1950. Свършила е гражданската война в Гърция. Следва Корея. На входа на читалището в центъра на тогавашна Монтана, е закачена голяма карта на Корейския полуостров. Със знаменца всеки ден се отбелязва движението на войските. Тридесет и осми паралел е в центъра на коментарите. По високоговорителя се говори за героичните китайски доброволци и героизма на героичната армия на великия вожд Ким Ир Сен. Те са добрите и справедливите. Злите сили се предвождат от американските империалисти. Окачват се карикатури на чичо Сам. Той има зловещ вид с грабливи ноктести ръце. Карикатури на Труман, Макартър, Риджуей...

Пристигат корейските деца. Нещо им пеем и викаме ура. Събират се дрехи за тях и за изпращане в Корея. Аз отивам и предавам в пункта купеното ми костюмче, което не съм и обличал.

Турците изпращат войски в Корея. Рисуват ги с фесове. Гърците заминават в национални носии. Един ден картата при читалището е свалена.

Говори се, че има изпратени наши лекари в Корея. Десетилетия по-късно се запознавам с лекарка, която е била там. Военен лазарет. Траен детски спомен. Нещо като белег от посечено. Корея ми остава близка. Радва ме надеждата тя мирно да се обедини. Може да се окаже, че Ким Чен-ун не е толкова смахнат, колкото изглеждаше.

*Коментарът е от Фейсбук!