l Севар Иванов е копие на Дякона и 9-ият актьор, дръзнал да влезе в ролята му от 30-те години до днес

l Обожанието към Дякона винаги е плашило творците и артистите да интерпретират този образ икона

l Илия Добрев, изиграл Джингиби в тв сериал: “Колкото милиона са българите, толкова са и представите за Левски”

l Досега като “най-убедителен” определяха родственика на героя Илия Караиванов

Със сини очи, решителност в погледа и поразителна визуална прилика с най-обожавания български национален герой, 24-годишният актьор Севар Иванов се сдобива с опасна роля.

Върху него се стоварва тежката отговорност да възкреси Апостола на екран в документалния филм “105 минути София”. В лентата Иванов изглежда като перфектния до този момент Васил Левски - без излишни думи и твърде много патос. Така възпитаникът на Стефан Данаилов стана деветият наш артист, дръзнал да изиграе Дякона, като от 30-те години до днес за киното, телевизията и театралната сцена това са правили малцина смелчаци.

В националното съзнание иконичният образ на Апостола на свободата стои толкова високо и е така героичен, че сякаш отдавна е изгубил всякакви човешки черти. И като че ли никой творец и артист не би могъл да удовлетвори публиката и да отговори на завишените очаквания за тази историческа личност. Затова всеки опит Левски да оживее отново чрез изкуството крие огромен риск и често е посрещан крайно критично, защото няма как да съвпадне с представите на всеки за визията, поведението, излъчването и дори походката на този най-обичан българин.

В същото време и до днес остава под въпрос дали Дякона действително е имал сини очи и руси коси, закотвени в съзнанието на милиони, или е изглеждал по съвсем различен начин. (Повече четете тук)

Екипът на “105 минути София” въпреки всичко подхожда без страх към начинанието да възкреси Левски, тъй като би било невъзможно да се обрисува историята на града, ако се прескочи трагичния момент с обесването му. 

Самият Севар Иванов също игнорира всякакви притеснения около изпълнението си, защото, ако им се подчини, не би могъл изобщо да застане пред камерата. Всъщност ангажиментите на младия актьор към документалната лента не се изчерпват само с играта му, тъй като през цялото време е зает с организационна дейност като част от продуцентския екип. Пред “168 часа” той разказа как в един момент двамата режисьори решават да го натоварят с нова допълнителна задача с думите: “Ти ще играеш Левски!”.

(Интервю с Иванов четете тук)

По продукцията се работи от 2012 година досега. Пълнометражният филм събира и преплита епизодите от вече съществуващата документална поредица “5 минути София” и създадените през последната година нови филмови истории.

Разказът се движи по времевата линия на историята на София от 6000 г. пр.Хр. до наши дни. Над 70 реални личности намират своето място в лентата, сред които е и Апостола на свободата.

Режисьори на филма са Мишо Ланджев и Камен Воденичаров. Сценарият е дело на Георги Милков и сценарния екип Камен Воденичаров, Светла Стайкова, Станислав Пенев, Таня Димова и Таня Илчева.

“Абсолютно съзнателно знаехме, че това е тънък лед, по който трябва да се премине - обясни пред “168 часа” Камен Воденичаров. - Специално за присъствието на Левски нямахме избор и не можеше да се откажем. Съдебният процес и обесването му в София са част от ключовите събития в историята на града.

Още когато работехме със сценарния екип и с Георги Милков, само веднъж се запитахме един друг: “Дали можем да го прескочим?”. Погледнахме се и си отговорихме: “Няма как!” Много съм щастлив, че нашето колебание съществуваше секунди и после подходихме спокойно. Действително има един ужас у всеки, който се опита да интерпретира този образ, а когато двигателят на процесите е такава негативна емоция, нещата обикновено се объркват. Всеки има своя идеал за Апостола на свободата и затова той е икона. Стане ли от плът и кръв, реакцията на българите обикновено е да виждат само какво не им харесва.

В същото време в световното кино героите на други нации не са чак толкова проблематични. Сигурно има десетки интерпретации в изкуството на Линкълн, Жана Д'Арк и т.н. Ние някак си сме по-ревниви към героите си.”

Всички исторически образи в документалния филм са повече портретни и имат малко екранно време, като частта с Левски продължава 3-4 минути. Също така в лентата няма диалози и реплики - важен способ, който всъщност също снижава риска от разочарование, свързано с гласа и думите на Дякона.

“Нашето решение бе да заложим на визуалното въздействие - коментира Воденичаров.- Да има действителна прилика. Искахме Левски да бъде млад мъж. Макар че винаги има едно усещане, че едва ли не нашите герои са зрели хора, а всъщност те са млади мъже, отишли си рано.

Севар ни спечели с искреността си и най-вече с една решителност, която има в погледа. Изчакахме го известно време да си пусне мустак и коса. Действително той е доста по-млад от Апостола по онова време, но смятам, че се справи с това предизвикателство. Интересното е, че дори гримьорката впоследствие каза, когато Севар застана пред камерата, че почти не е имала работа: “Вижте, той си е Левски!”

За заснемането на епизода с Дякона екипът се води и от известната картина от съда в София на Калина Тасева, която е проникнала в съзнанието на всички и е много позната.

“Идеята бе по този начин да провокираме асоциации и да събудим емоции - разяснява режисьорът. - За тези три минути имахме почти три снимачни дни през зимата. В момента, в който заваляваше сняг - скачахме. Бяхме на полусъединител. Завършихме с кадър на Паметника на Левски. В лентата се казва, че на това бесило умира и идеята България сама да се освободи и да извоюва своето освобождение. Една от идеите на Апостола.”

Воденичаров признава, че днес отзивите за лентата са предимно положителни. Според него творците трябва да продължат да връщат към живота чрез изкуството Левски, без да се притесняват от критики.

“Мисля, че проблемът е другаде - казва Воденичаров.- В идеологизирането и възприемането на историята и героите ни, в оценката на това всъщност кой какъв е. В нашата кратка най-нова история преминаваме през три брутално различни епохи с различни ценности и герои. Няма значение как изглежда Левски, Ботев, Раковски или Списаревски, за когото доскоро не знаехме нищо - човекът, опитал се да спаси София от бомбардировки. Важно е кои са тези хора, защо са били толкова силно мотивирани да се отдадат на каузата. Отговорим ли си например на въпроса защо на знамето през епохата на Левски е пишело “Свобода или смърт” и разберем ли мотивите как това определя безусловността и безотказността на идеята, няма да се вторачваме дали Левски е със сини, или зелени очи, дали мустакът му е къс, или дълъг, дали перчемът му е нагоре, или настрани. Нещата не са черно-бели, а са с много нюанси.”

Първият, дръзнал да качи Апостола на големия екран, е пионерът на българското кино Васил Гендов с “Бунтът на робите” от 1933 г. Той е съсценарист, режисьор и дори влиза в главната роля на Дякона пред камерата.

Освен всичко лентата е първият български звуков филм, а на снимачната площадка се изявява и спътницата на Гендов - Жана.

Проблемите около продукцията връхлитат режисьора много преди нейната среща с публиката, която всъщност остава очарована. Още в началото сценарият трябва да премине през задължителната цензурна комисия. Едва успял да прескочи това препятствие, Гендов разбира, че проектът му трябва да преодолее и допълнителна цензура от страна на турската легация. По-късно се изисква и готовият филм да бъде одобрен от турска страна, като се налага определени части да бъдат премахнати. Грубата намеса осакатила лентата, като нарушила връзките между определени епизоди и съсипала основното нововъведение - озвучаването. Въпреки всичко филмът получава своята премиера на 2 октомври 1933 г. И напук на несгодите творбата спечелва симпатиите на зрителите и пълни залите. Турската легация се изплашила от интереса към “Бунтът на робите” и отново застанала на пътя му с още “кастриране”, а впоследствие и със свалянето му от екран. Големият успех на лентата е, че благодарение на това, че е снимана в Карлово, става възможно възстановяването на родната къща на Васил Левски, която по онова време е истинска развалина.

“За мен Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена - от Аспарух до днес”, категоричен е Гендов приживе.

Ролята на Апостола съвсем не се оказва фатална и за актьора Илия Добрев, а напротив - спечелва му всенародната любов. През 1969 г. той току-що е завършил НАТФИЗ, където след години ще преподава, още няма 30 години, но е избран от театралното светило Вили Цанков да изиграе Джингиби в 10-серийния телевизионен филм “Демонът на империята”. Поредицата е по сценарий на Стефан Дичев и стартира на малкия екран през 1971 г.

“Навремето улиците опустяваха, когато се излъчваше сериалът. Децата тичаха след мен и крещяха: “Джингиби, предай се!” - разказва години по-късно в интервю Илия Добрев. - Независимо че тогава бях млад актьор, с малко жизнен и професионален опит, тръгнах към тази задача с отговорността, че трябва да се изправя пред целия български народ и да пресъздам един светец. Това беше и страшно, и много предизвикателно. Колкото милиона са българите, толкова на брой са и представите за Левски.”

И тази продукция среща проблеми заради взаимоотношенията с Турция, но по думите на Добрев режисьорът Вили Цанков бил достатъчно смел в ония години и направил едно доста увлекателно и силно произведение.

“След излизането на сериала се опитаха да ми забранят да играя други роли, защото, видите ли, съм изиграл Левски - признава приживе актьорът. - Но за щастие това не се случи и аз продължих да “странствам от роля в роля”, както бе казал големият Апостол Карамитев.”

Превъплъщението на Добрев действително остава паметно, но през 80-те друг негов колега и дори съименник е толкова автентичен в ролята на Дякона, че мнозина го определят като “най-убедителния изпълнител” на този герой. Това е Илия Караиванов в пиесата “Левски” на Васил Мирчевски на Телевизионен театър.

Освен всичко във вените на актьора действително тече кръвта на Апостола. Той е внук на братовчеда на Левски Васил Караиванов - първия кмет на Карлово.

Твърди се, че всъщност приживе Караиванов и Добрев не питаели добри чувства един към друг и били във вражда до последно относно това кой е бил по-добрият Левски.

През 2003 г. Димитър Шарков поставя за БНТ пиесата на Стефан Цанев “Тайната вечеря на Дякона Левски”, а в главната роля се изявява актьорът Даниел Цочев, известен най-вече със задкадровата си работа в дублажа и носител на “Икар 2008” в категорията “Златен глас”.

В същото време в постановката на Цанев, която и в началото на 2018-а шестваше из страната по повод 145 години от гибелта на Левски, на сцената като Апостола отново и отново излиза Веселин Калановски.

С всяка изминала година обаче зрителят става все по-чувствителен към интерпретациите на Васил Левски. Гняв и вълни от критики провокира може би най-скандалният опит Апостола да бъде събуден в света на киното - а именно лентата “Дякон Левски” от 2015 г. на режисьора Максим Генчев. Пред камерата в ролята на Дякона е актьорът Веселин Плачков.

Възмущението и негодуванието бе отприщено от цялостния начин на представяне на героя, дал живота си за свободата ни, и най-вече от факта, че във филма той ругае.

По повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски през 2017 г. пък излезе и документално-игралният филм на реж. Искрен Красимиров “Лъвский, европеец в Българско”, в който главната роля е поверена на Симеон Владов, носител на “Златен глас” за озвучаването на “Гордост”.

Покрай тази своя изява актьорът казва: “Цървулите на Левски са доста тежки, образно казано. Той е един от най-великите българи, но изоставен от съмишленици в края на живота си.”

Същата година бе и премиерата на филма “Възвишение”, екранизация по едноименния роман на Милен Русков. В нея чрез специален епизод режисьорът Виктор Божинов преподаде един добър урок, като демонстрира най-деликатния и умен начин да “поднесе” Апостола на чувствителната публика. Всъщност той предостави избор на зрителя - сам да реши кой стои в сянката и чие лице светлината от прозореца озарява само за миг, така че да извика в съзнанието онзи безсмъртен образ. Дали е Дякона, или само неговият пълномощник?

“Оставяме на зрителя да прецени дали това е Левски - коментира пред “168 часа” Божинов. - В крайна сметка не са толкова много актьорите, които физически приличат на него. Заедно с оператора Антон Бакарски решихме той да не се вижда и да не придобива лице.”

В мистериозния персонаж пред камерата във “Възвишение” е Троян Гогов. 44-годишният актьор изпълнява същата роля и в театралната постановка “Възвишение” на реж. Иван Добчев.