"Да не политизираме спорта/футбола!" е доста смешен, наивен и, ще ме прощавате, ама направо плиткоумен призив. Простотия. Да го рече пришълец от далечна планета - добре, ама не и разумно същество, обитаващо Земята. Макар че надали извънземните са толкоз гламави, колкото някои екземпляри от земляните.

Ами като не бива да се политизира, защо в безчет страни по света (ако не и във всяка) продължава да има министерство на спорта, оглавявано от министър? Той да не би да не е политическо лице - и съотв. да не прокарва, провежда, налага определени политики?

Защо, драги ми аполитизатори, в милата ви и неполитизираща-своя-спорт Русия тъкмо спортът, и в частност футболът, е един от най-мощните пропагандни (и корупционни) инструменти? Защо например дългогодишният президент на Руския футболен съюз (2005-2017) и министър на спорта (2012-2016) Виталий Мутко, отгоре на всичко и член на Съвета на Федерацията, през май тази година беше назначен за вицепремиер, отговарящ за строителството и регионалното развитие? Защо, да речем, вратарят на националния футболен отбор Игор Акинфеев е регистриран като доверено лице (застъпник) на Владимир Путин още от кандидат-президентската му кампания през 2012 г.?

И защо Путин се появи лично на церемонията миналия декември за тегленето на жребия за Световното по футбол - която се проведе не къде да е, а в концертната зала на Кремъл? А тези дни треньорът Черчесов се хвали наляво и надясно, че руският президент му звънял преди и след мача с Испания, за да изрази подкрепата си ("И момчетата знаят това. За целия отбор това е огромна мотивация!").

Или във всичко това няма бъкел политика, нито грам опит за трупане на политически имидж и инструментализиране на спорта? И милиардите, пръснати за Зимната олимпиада в Сочи през 2014 г. и сегашното Световно по футбол, са просто ей-така, от добра воля, от някакво имагинерно "нежелание за политизиране" на толкоз мирния инак спорт, който, видиш ли, може да накара в миг народите по света да се прегърнат и заобичат?

Примери - колкото искаш, и на Изток, и на Запад. Спортът винаги е бил политика, неотделим от политическото, изобщо част от усилията и способностите да се управлява. Друг е въпросът какво е качеството на това управление. Така е било и през 1936 г. в Берлин, и през 1980 в Москва. А историята не познава сатрап или диктатор, който да не е отделял специално внимание на спорта.

Впрочем интересно е да се припомнят първопроходците на държавната политика за спорта в днешна Русия. Точно преди век, с решение на VII конгрес на болшевишката партия през пролетта на 1918 г. се създава системата на "всевобуч"-а - задължителната военна подготовка на населението. Главното управление за всеобщото военно обучение и резервните части на Червената армия е предвестник на сетнешните Висш съвет за физическа култура и Държавен комитет за физическа култура и спорт на СССР. В съветската ера спортът вървеше ръка за ръка с армията, така беше и в целия Източен блок, също и у нас. Войската (както и целият силов апарат) логично беше политизирана и подчинена на еднопартийната власт. Да не би това да не е политика?

Воят срещу "политизирането на спорта/футбола" издава всъщност едно безсилие. Безсилието за противопоставяне на режими, опитващи да подкупят общественото мнение вътре и вън с грандиозни спортни зрелища. Един ревящ 40-хиляден стадион изтласква потенциалното възмущение от вдигането на пенсионната възраст или, да речем, от повишаването на цените на бензина. Води до забрава, поне временно - за мизерията, корупцията, огромния бюрократичен апарат, намесата в Украйна, Сирия и т.н. И ако подкупването на чужди политици и функционери не минава без задължителните куфарчета и конвертируема валута, то общественото мнение се купува бая евтино. С един телевизор. Евтинджос.

Коментарът е от фейсбук