Не трябва да се сърдим на хората, които се ровят като къртици в чуждия живот! Това го правят само онези, които нямат собствен такъв. Трябва да ги разбираме и игнорираме. Това го умея - да ги разбирам и след това бързо, бързо да ги игнорирам. Чувам ги, виждам ги и нито помня как изглеждат, нито помня какво са казали. Не спират да ме питат: “ Как успяваш, как го правиш, как издържаш?... толкова си силна..”

Ами, не ми се налага нищо подобно да издържам. Не ми се налага нищо по-особено да правя от това, което аз съм си решила. Успявам, защото си вървя по пътя и умея да си го пазя, и да си го следвам. Не съм и толкова силна, защото не ми е необходимо да правя нещо преко сили.

Като млада за това ми викаха бунтарка, по-късно ме прекръстиха на “перде”, а аз просто знам какво искам от моя си живот и как да го постигам. От твърде крехка възраст не ме интересува както чуждия живот, така и чуждото мнение (изключение само, ако си заслужава.) Умея да “купувам” полезното и да изхвърлям в небитието ненужното.

Имам си доволно недостатъци, но и към тях се отнасям с необходимото разбиране...

Е, това ми е накратко една от философиите за собствен смислен живот.

P.s Този пост го споделям, след като симпатично младо семейство ме заприказва на плажа, вдъхновено от успехите на художествената гимнастика. Чудеха се как го правя, как точно успявам и как издържам. Била съм много силна жена според тях...

Поговорихме си, посмяхме се, пожелахме си все хубави неща, а аз впрегнах СИЛАТА СИ и продължих да давам череши на Илиана.

*От фейсбук