Да не съобщиш на родителите, че детето им е загинало, е най-голямата мъка на тази земя, плаче почерненият баща Димитър

В нощта на 19 октомври 2016 г. 43-годишният Николай не се прибира вкъщи. Той е таксиметров шофьор, но е свършил работа още по обед. Към 21 ч родителите му Димитър и Марияна вече са разтревожени. Звънят му по телефона, но Николай не вдига. Вести от него няма да има и през следващите 3 дни, в които те ще го търсят под дърво и камък, но напразно. През това време МВР казва на родителите да пуснат молба за издирването му.

“На 20 октомври, на другия ден, след като моят син не се прибра, решихме със съпругата ми да идем там, където Николай ходеше за риба - на гьоловете в с. Долни Богров. Имаше двама-трима с въдици. Попитах ги: “Да сте чули нещо да е станало?”. А те отвърнаха: “Не, няма нищо.” На връщане влязохме в София и спряхме пред 5-о РУП. На входа имаше полицаи. Казах им, че синът ми не се е прибрал цяла нощ и че с майка му сме притеснени. Питах и тях за инцидент.

Напили са се

някъде, ще се

прибере, не бой

се, отговориха

ми служителите

на МВР

Отидохме в 3-о РУП, но и там нищо не знаеха. От 3-о прескочихме до 9-о, пак нямаха информация. Изведнъж си казах - що не отидем в нашето районно – 2-о”, разказва Димитър.

Там с жена му са посрещнати от дежурна полицайка, пред която двамата разказват, че от сина им няма следа вече 24 ч. “Попитах я какво да направя. “Напиши молба за общодържавно издирване”, отговорила му полицайката.

На следващия ден съпрузите палят колата за Бобошево. “Той обича да ходи за риба на р. Струма” - така Марияна убедила Димитър да тръгнат към града.

“Видях мой познат - Стефчо. Направо го попитах дали не е чул да е станала беля в реката. Той ми каза, че нищо не знае. Предложи да попитаме племенничката му, която работи в районното в Дупница. Но и оттам нищо нямаше. Следобед се прибрахме”, разказва Димитър.

Кошмарът идва до вратата на апартамента на Димитрови в столичния кв. “Банишора” на 22 октомври. Пред тях се изправят 2-ма полицаи.

“Отворих. Попитах ги: “Най-лошото ли е?”. Единият ми отвърна: “Да, най-лошото е!

Трябва да отидете

да го разпознаете

в Съдебна

медицина,

казва с просълзени очи почерненият баща.

“Показаха ни трупа. Бях втрещен, помислих си, че жена ми ще си отиде. Да си видиш детето на желязната маса, от това по-лошо няма", разказва Димитър.

В съзнанието му и до днес отекват думите на санитаря, показал трупа на Николай: “Вие храните ли го този човек, в стомаха си нямаше нищо”.

След потресаващата гледка в съдебна медицина Димитър и Марияна тръгват към “Пирогов”. Дежурен полицай им съобщава, че

синът им е

загинал при

катастрофа на

околовръстния

път

на разклона за село Мрамор. “Смъртта е установена в 19,41 ч на 19 октомври”, уточнява униформеният.

“Как на 19 октомври? Ние научаваме днес, на 22-и! У него имаше лична карта и шофьорска книжка, в които пише адреса му”, пита съсипаният баща.

Същия ден от 2-о РУП звънят на Димитър да иде и да анулира молбата за издирването на Николай.

Мъката на семейството ги отвежда на разклонението на северната тангента към с. Мрамор, на около 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски”.

“С жена ми видяхме цялото кръстовище. Имаше бетонен панел, който не беше на шосето, а бе изместен към мантинелата. Синът ни се беше забил в бетонния панел. Имаше синя боя по него. По асфалта стояха още стъкълца и пластмаси. Взех предната броня на колата му”, казва Димитър.

В нощта срещу неделя сън не го хваща. Лобното място на сина му не излиза от главата му.

“Качих се на колата и пак отидох на местопроизшествието. 12-13 души работеха там, поставяха знаци. Слагаха знак “Забранено влизането!”. На другата нощ пак отидох, вече довършваха ремонта. В събота, като отидохме с жена ми,

нямаше нищо,

никакви знаци,

никакво

осветление

Не можеш да разбереш, че по околовръстното има препятствие”, казва бащата.

От МВР връщат на семейството на Николай личните му документи, застраховката “Гражданска отговорност”, визитки и черен кожен скъсан портфейл с 15 лв.

“Неговият портфейл беше почти нов. Тези пари не са негови, той излезе без пари. Той имаше телефон. Купи си айфон на лизинг 2 месеца преди смъртта. Полицаите не могат да установят къде е телефонът му. От магазина на мобилния оператор ми казаха, че джиесемът може да бъде проследен за 2 минути. Представяте ли си,

откраднали са

телефон от

мъртвец. Това е

мародерство!,

гневи се Димитър.

След нещастието той се среща с разследваща полицайка. Разговорът им е с няколко думи.

“Синът ви е самокатастрофирал”, казва му тя и слага точка на разследването. През април 2017 г. бащата получава постановление от прокурор за прекратяване на делото за смъртта на Николай. То е подписано от обвинителя от Софийската градска прокуратура Павел Панов.

Според разследването на 19 октомври към 19,10 ч Николай карал хюндая си със 106 км/ч на северната тангента. На около 200 м преди кръстовището с ул. “Васил Левски” имало ляв завой, при който заради високата скорост на колата Николай изгубил контрола над волана. Напуснал шосето, блъснал се в бетонна преграда и се преобърнал по таван.

От експертизи по делото става ясно, че

при зверския удар

Николай е счупил

черепа си, както

и ребрата

Разкъсан е белият и черният дроб, далакът и десният бъбрек.

43-годишният таксиметров шофьор издъхнал от раните си в линейката на път към болница.

От прокуратурата установяват още, че Николай е карал хюндая си с 2,1 промила алкохол в кръвта.

Заключението на Панов е, че в случая виновен няма, не става дума и за причинена смърт по непредпазливост.

“Николай Димитров е нарушил правилата за движение, като е карал с висока скорост. Няма как той да носи отговорност за престъпление, доколкото вследствие на инцидента е причинил собствената си смърт”, пише в прокурорското постановление.

“Аз разбрах от решението на съда, че синът ми е карал с 2,1 промила алкохол. При разговора с разследващата полицайка тя не ми го каза. Обясни ми само, че синът ми е самокатастрофирал.

Защо никой не ми

каза, че синът

ми е бил

мъртвопиян

2,1 промила - това е много! 10 минути преди да загине, е разговарял с диспечерка от таксиметровата фирма. Ако е имало нещо, тя щеше да усети”, казва бащата.

Той обжалва пред Софийския градски съд прокурорското постановление за прекратяване на разследването . Съдия Антон Урумов изцяло потвърждава мнението на прокурора, че виновен няма и че Николай сам е катастрофирал.

Съмнението обаче гложди Димитър, у него са обажда полицейският нюх. Той е бивш служител на МВР. Дълги години е бил оперативен работник. Започнал работа в системата през 1969 г.

“Да, усъмних се. Някой решава, че трябва да ме уведоми 3 денонощия след катастрофата, а не 1-2 ч след нея, при положение че у сина ми има лични документи”, казва мъжът.

Според него не е случайно, че шосето край разклона за с. Мрамор е било ремонтирато и преработено за 2 денонощия.

“Защо? Защо не преправиха кръстовището на Орлов мост. Защо там нямаше сложен преграден панел?”, пита Димитър.

Той твърди, че по време на разследването не му е показана нито една снимка на местопроизшествието. И в прокурорското постановление, и в решението на съда няма коментар, че бетонен панел е преградил шосето преди удара, както смята бащата. В документите по делото пише, че заради високата скорост хюндаят на Николай излязъл от пътя и се блъснал в панел.

15 дни след смъртта на сина си бащата прави свое разследване. От Бърза помощ

получава

информация кой

е подал сигнала

за катастрофата на тел. 112. “Дадоха ми номера на този човек. Звъннах му. Обясних му, че никой не ще да ми каже как е станало произшествието.

“Настръхва ми косата, като се сетя за тогава, каза ми мъжът”, обяснява Димитър.

Свидетелят му разказал, че хюндаят на Николай го изпреварил. В следващия момент той видял светнали стоповете на колата и как тя излита във въздуха, преобръщайки се по таван.

През 2016 и 2017 г. Димитър посещава всички конференции на “24 часа”, посветени на безопасността на движението по пътя. Понякога не остава време да зададе въпрос на ключовите гости на събитията. Друг път заради ангажименти експерти по дела нямат възможност да навлязат в детайлите по казуса.

Най-голямата

болка на

почернения баща

е мълчанието

на МВР

“Единственото ми желание е да се срещна с човека, който е наредил за случая да не се казва нищо. За мен това е манипулация. Имам приятели юристи, които ми казват: “Най-трудно в съда се защитава една лъжа, най-лесно се защитава истината”. Да не съобщиш да родителите, че детето им е загинало. Това не е престъпление, това е по-жестоко. Това е най-голямата мъка, която човек може да изживее на тази земя”, разплака се бившият служител на МВР.

И продължава: “Чели ли сте книгата за императрица Екатерина Велика, която въвежда меморандум на мълчанието, за да скрие любовниците си. Антуражът около нея не трябва да говори кой е бил с Екатерина Велика.

Моят случай е

меморандум на

мълчанието.

Катастрофата

липсваше в

бюлетина

на МВР

Потърсихме коментар за случая чрез пресцентъра на вътрешното министерство, но оттам засега се въздържат от изявления. Очаква се да бъде наредена вътрешна проверка, както по принцип се действа в подобни ситуации.

Загиналият Николай Димитров е баща на 2 момчета, сега те са в 9-и клас. Едното учи в гимназията по строителство, а братчето му в 18-о училище в паралелка с японски език. Николай живеел с тях в апартамента на родителите си в “Банишора”. С жена му се разделили преди време.

“Всеки божи ден ставаше към 4,30-5 ч за работа. Имаше постоянни ангажименти. Караше едно момченце от “Бояна” до училище, след това возеше инвалид от “Надежда” до работата”, описва бащата ежедневието на сина си.

Николай е зад волана на жълтите коли от 1992 г. Баща му разказва как майка му го карала да учи, за да печели по-добри пари.

“Е, мамо, ти, като имаш 2 висши образования, колко лева взимаш на месец? 6000 лв. (стари пари - бел.ред.)! Аз тези 6 хил. лв. ги изкарвам за една седмица, защо ме караш да уча тогава”, казвал на майка си Николай.

“Ако не са внуците, ние с жена ми нямаше да останем живи”, трепери Димитър. Тръгва си от редакцията на “24 часа” с думи към МВР: “Обиден съм от дъното на бездънната си душа”. После маха с ръка и се качва в трамвая.

Христо Ботев, адвокат: Или става дума за безхаберие, или за следствена тайна

- Адвокат Ботев, чували ли сте за други подобни случаи, в които МВР не съобщава веднага на близките, че техен роднина е загинал?

- Не знам подробностите по случая, който визирате, но според мен това се дължи или на безхаберие, или на следствена тайна. Спомням си през 2007 г., когато на площад “Св. Неделя” бе убит студентът Андрей Монов. 24 ч след трагедията родителите на момчето нямаха информация какво е станало.

- А случва ли се често да няма виновен за катастрофа със загинал?

- Да. Например един от казусите, по който работя, е такъв. Неотдавна крава излезе на магистрала “Струма” и се заби в кола с трима души. Проби едното стъкло на автомобила и шофьорът загина.

Окръжната прокуратура в Перник заключи, че виновен няма. Т.е. не се потърси отговорност например на пъдаря, който не е вързал животното и го оставил пуснато. Сега обжалваме постановлението на прокурора пред съда.

- Как вървят делата за катастрофи в съда? Приключват ли бързо?

- Зависи от случая. Понякога приключват със съкратено следствие. Малко са съдиите, прокурорите и адвокатите, които разбират от транспортни престъпления. Така че тези дела основно се решават на базата на експертизи.