Отиде си последният след последните!

Имах огромната чест да го познавам. Канеше ме на кратки беседи в своя малък офис на ул. „Велико Търново", затрупан с книги. Слушах го с удивление. В началото се чудих как един толкова голям човек, дал толкова много на България, може да живее толкова изолиран от събитията. После разбрах, че това беше негово лично решение - приемаше съдбата на България с болка и съзнателно стоеше встрани, погнусен от случващото се.

Георги Йорданов беше титан за България.

През 1985 г. успя да постигне спогодба между БАН и Съветската академия на науките, в която в заключението се признава, че „народната основа" на езика на Кирило-Методиевските преводи е солунският диалект на българския език, а езикът на Преславската и Охридската книжовни школи е старобългарският литературен език.

Това дълго изречение, което днешният елит дори не може да разбере, означава на практика, че ние, българите, сме дали писменост на руснаците.

Поклон пред делото му и съболезнования на близките!

От фейсбук