Г.С. Раковски: "мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия.."

По конституция президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

В духа на конституцията, на всички официални срещи с чужди граждани и държавни лица, президентът и вицепрезидентът представляват не себе си, а целия наш народ. И ако някой се опита да ги унижи, той унижава не техните личности, а целия наш, български народ. Ако те позволят, под каквато и да е форма, да бъдат унижени, това е унижение за цяла България.

През последните дни, по време на честванията на 140 –та годишнина от Освобождението на България от гнета на Османската империя, целият свят видя назидателното поведениe на руския патриарх Кирил и раболепието на българския държавен глава и неговия пръв помощник – вицепрезидента.

Посрещането на духовно лице, глава на чужда църква, на летището от вицепрезидента на България, не се вписва в протоколните правила. Това, при особени обстоятелства, може и да се приеме като изключителен жест на добра воля и благодарност за участието на руската църква в Освободителната война, но когато вицепрезидентът на Републиката коленичи, за да целуне ръката на руския патриарх, това вече е много повече от жест на добра воля. Особено когато същият този вицепрезидент, по време на своята клетва, е отказал да целуне ръката на българския патриарх!

На следващия ден президентът Румен Радев, наруши дългогодишната традиция и вместо да присъства на издигането на знамето в София, замина за паметника Шипка, където беше и руският патриарх. Там се вееха знамена на непризнатата Донецка република, а изказването на руския патриарх предизвика гневна реакция от страна на Украинското посолство. Президентът на България забрави да почете паметта на румънските, финландските и други войници дали живота си за свободата на България. Това естествено доведе до реакции от страна на много родолюбиви български партии и организации и той поправи грешката си на зарята в София. Тази промяна очевидно е вбесила руския патриарх и на срещата с президента той си позволи да залее не само г-н Радев, но и целия български народ с лъжи и обвинения. За съжаление, качествата на днешния български президент, не са на висотата характерни за български държавен глава. Мълчанието не винаги е злато. А когато мълчи българският президент, позволявайки публично да унижават народа му е опасно! Позволявам си да му напомня и думите на Раковски, който твърди, че: „мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия“

Ето и лъжите изречени от руския патриарх пред българския държавен глава:

1. Русия сама е воювала с Османската империя. Това разбира се не е вярно. Румъния също се включва във войната и храбрите ѝ войни се сражават в битките при Плевен, Оряхово и Видин. Румънците тогава не желаят и педя българска земя и първоначално не приемат харизаната им от Русия Сверена Добруджа срещу т.н. южна Бесарабия, която е присъединена към империята, макар там едва ли е имало дори един руснак.

2. Когато започнала войната, Русия била в пълна изолация. Това е дълбоко невярно. На 8-ми юли 1876 година Русия сключва Райхщадското споразумение с Австро-Унгария. Но истинският картбланш от „Концерта на Европа“ е даден на Русия когато султанът отказва да приеме решенията на Цариградската конференция от декември 1876 година. Русия изпада в изолация след Одирнското примирие от 31 януари 1878 година, когато при подписването на прелиминарния Санстефанскии договор тя настоява за повече от предвиденото на Цариградската конференция. Основен потърпевш от това действие на Русия разбира се е била България.

3. Според патриарха, основна причина за войната била любовта на Русия към България. Но дори в Манифеста за обявяването на войната от 12 април 1877 година, България се споменава след Босна и Херцеговина.

4. Според руския патриарх, във войната не са участвали финландци, а само някакъв руски лейбгрардейски полк, стационарен във Финландия. Това разбира се не отговоря на истината. Още по време на комунистическия режим изучавахме, че на българска земя лежат и костите на чеда на далечната Суoмен.

5. Най-абсурдно беше разбира се твърдението, че Полският или Литовският сейм не са обявили война на Османската империя. Нямало е как това да се случи, защото от 1830 година Русия не е допускала свикване на полски сейм. Но тогава не е имало и руска Дума, която да гласува обявяването на войната. Това е направил Александър II, в качеството си на император и Самодержец Всероссийский, Московский, Киевский, Владимирский, Новгородский; Царь Казанский, Царь Астраханский, Царь Польский, Царь Сибирский, Царь Херсониса Таврическаго, Царь Грузинский, Государь Псковский и Великий Князь Смоленский, Литовский, Волынский, Подольский и Финляндский; Князь Эстляндский, Лифляндский, Курляндский и Семигальский, Самогитский, Белостокский, Корельский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных; Государь и Великий Князь Новогорода низовские земли, Черниговский, Рязанский, Полоцский, Ростовский, Ярославский, Белозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский, Витебский, Мстиславский и всея северныя страны Повелитель; и Государь Иверския, Карталинския и Кабардинския земли и области Арменския; Черкасских и Горских Князей и прочае, и прочае... Когато той обявява война на Османската империя, го е направил от името на всички тези народи!

По време на посещението на руския патриарх, в медиите имаше и други неверни твърдения - например, че дори когато страните ни били във война, църквите ни се разбирали отлично. И това не отговаря на истината! До след Втората световна война Руската църква не признава Българската екзархия и не извършва съвместна Света евхаристия с нашите свещеници. И до днес Руската църква признава кървавото унищожение на Българската екзархия в Македония, извършено от сръбските власти след 1918 година и твърди, че не Българската, а Сръбската църква трябвало да бъде църква – майка на македонската.

По силата на конституцията, България е парламентарна Република и в този смисъл българският президент и вицепрезидент трябва да дадат ясен отчет за евентуалните ангажименти, които са приели пред руския патриарх и да заявят ясно и гласно, че не приемат назидателния му тон и неговите неверни исторически твърдения.