много по-висок от средния за Европейския съюз.

Но Слава Богу, съществува и истинската България.

В нея живеят „обикновени хора” - с достойни професии и занаяти, таланти и умения, българи, които знаят цената на своя труд и мечтаят за по-добър живот. В нея се опитват да преодолеят безредието, беззаконието и корупцията и онези представители на бизнеса, които все още вярват, че при пазарната икономика може да се успее честно - без уредени по „другия начин” обществени поръчки и търгове, без далавери със заменки на гора от Горно Нанадолнище срещу пустинни дюни на брега на морето.

И се носят напред във времето двете Българии. Едната лети стремглаво по пътя на благоденствието, а другата свива зиморничаво душа, за да оцелее и тази зима, да си плати парното и топлата вода, че да остане и за студената, пък и за буквар за децата, за лекарства, да остане мъничко силица, просто така – за да се преживее и тази година, догодина до амина.

Добре познатата ни „партия-кърмилница“ се е устремила отново към властта. „Европеецът“ Станишев не слиза от телевизионните екрани, вестникарите не смогват да отпечатат миловидния му образ. Някогашната антикомунистическа демократична общност е разбита. Лидероманията нарои партии и партийки.

Има ли светлина в тунела на безвремието? Или тези, които вече знаем, че са ни лъгали, ще ни яхнат отново? Истината е, че се подготвят за това. Аз бягам далеч от тях. И оставам в истинската България, защото в нея вече е родена

НОВАТА БЪЛГАРСКА КАУЗА.

Тя не е измислена в партийни канцеларии, рояк скъпо платени експерти все още не са я облекли в купешки думи. Родена е тя от самия живот, от неволята българска. Тя е това, което ние българите искаме от днешния ден, от днешната политика, Новата кауза е проста и разбираема за всеки:

ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

Защото европейско членство без европейски доходи е като дом без врати и прозорци. Затвор. Унизително е да се живее в страна, в която бедността и мизерията крещят, както от дома на професора, така и от дома на работника.

Охолството и лукса, естрадното отношение към живота, които ни заливат от екраните на телевизията, не могат да скрият истината, че ГЛАВНИЯТ НИ ПРОБЛЕМ ДНЕС СА НЕЕВРОПЕЙСКИТЕ НИ ДОХОДИ,

НИЕ СМЕ В ЕВРОПА, НО ДОХОДИТЕ НИ СА РУСКИ. НЕЕВРОПЕЙСКИ.

Заплатите и унижаващите човешкото ни достойнство пенсии, са доказателството за несправедливост. Затова са угрижени лицата на хората и по Коледните празници. Свикнахме да живеем бедно, лошо, некачествено, в неверие. На всичко това трябва да се сложи край.

Ние, българите, имаме нужда от нова достойна кауза – близка, разбираема, приета от всички. Прегърната от млади и от стари. Определям я с ясното послание:

ЗА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОД – ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ!

Това съм написал преди пет години. Вярно е, че след това се появиха политици, които започнаха да ме повтарят. Няма лошо. Важното е да се сбъдне.

Коментарът е от фейсбук