Знае какво прави, но няма морални спирачки, за него убийството може да е нормално, като да премести предмет, казва психиатърът доц. Христо Хинков

Доц. Хинков е директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Завършил е медицина в София през 1980 г. Има специалност по психиатрия. Работил е като участъков лекар, във ВМА и в “Пирогов”. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на отдел “Проекти” в Министерството на здравеопазването и зам.-директор на НЗОК през 1997-2001 г. Участвал е във възстановяването на лекарския съюз и е избиран в управителните му органи.

- Доц. Хинков, може ли нормален човек да стане убиец?

- Може. Войник в бойни действия става убиец. Когато убийството се институционализира, се получава санкция над личната морална норма “Не убивай”. Ако държавата е във война и човек е мобилизиран, той убива. Говорил съм с възрастни хора, които са били на фронта. Питах един дядо директно дали е убивал. Каза: “За тези неща не се говори”. На фронта хората в повечето случаи нямат личен контакт. При криминалните убийства има персонализация, хората са лице в лице или лице в гръб. Това вече е решение на убиеца да престъпи моралния закон “Не убивай”. Но с уточнението, че морален закон може да се престъпи в съзнание, в което го има. Сблъсквал съм се с такива хора.

- Психопати?

- Психопатията е разстройство на личността, описано нормативно от науката без моралната компонента.

Психопатът

е личност с

дисхармоничен

характер,

най-общо казано. Той не отговаря в пълна степен на изискванията на обществото към него, така че да бъде социализиран, вграден в обществото като полезен за него и за себе си. В психиатрията има много класификации на психопатиите. По-ранните са включвали морални и клинични характеристики, в които също присъства морален елемент. Например една от тях ги описва като възбудими, неустойчиви, обхванати от влечения, врагове на обществото, странни и чудаци, патологично спорещи. Това е остарял описателен подход, не изчерпва същността. Модерната класификация стъпва на твърдението за разстройство в емоционалната сфера или в контрола върху импулсите и разстройства в социализацията, в отношенията в обществото.

- Какъв процент са психопатите може ли да ги разпознаем в живота?

- Психопатът бива квалифициран постфактум. Ако човек с шизофрения, мания, психоза има пристъп, това става очевидно. Но личностовото разстройство не може да бъде видяно, преди да се случи събитието – психопатът работи, движи се сред хората, общува, без да прави хвърлящо се в очи впечатление и близките му понасят в пълен размер психопатните прояви. Психопатите са не само агресивни, има и друг тип - неуверени, зависими от ритуали, при тях може да се работи за лечение на натрапливостта, труден и продължителен процес, но личността остава психопатна. За психопатите убийци може да се каже, че са емоционално неустойчиви и социално невградими. Няма и как човек да разпознае безспорно психопатите. Единствено може да усети тяхната безчувственост, емоционалната им студенина.

- Кой може да стане убиец?

- Всеки при различни обстоятелства може да бъде убиец. Пример: човек, в чийто дом влиза крадец, може да стане неволен убиец. Превръщането на жертвата във виновник става съдебен казус. В този смисъл убийството е част от характеристиката на човека. Човекът е убиец по дефиниция. Това

да не бъде убиец,

е въпрос на

възпитанието му,

на социализация, на контрола на обществото. На механизмите, които гарантират, че разрушителните импулси в човека няма да бъдат реализирани в неговия личен живот. Злото е в човека, то дреме в него, човешката душа е арена на борбата между добро и зло, той е по средата на тази космическа борба. Има случаи, в които злото обсебва човека, без това веднага да става очевидно. На пръв поглед е средностатистически човек, не забелязваме промяната вътре в него. Докато победилото зло не стане очевидно по драматичен начин.

Често пъти криминалният акт запълва празнина у извършителя поради нужда от себедоказване, преодоляване на малоценност. Не съм специалист в криминологията, но се знае, че серийните убийци например изпитват удоволствие от това, че владеят жертвата, нейния живот и нейната смърт. У нас, за щастие, няма случаи, ако изключим Жоро Павето. Но неговата история беше по-скоро градска легенда, отколкото история за истински сериен убиец. Убиецът, особено по психопатни мотиви поради липса на задръжка на импулсите, е различен. Психопатите са вменяеми, подлежат на пълно съдебно дирене. Проблемът е, че си

остават

психопати и след

като си излежат

присъдата

Това е голям проблем. Не само у нас, навсякъде.

- Имате ли лични впечатления?

- Когато работех в психиатрията в Курило, имах пациент боксьор, който беше убил милиционер в Ловеч. Беше докаран при нас, след като си беше излежал присъдата – имаше задължение по закон да бъде лекуван. Проблемът е, че не може да бъде лекуван и излекуван. Защото не е болен. Ако е болен от шизофрения например, може да го лекуваш и да бъде вкаран в ремисия, да няма пристъпи; да бъде наблюдаван – ако е извършил престъпление, и да има гаранция, че няма да повтори. Но психопатът не е болен. Той има разстройство на личността, за него убийството може да е равно на това да преместиш предмет от едно място на друго. За него убийството не е нещо особено, няма характер на ценностно натоварено действие, на нещо забранено или драматично. Психопатът няма такава вътрешна спирачка. “Не убивай” - ясен и безусловен императив в цивилизовани народи, заповед, която ни конституира като хора. При психопатите по някаква причина липсва като цивилизационна норма.

- А какво прави един човек психопат?

- Сложен въпрос. Става дума за комплекс от фактори – генетични, вътрешни, външни. Няма стройна теория. Едно от правдоподобните обяснения може да бъде концепцията на Грегъри Бейтсън за т.нар. двойна връзка, която приема, че отношенията майка – дете може да предопределят човека като психопат или шизофрен.

- По какъв начин?

- Тази теория приема, че когато майка роди дете, което не желае и не обича по някаква причина – това се случва, тя го поставя в двойна връзка. Майката е целият свят за бебето и когато го отхвърля вътрешно, му задава противоречиво послание. Дава му, да речем, да суче, с което, от една страна, го уверява: грижа се за теб, но всъщност с цялото си излъчване му “казва”, че не го желае. Знае се безспорно, че бебето има чувства и усеща много повече неща, отколкото си мислим, то не е обект, има познавателен процес. В случая, за който говорим, формалното послание на майката е, че го обича, истинското – че го отхвърля. Това двойственото отношение, което бебето дешифрира безпогрешно, поражда възможност по-късно като човек да се държи “разцепено”, като шизофрен или като психопат. Дисхармонията е резултат на собственото му усещане и наложената му формална матрица, че светът не е това, което чувства – че е отхвърлено, а това, което майка му казва (че го обича). От аналитична гледна точка това е едно от обясненията. Смята се, че отношението майка – бебе е в основата на разни разстройства и много се работи по тази теория, бащата става фактор на по-късен етап, явява се да формира свърх-Азовата завършеност на личността. Има и други обяснения освен психоаналитичното и психодинамичното тълкуване, но те изглеждат най-обяснителни.

- Социопатите къде се нареждат?

- Много е трудно да се каже какво всъщност представлява психопатията, която е социализирана в някаква степен.

Понятието социопат се използва за да се отразят фини отклонения в социалното поведение. С него може да се обясни например защо един човек е готов без задръжки да подлее вода на колегата си, за да го измести без никакво угризение за неговите незаслужени страдания.

Социопатите на пръв поглед изглеждан напълно вградими, „нормални“, но всъщност са напълно безчувствени към съдбата на другите, които са прегазили в пътя към кариерата, да речем. В психиатрията няма обяснение за всичко, но социопатията може да се обясни от ценностна гледна точка – този човек е загубил моралните си устои. Освен „Не убивай!“ има и други заповеди: „Не пожелавай жената на ближния си, ни вола му, ни осела му“, с днешните реалности – нито кариерата му, нито колата му. Десетте заповеди са израз на моралната мярка за човек и този еталон е универсален за нашата юдео-християнска цивилизация.

Интервюто е от в. "24 часа"