И до лекциите я докарахме... Спомням си как като студент веднъж получих една много чакана (да не кажа забележителна) тройка.

Излизам от сградата на университета и хвърлям нагоре книжката в академичната си радост. Да, обаче тая не се върна. Гледам я, заклещила се на едно дърво. Тууу да му се не знае... Как да я сваля? Да почна да хвърлям камъни пред ректората, не върви. Стълба не си нося, а дървото едно такова дървено, не става за катерене.

Добре, че се намериха няколко колеги хулигани (като мен), та изнесохме два чина и стол. Построихме кула. Събра се тълпа сеирджии, а минавайки, случайните граждани се кръстеха, отправяйки молитви и псалми техните деца и внуци да не приличат на мен. Възкачих се на съоръжението и без да падна най-много три пъти, върнах студентската книжка.

Срам, срам... ама никой не може да ми отнеме радостта от тройката (то добре, че не ми писаха четворка). Много люде или събития се опитват да отнемат хорската радост... не си я давайте!

От фейсбук