Тъжно е, че само 39% от българите днес биха воювали за родината - предците им са били по-жертвоготовни

Егоизмът днес е повсеместен, заразява и младите и успелите

За днешна свободна България са загинали хиляди хора, при това млади

Крайно време е да надмогнем поговорката “На чужд гроб не плачи” - и от двете страни има болка

- Академик Марков, след стоплените отношения между България и Македония, ще успеят ли македонците да изпълнят обещанието на Зоран Заев да изтрие от учебниците им по история твърдението, че българите сме фашистки окупатори?

- За да се поправи тази грешка, трябва да се сформира двустранна комисия. Ние 45 г. твърдяхме, че в България е имало монархофашистка диктатура, че фашизмът е бил на власт, но това не е вярно. По това време у нас има фашистки организации, но те не са били на власт. Много се надявам, че в състава на комисията, която ще реши въпроса с поправката на македонските учебници по история, ще има независими хора, а не свързани с определени политически кръгове.

Не сме нито окупатори, нито фашисти. Тези територии тогава са били под българско административно управление с българска администрация и българска войска. Окупация не е имало. Факт е, че ако Германия беше спечелила войната, щяхме да си представяме книгите на Тасос, Кавала и Охридското езеро. Аз се шегувам, разбира се, но вероятно някои колеги изпадат в ужас. Но Германия загуби войната.

- 39 на сто от българите в проучване на изследователски център “Тренд” декларират, че ще се запишат доброволци в случай на война, а 44% - не. Готов ли е на саможертва българинът?

- Според мен българинът не е готов да защити отечеството и това е в остро морално противоречие с неговите предци. Преди 105 г. кореспондентът на “Таймс” за Балканите Джеймс Баучер пише за Балканската война:

“Българите

сякаш не отиват

на война, а

на сватба!”

Такова голямо е било въодушевлението да освободят поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила. А днес на младежите от интернет поколението сякаш им липсва национално възпитание. Във всеядната епоха на глобализацията корпорациите са срещу нациите. Тъкмо те пропагандират младежите да бъдат граждани на света, без отечество. Няма национален идеал, всичко е в материалното. Младите се кланят само на златния телец и не виждат за какво и защо да жертват едничкия си живот. Това е много тъжно!

- Знаете ли, в това проучване тъкмо делът на младите, готови на саможертва за родината, беше най-висок. Как мислите, идеалисти или реалисти са смелчаците, които биха облекли военна униформа? Човечеството е преживяло две световни войни, но грубо от 80 години няма глобален конфликт и живеем в мир.

- Вярно, няма глобален конфликт, но има локални. Ние не можем да си оставим отечеството с отворени граници, които всеки да преминава. Може да се наложи да ги защитим. Конфликти винаги е имало и ще има. Трябва да имаме армия, трябва да имаме и национална сигурност. И да не разчитаме само на някой отвън да ни пази.

Вземете например конфликта между Гърция и Турция през 1974 г. За него тогава САЩ заеха такава позиция: “Ние няма да задействаме НАТО, защото южното крило - Турция и Гърция, се кара, а това си е техен проблем.” И Гърция увисна, макар че Турция е член на НАТО от 1952 г. Това е поука за днешните политици. И това, че ние живеем тук и сега, не е случайно. За нас са загивали хора, при това млади. За мен като дете Ботев, Хаджи Димитър и Караджата са били възрастни хора. А тримата са загинали само на по 28 г. Ами онези 200 хиляди загинали за националното ни освобождение? Възрастта на войниците в действащата армия е между 20 и 40 г. Те също са искали да живеят. Не бива да потъваме в собствения си егоизъм. А в днешно време той е над всичко!

- Вие лично имате ли в рода си загинал за родината?

- Моят дядо, на когото съм кръстен, светла му памет, се е сражавал по време на Балканската война. Бил е предприемач от град Елена, строял е пътища. Обявяването на обща мобилизация в родината го заварва в Унгария, където купува строителни материали. Завръща се в родината със стотици други българи.

Загива при

Бунар Хисар

на 34 години

Баща ми се ражда 5 месеца по-късно като трето дете в семейството. Представете си баба ми с три малки деца! Такава е била съдбата на хиляди семейства по това време. Затова казвам, че освен нашите дядовци, които са герои, защото са бранили отечеството ни, такива са и техните съпруги, нашите баби. Преживели са 3 войни за шест години - Първа балканска, Втора балканска, Първа световна. По време на Първата световна война поради континенталната блокада в Германия има 720 хиляди умрели от глад и болести жени, деца и старци. В България има гладни, но няма умрели от глад, защото нашите баби са орали и сели на полето.

Селото е спасило

България

по време

на войните

И нашите баби са нашите героини. На някои днес може да им е трудно, но аз като историк твърдя, че сме преживели и много по-тежки времена. Днес ДНК-то ни е същото, но народът ни вече не е.

- Мнозина споделят, че се е изпарило чувството ни за общност. Съгласен ли сте?

- По време на социализма провеждаха ленински съботници. Днес общината обявява подобен ден и пред блока излизат само трима души, а другите се подсмиват от балконите или се крият. Жалко е.

Навремето средата беше патриархална, имаше големи семейства и те си помагаха. След 1944 г., по време на социализма пак живеехме колективно - кога съзнателно, кога принудително. А след 1989 г. всеки вече казва: “Аз да си живея живота! Другите не ме интересуват.” Този егоизъм е повсеместен. Заразява не само младите, но и успелите. Не мога да си представя обаче как човек може да бъде щастлив, когато около него има толкова нещастни хора!

Навремето Толстой казва за първата болшевишка революция през 1905 г.: “Русия е бременна с революция! Русия е бременна с крещящо неравенство!” Но и днес е така, не мислите ли? Днес 1% от човечеството печели 99% от благата. Няма начин да няма социални сътресения. И не е възможно да издигнеш стени около имението си и да си живееш живота с потомците глух и сляп за всички останали! Няма как да стане.

- Що за птица е българският патриот във време, когато границите ни са отворени, когато сме сред страните, приели най-малко бежанци, когато терористичните атентати на ИДИЛ отнемат невинни човешки животи във Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Финландия и встрани от нас?

- Имаме и националистически, и патриотични формации. Когато някои ми говорят, че първо трябва да бъдем европейци, а другото не е важно, не им вярвам. Защото няма изобщо европейци. А ако ми давате за пример американците, техните щати са изградени от различни раси и народности. Дядото и бабата на Доналд Тръмп например са баварци.

Но в Европа не е така - има си отделни суверенни държави със суверенни нации. Ние например

първо сме

българи, а после

европейци

Друг е въпросът, че чужди фондации у нас се опитват да громят националните ни светини. Казват, покажете вашите герпои като хора, а не като идеализирани личности. И започват да текат бюджети за книги и филми, за истории, които правят от Ботев терорист, защото с оръжие превзема един пътнически кораб! А Ботев е национален герой. Ами Левски? Него също са го обесили като душманин. Но това не омаловажава подвига му и не го прави по-малко национален герой.

- Защо българите търсим извори на национално самочувствие в миналото, а не в настоящето?

- Защото настоящето ни е тъжно. Най-бедните сме в ЕС, затова на Запад ни гледат с ирония. А имаше времена, когато България икономически имаше самочувствие. Бил съм в Германия и помня, че тогава на франкфуртското летище работеха с български електрокари. Купувал съм си там българско сирене, вино, зеленчуци. Докато в магазините тук днес ми предлагат немски картофи, холандско сирене, полски и румънски яйца. Разрушихме селското стопанство и индустрията, разоръжихме си и армията. Помня как спечелихме златни медали на олимпиадата в Сеул. А сега се радваме и на бронзов.

- Как да се помирим като общност?

- Гражданската война в Испания взе 650 хиляди жертви. Франко издигна в тяхна чест паметник до Мадрид, събра там и тленни останки на националисти, комунисти, социалисти, всякакви и написа:“Всички те загинаха за доброто на отечеството”. И Гърция преживя жестока гражданска война през 1946-1949 г. Как тези две страни успяха да постигнат национално съгласие, а ние се лутаме от крайност в крайност? Крайно време е да надмогнем поговорката ни “Над чужд гроб не плачи.” Защото има гробове и болка и от двете страни.

ВИЗИТКА

* Роден през 1946 г. в Пловдив

* Завършва история в СУ

* Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ

* Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г.

* От 1993 до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН

* Специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век

* Автор на 20 книги и учебници, на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България – ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола Сабя” и др.

Интервюто е пред "24 часа".