Старостта е лошо нещо, но и най-ранната младост -

когато още не можеш да се съпротивляваш и да говориш

Тези дни си дадох сметка, че старостта е лошо нещо, но младостта понякога също. Особено най-ранната младост, когато още нямаш възможност нито да говориш, нито да се съпротивляваш или да протестираш. Защо ме налегнаха подобни мисли?

С приятели седнахме в Борисовата градина да изпием по бира, да си кажем това-онова за живота, за нещата около него. На съседната пейка се появи жена на около седемдесет години, с дете в количка.

Явно баба и внуче

Детето беше съвсем малко, може би още нямаше и една година. Беше тихо, не ревеше и явно се радваше на януарските слънчеви лъчи.

Още не седнала на пейката, баба му започна да му прави дзаки-дзаки, бъх-бъх, дзаки-дзаки, дзаки-дзаки, бъх-бъх. И пак така. Викаше толкова силно, че огласяше половината градина. Дотук, да кажем, горе-долу нормално или просто така изразява любовта към внука си. Само дето не разбрах това бъх какво значи накрая, но нищо, а и не ми е работа.

След десетина минути обаче се появи жена на около петдесет, явно роднина или приятелка, и тя, още преди да е седнала на пейката,

започна да се прави на мечка пред детето

Явно искаше да ангажира вниманието му, да бъде забелязана. Като разбра, че детето изобщо не се впечатлява, се превърна в Кума Лиса, после и в Зайо Байо. Образът на заека, който тя представи, беше доста интересен. Сякаш беше поставен от нелош куклен режисьор.

Тук някъде спрях да пия бира и разговорът с моите приятели дали Коутиньо трябваше да ходи в Барселона или да си остане при Клоп, отшумя от мен, защото гледах заека. Жената подскачаше, след това приклякаше, от ръцете си беше направила дълги уши, с които се упоменаваше, че е заек, и крещеше: къде е Кумчо Вълчо сега, къде е Кумчо Вълчо сега?

Като човек, който малко разбира от театър и особено много обича абсурдистите Бекет, Йонеско, Мрожек, ранния Пинтър, си казах, че съм попаднал точно на такъв тип театър, само че за бебета. Защото разбрах ,че жената е заек, но не разбрах защо непрекъснато пита къде е Кумчо Вълчо, малко преди това беше лисица, а преди това мечок. Казах си:

каква палитра

от образи,

каква гама от състояния, какъв талант!

Любопитството ми към тази жена ставаше все по-голямо и по-голямо. Очаквах в следващите минути да се превърне в комар, който гони из поляните на живота лъв или слон. Да не забравя да кажа, че докато течеше представлението, онова дзаки-дзаки-бъх продължаваше, разбира се, не толкова учестено, защото в главната роля беше заекът.

Моите приятели продължаваха да обсъждат трансферния футболен пазар, но аз бях далеч от това. Аз бях в друг свят, и това дали Коутиньо струва 150 милиона, изобщо не ме занимаваше. Или поне докато гледах представлението.

И както често се случва, всичко си има и десерт. На сцената се появи мъж, изглеждаше като пресен пенсионер, още пълен с енергия и страст. Не разбрах какъв е точно на детето, но и той директно влезе в роля.

От пресен пенсионер се превърна в локомотив

И започна: пуфта-пафта, пуфта-пафта, пуфта-пафта, ту-туу, ту-туу, ту-туу, и когато произнасяше ту-туу, пипаше онова невинно същество в количката по корема. Горкото!

Тук видях и усетих, че човекът-локомотив искаше да бъде интересен хем на детето, но малко и на двете жени. Не разбрах обаче защо си бе избрал да бъде локомотив, а не тролей или платноходка? Каква му е мотивацията да бъде представител на БДЖ или на някои други железници? Вероятно защото тролеят не прави тутутуту. а това беше важно.