И двамата са равни в делото за родителски права независимо от пола им, казва адвокатът Йорданка Бекирска

Още акценти:

• За първи път контактите могат да са онлайн или по телефона, а не само присъствено
• Съдът ще може да се намеси при отчуждаване между дете и родител
• Всяка промяна в местоживеенето вече ще изисква даване на съгласие

- Адвокат Бекирска, промените в Семейния кодекс по отношение на споделеното родителство вече са факт. Кои са най-съществените нови текстове?

- С измененията в Семейния кодекс се въведоха осем основни промени, които целят да защитят интереса на децата. За тази реформа се работи от години. През последната работата ми по каузата основно включваше активна дейност по обединяването на трите законопроекта в работната група.

След едногодишната ни работа по темата депутатите гласуваха някои основни изменения в пленарната зала – създаде се правна възможност за съвместно упражняване на родителските права, когато и двамата родители желаят това и когато то отговаря на най-добрия интерес на детето, разшири се режимът за лични отношения, като се модернизираха възможностите за присъствени и неприсъствени контакти по телефон или видеовръзка за времето, когато детето и родителят не са на едно и също място. Създадоха се изрични задължения за родителя.

Другият акцент е изключително новаторското решение на законодателя да предвиди мерки при наличие или при риск от отчуждаващо поведение, като предостави на съда право да предписва задължително поведение за родителя и по всяко време да може да изменя или допълва наложените мерки, както и да постановява и допълнителни мерки по собствена инициатива - например участие в специализирани програми или обучения.

Нова промяна е и че съдът вече има разширени правомощия да изменя режима на лични отношения и да налага допълнителни мерки, когато родител не спазва съдебните решения.

И не на последно място по важност е създаването на новия чл. 138б, с който се въвежда възможност съдът по всяко време да може да определя нови или да изменя постановените привременни мерки, които да се прилагат вместо постановеното по-рано съдебно решение и да са в сила до окончателното приключване на делото.

- Как новата уредба променя досегашната практика съдът да избира по-пригодния родител след раздяла?

- Законодателят изрично и недвусмислено изравни ролите на двамата родители след раздялата на интимната двойка, независимо от пола им. Създадена бе за първи път правна възможност за съвместно упражняване на родителските права, когато и двамата родители желаят това и когато то отговаря на най-добрия интерес на детето. Разликата с досегашното законодателство е, че до настоящия момент съвместно упражняване на родителски права (т.нар. споделено родителство) бе възможно единствено и само при съгласие на двамата родители. Занапред, в случай че съдът прецени, че и двамата родители са еднакво добри за пълноценно участие в живота на детето си, съдът няма да има задължение да избира по-пригодния от двамата, а ще може да разпореди пълен паритет на родителите, когато и двамата са изпълнили критериите. Така единоборството в родителската двойка се обезсмисля и съревнованието в съдебния процес става напълно излишно. Би било далеч по-разумно всеки родител да се концентрира да докаже пред съда своите положителни качества, вместо акцентът на съдебния спор да се концентрира върху негативните качества на другия родител, както се случваше досега.

- Как се разширява понятието “лични контакти” в новата правна рамка?

- Режимът на лични отношения дете-родител и занапред ще бъде избиран от съда. От основно значение е при създадената нова правна възможност никой родител да не се задоволява само с популярните до момента уикенд контакти с детето си. Нужна е активност от страна на родителите, които искат да останат значими възрастни в живота на децата си и след раздялата с другия родител. Те следва да настояват още от самото начало на раздялата и съдебния спор за равностойно и равновременно отглеждане на детето и да доказват ползите от това.

Идеята е отношенията да са пълноценни и родителите да имат ефективно и интензивно участие в живота на своите деца както по време на активните учебни месеци, така и през празничните и ваканционни дни.

Следва да се сложи край на схващането, че единият родител е “отглеждащият”, а другият е “неотглеждащ”. Целта на промените е да се изравнят ролите и на двамата родители и те да са активни участници във всички поприща от живота на своите деца. Важно е да се запомни, че всеки от родителите има еднакви права и задължения с другия, независимо дали са заедно, или разделени. Изключение има само за родителите, които по съдебен ред са лишени или ограничени в правото си да упражняват родителски права.

Чрез новата редакция на Семейния кодекс за първи път съдът получи правомощие изрично освен присъствени контакти да постановява и неприсъствени – телефонни разговори, писма, електронна кореспонденция и други подходящи средства за комуникация.

Тоест съдът има изцяло дискрецията да постановява подходящ режим на лични отношения родители – дете, като това ще се преценява при всеки казус индивидуално и палитрата е богата – от равновременно отглеждане до разумно разпределяне на контактите предвид географската отдалеченост в местоживеенето на родителите например.

- Какви задължения има родителят, при когото живее детето?

- Законодателят създаде изрично задължение този родител да съдейства на другия при изпълнението на режима за лични отношения. Родителят, при когото живее детето, трябва да предоставя пълна и точна информация за детето, както и да представя доказателства, когато режимът на лични отношения не може да бъде изпълнен.

- Какво представлява нововъведеното компенсаторно изпълнение на режима на лични отношения и как се очаква да работи на практика?

- Когато режимът не може да бъде осъществен в конкретния ден или период, родителят е длъжен да предложи компенсаторно изпълнение – в друг ден, седмица или период. Родителят, при когото е детето, разполага с ясен избор – да отложи контакта, като предложи идентичен брой дни като своевременна компенсация или да изпълни задължението си, като предостави възможност другият родител да се грижи за детето, макар и разболяло се например. Различни неразположения на детето, както и учебни ангажименти са най-често използваните причини за неизпълнението на задължението детето да бъде предадено на другия родител. Тази практика е порочна, тъй като не е налице причина детето да бъде лишавано от грижата на другия родител само защото е болно, неразположено или има извънкласна дейност.

- Как ще се защитава детето от родител, който го отчуждава от другия родител?

- Отчуждаващото поведение е тежко психо-емоционално насилие, като негови жертви са и детето, и засегнатият родител. Подобно поведение има за резултат конфликт на лоялност – детето е раздвоено и това поражда неимоверно напрежение и тегоба у него, тъй като то чувства задължение да оправдае очакванията на всеки от родителите си, или детето отказва да осъществява лични контакти с другия родител в изпълнение на желанието на родителя, който е при него. Поради сериозността на поведението на родителите, които не осъзнават пагубното въздействие върху психиката на детето, законодателят подходи новаторски, като предвиди, че при наличие или риск от отчуждаващо поведение съдът следва да предприеме мерки за предотвратяването на подобни практики. Занапред съдът ще предписва задължително поведение за родителя, като ще може по всяко време да изменя или допълва наложените мерки и има правомощието да постановява допълнителни мерки по собствена инициатива, като например посещение на специализирани програми или обучения.

Така де факто отчуждаващото поведение вече ще се третира като обоснован риск за детето, санкциониран от съда, който контролира поведението на отчуждаващия родител с цел предотвратяване на вредоносното влияние върху детето.

- Какви санкции или мерки ще могат да се прилагат срещу родители, които не предоставят своевременно информация за детето?

- Съдът за първи път изрично получава разширени правомощия да изменя режима на лични отношения и да налага допълнителни мерки, когато родител не спазва или възпрепятства режима на лични отношения. Това засяга и родители, които предприемат едностранна промяна на местоживеенето на детето, както и такива, които не предоставят своевременно информация за детето на другия родител.

Тези мерки бяха създадени, за да предотвратят безконтролното неизпълнение на съдебните решения и възпрепятстване на личните контакти на дете с родител. Предходното законодателство позволяваше заобикаляне на законовите задължения, като много недобросъвестни родители се възползваха и съчиняваха обстоятелства, които възпрепятстваха предаването на детето – моментно здравно неразположение, извънкласни дейности, мероприятия и подобни. Но най-популярната практика, която активно се ползваше и беше възможна при отменените разпоредби, бе твърдението на родителя, че е налице нежелание на детето да има лични контакти с другия родител. Тоест едно дете на 6 години отказва да изпълни съдебно решение и съответно няма санкции. Това беше възможно, тъй като до момента в българското законодателство липсваше ефективно правно средство, което да гарантира изпълнението на влезлите в законна сила съдебни актове. След неколкократните осъждания на България от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на основното човешко право – правото на семеен живот, при подобни оплаквания, държавата ни е поставена под наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа и бе длъжна да създаде някакъв механизъм, който да спре този произвол на недобросъвестните родители.

-Как новите правила за промяна на местоживеенето на детето ще защитят правата и на двамата родители?

Законодателят регулира едностранните релокации на децата с нов текст, който предвижда, че всяка промяна на местоживеенето, която съществено променя социалната и семейната среда на детето, изисква съгласието на двамата родители, и то независимо на кого са предоставени родителските права.

По този начин се цели преустановяване на практиката на т.нар. “вътрешно отвличане” и се блокира вземането на едностранни решения от недобросъвестен родител по отношение на местоживеенето на детето, когато липсва съгласие от другия родител. Идеята е, че детето има самостоятелни права и никой от родителите му не може самоволно, без съгласие на другия, да променя местоживеенето му така, че да причини изменение на центъра на живот на детето и в нарушение на правата на другия родител.

Тоест занапред, ако някой родител иска да премести местоживеенето на детето от едно място на друго – било то различно населено място или държава, то е задължително да получи съгласие на другия родител и да се предвидят нови мерки за изпълнението на родителските права и задължения (например предвид географската отдалеченост да има различни времеви интервали за поддържане на лични контакти дете-родител – присъствени и неприсъствени). Ако липсва съгласие на родителя, то се замества със съгласие на съда, като интересът на детето да бъде преместено се установява в хода на съдебния процес.

- Как привременните мерки ще могат да заменят вече постановени съдебни решения?

- Още един категоричен текст, който ще уеднакви съдебната практика предвид неясните разпоредби в отменения текст. С новия чл. 138б се въвежда възможността всеки сезиран със спора между родителите съд по всяко време на съдебния процес да може да определя привременни мерки или да изменя вече постановени такива. Другата революционна стъпка е тези новоопределени привременни мерки да се прилагат вместо постановеното по-рано съдебно решение, когато между страните има действащо такова. Те имат сила до промяната им или до окончателното приключване на делото с ново решение. Тази стъпка бе предприета, тъй като съществуваше една празнота в българското законодателство и в случаите, когато се преразглеждаха вече постановени съдебни решения, беше възприето, че до произнасянето на последващ, влязъл в сила съдебен акт, няма да има промяна в мерките за упражняване на правата и задълженията на родителите независимо от обстоятелствата. С новата разпоредба се създават повече възможности за съда да прецени обективната ситуация около детето и да разпореди подходящи нови мерки в интерес на детето.

- Какво предвиждат промените в Семейния кодекс по отношение на издръжката?

- Законодателят предвиди, че размерът на издръжката на детето, дължима и от двамата родители, трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода/раздялата.

- Какво означават промените в Семейния кодекс за родителите, които в момента се намират в дълга съдебна битка?

- Новите промени се очаква да са приложими за спорове, които са възникнали след обнародването на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. За родителите, които имат висящ съдебен спор, остава възможността или да започнат спора отначало с искане за бързо прилагане на нови привременни мерки по реда на новосъздадения член, или да изискват от съда да приложи по-благоприятния закон в най-добър интерес на детето.

- Има ли риск новите текстове да бъдат тълкувани против интереса на детето?

- Както при всеки нов закон от основно значение е каква съдебна практика ще се създаде при прилагането му. Точно затова е важно родителите да са запознати с правата си и законовите възможности и да ги отстояват в съда на основата на закона. Сега вече ще е далеч по-лесно и двамата родители, независимо от техните незрели конфликти, да останат значими фигури в живота на децата си. Тълкуване на нормите в разрез с висшия интерес на детето е възможно само при недобросъвестни родители, но пък за това бяха създадени различни санкционни механизми.

-Как следва да се процедира в случаите, при които спрямо единия родител е издадена ограничителна заповед по Закона за защита от домашното насилие, но съдът е постановил споделено упражняване на родителските права?

- Когато има извършено насилие, съдът винаги съобразява степента, интензитета и риска за детето при постановяване на своите актове. В случай на издадена Заповед за незабавна защита, която включва мерки за защита като недоближаване на детето, тогава тази мярка се прилага с приоритет пред правото на лични контакти на детето с родителя, който е извършил насилието. Максималният срок на действие на подобна мярка е 18 месеца.

- Какво ще се случи с родителите, които искат преразглеждане на вече приключили съдебни дела? Възможно ли е това да се случи и редно ли е новият закон да се използва като натиск върху съда?

- Новият закон влиза в сила с публикуването му в “Държавен вестник” и всеки родител може да се възползва от разпоредбите му, като поиска преразглеждане на постановеното вече съдебно решение относно родителските права и задължения. Както казах по-горе, активността следва да дойде от засегнатите родители, които смело могат да поискат от съда да защити правото им на пълноценно и интензивно, дори и равновременно, участие в живота на своите деца. Необходимо е само да установят, че подобен модел е в интерес на детето.

CV

• Адвокат по международно и семейно право от 2009 г.
• Президент на Комисията по семейно право към Федерацията на Европейската адвокатура (Federation des Barreaux d'Europe), Страсбург
• Единственият български адвокат в Международната академия на адвокатите по семейно право
• Докторант в Института за държавата и правото при Българската академия на науките с дисертация върху международното отвличане на деца