В Австрия пасиансът на руския

президент се увенчава с успех, но Виена

е начело на ЕС само 6 месеца

Който се е зарадвал на снимките от сватбения танц на австрийската външна министърка с Путин, тълкувайки ги като прегръдка на Европа с Русия, е избързал. Само няколко часа след валса, в който Путин завъртя новоизпечената госпожа Кнайсл, а тя му се поклони до земята, света обиколиха следващите снимки – Путин с Меркел. А те внушават точно обратното на веселите фотоси от Австрийските Алпи – в Европа Путин все още е посрещан с дистанция, хлад и мълчание.

Но тълкуванието на световната политика по снимки, колкото и да е атрактивно, невинаги е достоверно занимание. Поклоните в Австрия и срещата в Берлин всъщност не показват нищо ново. Европейците държат на диалога с Русия, но прегръдки няма да има, докато Русия не спре да нарушава човешки и международни права.

Германия засега не отстъпва от ясната си позиция по въпроса. Русия анексира Крим и наруши международното право, поддържани от нея военни нарушават примирието в Източна Украйна, руски самолети бомбардират не толкова ислямисти, колкото цивилно население в Сирия.

В Русия арестуват опозиционери и хора с критична гражданска позиция, убиват журналисти, преследват хомосексуални, забраняват неправителствените организации. С две думи - Москва е твърде далеч от клуба на цивилизованите държави, за да влезе в него. А белег за цивилизация на първо място са човешките права, а чак след това икономика или балет и литература.

От друга страна, без Русия не може да има трайно решение нито в Украйна, нито в Сирия. Москва е необходим партньор, макар критици да смятат, че се залага на очакването Кремъл да реши войните, в които сам е замесен. Все повече изниква и въпросът до каква степен Путин наистина е господар на ситуацията и дали военните или пък частните паравоенни формирования се подчиняват на официалната власт.

Объркващо е, че Путин обяви неколкократно излизане на руската армия от Сирия – мисия, която среща изключителното неодобрение от страна на руските граждани, и фактът, че руската армия продължава действията си там. В самата Русия битува убеждението, че руските военни имат свои интереси и не се съобразяват с Кремъл. В такава ситуация вероятно е по-прагматично Европа да демонстрира кой е онзи, с когото поддържа диалог дори или най-вече и заради икономическите отношения.

Срещата Меркел - Путин може и да е първа в Берлин за последните 4 г., но канцлерката разговаря с руския президент веднъж месечно по телефона. Често и без преводач през цялото време, смята се, че руският ѝ е на доста добро ниво. Дори и когато отношенията им са били най-опънати, тези разговори не са спирали. Фактът, че въпреки това на срещата в Берлин в събота вечерта те не постигнаха всъщност нищо значително като резултат, показва и колко труден е диалогът с Русия.

Страната постепенно се капсулира, прекратявайки сама много от връзките на по-ниски нива със западния свят.

Всякакви общи комисии, сътрудничество между министерства, неправителствени консултации отдавна са замразени и де факто разговорът се води единствено на ниво Кремъл.

 Явно пасиансът на Путин изглежда по съвсем различен начин – той няма намерение да се съобразява с очакванията на Европа, а се стреми да инсталира достатъчно свои хора в правителствата, за да промени курса и начина на водене на преговори. Във Франция подкрепяната от него Марин льо Пен не успя, в Австрия обаче планът му засега се увенчава с успех. Все пак Виена е председател на ЕС и от нея зависи колко често ще се обсъждат отношенията с Москва и най-вече свалянето на санкциите. От друга страна, председателството е само 6 месеца, а влиянието на Австрия – далеч от нужното, за да прокара нова руска политика в Европа. Така че победният марш на Русия и прегръдката с Европа все още са повече илюзия, отколкото реалност.

 Анализът е от "24 часа"