Жулиета Шишманова е една велика жена! Имах честта да се докосна до нея 4 пъти в живота си.

Първият път беше на бенефиса на другата Велика по това време - Мария Гигова. Годината -1974. Бях на 11 год. Златка Бончева ни беше завела в залата. Още виждам, все едно е било вчера, как една горда и величествена жена, премина като кралица през залата с огромен букет от червени рози, които поднесе на Мария Гигова пред препълнената и екзалтирана публика в зала “София”. Ходеше така, сякаш единствената и цел беше да няма човек в залата, който да не гледа в нея... Толкова сила и самоувереност виждах за първи път в живота си! Знаех коя е, но не знаех колко силно въздействие върху мен ще възпроизведе тази магнетична и неотразима жена.

Вторият път беше на Световното първенство през 1977 год в Базел. Бях на 14 год. резерва на световното. Странното е, че и този път помня, как премина с високите си токове и царствена осанка през цялата зала, за да отиде до съдийската маса. Аз седях в публиката в огромната зала с Нешка и като омагьосана се оставих на чувството, което отново ме превзе при нейното появяване. Това, което си спомням много добре беше как хората около нас също притихнаха от начина, по който тя въздействаше, когато и където се появяваше.

Третият път я видях на едно състезание в София. Аз се загрявах. Тя мина покрай мен, спря за момент погледа си върху мен, погледна ме право в очите, усмихна ми се леко и продължи пътя си. Няма как да опиша какво се случи в душата ми....

А така мечтаех да ми каже нещо...

Уви...

За четвърти път я видях във Велико Търново на състезание. Седях на една пейка близо до килима, на който се тренираше. Минути преди това бях свършила тренировка. Видях я в секундата, в която влезе в залата. Сърцето ми забумтя и ушите ми забучаха. Отново походка на жена, която не търпи възражения, знае величието си и въздействието върху хората, жена, която излъчваше огромно МОЖЕНЕ, силна, царствена ... омагьосваща...

Този път когато мина покрай мен се спря, отново ми се усмихна, гледайки ме право в очите (ах, какви пронизващи очи... още ги виждам в детайл) и ми каза : “Ти си Илиана Раева, нали?!” Аз почти искайки да извикам и казах смело: ДА! Тя се усмихна по- широко и ми каза магическите думи, които никога нямаше да забравя: “ От теб ще стане голям състезател, но трябва да тренираш много!”

Полетях! Горях! Полудях от щастие и в този миг се видях Световен шампион! А бях още толкова малка...

Почувствах се БЛАГОСЛОВЕНА! Сега, когато пиша тези редове, отново сърцето ми забумтя, точно както в онзи велик за мен миг...

После тя изчезна завинаги, за да остане завинаги...

Навсякъде носех нейна снимка с мен. Тя седеше в тренировъчния ми дневник. Само с Анелия Раленкова бях споделила това.

Години, след като се отказах от спорта се срещнах с бивши гимнастичнички и хора, които я познаваха много добре., защото исках да знам цялата истина за нея. Питах и мълчах, и слушах...

Получих Истината.

Препрочетох и книгата и “По големия път”

Разбрах, че всъщност съм я познавала отлично, още когато я видях за първи път на 11 години...

Има хора, с които не се познаваш, не си разговарял, но си усетил с душата си техния Космос . Срещата с такива хора може да се окаже една от най-важните срещи в живота ти.

Тези редове написах, провокирана от прекрасната статия на Yuliana Kesarova на официалната страница на БФХГ! https://www.facebook.com/BGRGfederation/posts/1746370548767116

P.s това е моята любима снимка на ВЕЛИКАТА Жулиета Шишманова!

*Илиана Раева във фейсбук