Да завладеем света с булки
Повечето големи събития в историята са се случвали заради амбициозни булки. Дайте ми една амбициозна булка и ще повдигна света. Да вземем например нашата история. Отколешната мечта България да е на три морета постига Иван Асен II не с друго, а със сватби. Или Кобургите. Те успяват да се сродят с половината кралски семейства в света, благодарение на изкусна сватбена дипломация, довела ги до троновете на Великобритания, Швеция, Бразилия, Белгия, Португалия, България…
През последните десетилетия амбициозни булки навлязоха в кралските династии и ги разхубавиха с простосмъртните си гени. Британското кралско семейство бе тотално променено от сватбата на лейди Даяна с престолонаследника Чарлз, например.
Тази събота една друга амбициозна булка също заяви намерението си чрез сватба да промени света. Или поне Европа. Тя покани на сватбата си самия Путин и той взе, че прие. Знам, че в България напоследък се вихри война на тема хора, фолклор и носии. Хора в рилските езера, хора на „Витошка“, хора навсякъде дразнят градските хора и радват новодошлите им съседи. Какво по-срамно от това министрите ти да се появят някъде по цървули и калпаци, смятаха една част от българите? Предполагам след сватбата на австрийската министърка Карин Кнайсл, те имат отговор. Министърката й гостите й бяха в традиционни носии и дойдоха на сватбата с каруци и трактори. Изключение бе направено само за кучетата на министърката иза най-свидния й гост – руския президент. Кучетата дойдоха с луксозно БМВ. Путин – с лимузина. За разлика от двата дога, които бяха по австрийски точни, президентът по свой стар обичай закъсня. Както казаха австрийците: „При Путин е така – никой не знае кога ще дойде и колко ще остане!“ Ех, скъпи австрийци... Не знаете колко сте прави. А и като настоявате така на традициите, можеше Путин да се съобрази с желанието ви и да дойде не с лимузина, а с танк. Както си е по традиция при тях. Добре, че имаше среща вечерта с Меркел иначе току-виж го бе откарал съвсем по традициите и бе настоял да консумира правото си на първа брачна нощ.
Но да не намираме кусури на чуждите сватби. Питам се, ние по-убити ли сме от австрийците, че не можем да спретнем и ние една такава голяма галимация – с каруци, с цървули, с целия Кремъл на гости... Макар че Кремъл у нас не е точно на гости, у дома си е. Но все пак. Дали премиерът няма да склони да мине втори път под венчило? Не за друго, просто останалите в кабинета вече са женени. А и от дипломатична гледна точка какви предимства може да донесе една сватба на големото добрутро, а? То и не само премиерът ни е за даване. И по другите партии се намират видни ергени. Даже можем да направим групова сватба – като едно време при сектанта Муун, ма по-патриотична. Да оженим всички политици–ергени за видни и важни чужди особи. Самият Путин има две дъщери, поне една можем да откраднем. Не от лошотия, а заради традицията. Тръмп и той има повече от една щерка. Арабските шейхове пък имат дъщери за женене в изобилие, те обикновено вървят не само с камилите, а и с по някой и друг петролен кладенец. Защо да не си подсигурим газ и петрол на ниски цени? Бойко по-лош ли е от Иван Асен II? Трите морета пак можем да ги стигнем посредством сватби. А ако на ергените не им се жени, то булки малко ли имаме и ние? Стига сте пращали хубавите девойчета по разни мениджърски позиции, регистри и министерства. Ако искате да им направите услуга, оженете ги за някой големец. Хем те ще са добре, хем – ние. Щото ако му сринат регистъра, проблемът ще си е негов частен, не наш общ. Всички тия булчета по министерствата също биха били по-полезни в нечий кралски двор. И там могат да мълчат и да се усмихват, най-много някоя манджа да им изгори, а не дисковете с данните на половината население.
Да вземем другата събота да ги съберем всичките булки от държавната администрация и да им направим една сватба в Жеравна? Путин може и да не сколаса, ма Юнкер сватби обича. А и сме стар винен регион, познавач като него няма да откаже. По друг начин върви после приказката на разните му там съвети и при мониторинговите доклади. Едно е да сте бегли познати, друго – да сте повръщали заедно зад палатката на булката на сватбата в Жеравна. Второто сближава. После да видим дали ще смеят да ни критикуват, че не сме баш европейци. Поне колкото австрийците европейци сме, че понякога и повече. А при бъдещи критики винаги можем да тропнем по масата и да креснем: „А га ядохте кебапчетата на сватбата, не ревахте, а?“ Ще си припомнят набързо славните времена на Ивана Асеня и сами ще започнат да ни водят булките си. И така сватба след сватба, току виж завладеем света. Стига австрийската външна министърка да не ни изпревари.