Има задържан за убийството на Виктория. Има ДНК, има уличаващи записи на камери. Има ДОКАЗАТЕЛСТВА, по дяволите. И те са видни. На снощната премиера на книгата ми “СЕКРЕТНО” журналистът Димитър Мартинов разказа подробно как точно е протекло разследването по убийството на Виктория Маринова. Но Фейсбук продължава да гърми с отровни тролски изяви. Политическа лидерка гърми и трещи всеки ден. За зверското убийство на ЖЕНА. Сега. НЕ преди няколко месеца, когато пак имаше убийство със заловен извършител. Тогава си мълча. Чудя се дали знае името на жертвата, починала от побой. Крещя и срещу Истанбулската конвенция, която се бори срещу насилието над жените. Такова като убийството на Виктория, то започва с изнасилване.

Въпросът ми е кому е нужно това лицемерие? То е прозрачно. Силно осезаемо е. И вече се вмирисва.

Виктория преди всичко е майка. Мир на праха й. Има дъщеря, която един ден ще разбере как са използвали зверското убийство на майка й за популизъм. Стига вече търсене на сензации. Стига безочие. След публична излагация. В рамките на три дни убийството беше разкрито и обвиняемият не е измислен герой. Има снимки, вижте ги и ги сравнете. Стига приказки за свободата на словото и “убийствата” на разследващата журналистика. Не се търпи вече тази пропаганда. Ако си репортер и искаш да ровиш в тинята - никой не те спира. Но тези, които говорят за цензурата, нека погледнат първо себе си и да си отговорят на няколко въпроса :

1. Колко пъти излъгах тази година?

2. Колко пъти изрекох празни приказки?

3. Колко пъти изпълних това, което обещах?

Не е редно да се издигаме, мачкайки трупове. Най-малкото е нехигиенично, нечистоплътно.

Не е редно да манипулираме обществото с преиначаване на факти. Не е и професионално. Най-вече не е човешко. Не е редно да си рисуваме смело сърце, а то да е заешко.

П.С: Последният пък щом си позволих да изкажа мнение за активността на политическата лидерка, за мен се изписа един тон помия в тролски сайтове. Надявам се този път да не последва същото, защото няма да го приема за случайност. И ще отправя въпросите за “цензурата” в журналистиката, защото аз съм била разследващ журналист в най-добрата печатна медия в България - вк. 24 часа и вк. “168 часа” и това е много лесно доказуемо. Никой никога не ме е спирал да разследвам каквото и да е. Срещу мен е водено дело за клевета от един от най-опасните престъпници, който е зад решетките от няколко години. За неговите деяния са знаели прекрасно предишните управляващи, но не са смятали за нужно да го заключват преди 10 години, както и ред други познати в криминалния свят като него. Или той тогава е бил свестен? И върху мен е имало опит за изнасилване, придружен с телесна повреда, но от човек, който съвсем спокойно извършваше незаконни дейности през 2006. Но нека не задълбавам повече.

*От фейсбук