Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова е изключително брутално, нагло и скандално. То е шок за цялата нация.

Показва, че продължаваме да живеем в неуреден и несигурен свят, в който липсата на ефективно правосъдие, липсата на адекватна система за прилагане на законите, липсата на нормалност и правила създават чудовища, които в паркове, където хората би трябвало да спортуват и релаксират, срещат своите жертви.

Убийството на Виктория Маринова е достатъчно шокиращо, за да бъде товарено допълнително и помпано с неадекватни версии, от които се възползват маргинални организации, политически партии и вечните конспиратори.

Убийството на Виктория Маринова е битово. И това е ясно от самото начало. Причината за гадното престъпление не е професията й, но това в никакъв случай не го прави по-малко скандално и чудовищно. Това, че е битово, не означава, че е маловажно. В никакъв случай.

Както и фактът, че Виктория Маринова никога не е била разследващ журналист, не променя значимостта на ужасния инцидент. Покрай модата, с която се е занимавала в предаването си, Виктория е била силно социално ангажирана и постоянно е помагала както служебно, така и в личния си живот на различни хора в беда и в неравностойно положение.

Това е похвално и не я прави по-малко обществено значима от който и да е разследващ журналист. В този смисъл всякакви сравнения между Виктория и руската журналистка Анна Политковская, ирландската - Вероника Герин, са абсолютно неуместни, крайно неточни и абсолютно ненужни.

Просто убийствата за отмъщение се подготвят предварително и се правят по съвсем различен начин. Знам, че има болни мозъци, за които и това не е достатъчно. Дори и да има ДНК доказателства, както е в случая, те винаги ще търсят проблем и втори план, защото така са устроени мозъците им (виж текста за центъра в мозъка амигдала, който контролира страховете и тревогите).

Но тези конспиратори в тъжната история на Виктория Маринова не са най-дразнещият момент. Отдавна сме свикнали с факта, че всички в България са специалисти по футбол и по убийства. Всеки кибик на пейката в парка и зад компютъра в мрежата е топкриминалист.

Най-дразнещи в тази трагедия са всички тези маргинали и лумпени, които се опитаха да я яхнат и използват за свои цели. На бдението в София се появиха хората, които дежурно присъстват на всички протести. Появиха се бойци от някакви организации, които си преследват свои, съвсем различни цели.

Появиха се действащи политици и хора, които съвсем неуместно държаха в ръце снимка на убитата руска журналистка Анна Политковская. Хора, които манипулират, крайно агресивни са по площадите, още по-агресивни са, облечени в анонимност в мрежата, и не признават мнение, различно от тяхното.

Те са като едни интернет нацисти. И ако имаха реална власт, повярвайте ми, щеше да стане крайно неприятно.

И в родния град на Виктория - Русе, изплуваха същите активисти. Те пък организираха блокиране на Дунав мост. Наложи се близките на Виктория да излязат със специален призив, че са против подобни действия и едва ли Виктория би ги одобрила.

Напоследък всеки подобен случай буди маргиналите в цялата страна и отприщва невероятна енергия. Тези импулси показват само колко много е изтрещял народът. Колко неориентирани са хората и колко елементарно е да бъдат манипулирани.

И понеже интернет нацистите са най-силни именно в мрежата, този път манипулациите им стигнаха и до Европарламента. Там пък еврочиновниците, които живеят в хартиен свят и с набор от комсомолски клишета по всички теми, излязоха с едни декларации и чудеса за свободата на словото и убийството на разследващата журналистика, които с ареста на Северин се оказаха неадекватни.

Стигна се чак до това председателят на Европейската комисия и лидерът на ЕНП да ни поздравяват, че сме разкрили убийството.

Лошото в цялата тази бъркотия е, че се измества центърът на проблема. В случая с Виктория той не е свободата на словото, а насилието. Срещу това трябва да протестира. Срещу насилието върху жени. Срещу липсата на безопасност. Срещу невъзможността на държавата да държи под контрол откачалки като Северин.

Защото убийството в Русе се случи година след като в софийския кв. "Лагера" мъж разстреля до детска площадка жена си, с която не живеели заедно и която пуснала няколко сигнала преди това в полицията за агресия от негова страна. Само че полицията проспа този случай, както и казуса "Северин", за който тепърва ще се говори, както и много други казуси, които се случват всеки ден на различни места в страната.

Случват се заради бездушие от страна на униформените, но и от липса на работещи закони. Тези проблеми се решават с конкретни и точни предложения. Не се решават от нацистите в мрежата.