Демокрацията е най-трудната за поддържане система, защото тя зависи от достатъчно... демократи. Това са преди всичко хора, които не просто се съгласяват решенията в обществото да се вземат с вишегласие, но и да не са насочени срещу правата на малцинствата, слабите, децата, възрастните и безпомощните. И за да съществува демокрацията - тези хора трябва да са мнозинство.

Ето защо е толкова трудна тя за нашия народ - който в цялата си история е бил подчинен на различни владетели, а народопсихологията ни е изкована през последните векове на отоманско и съветско подчинение.

В Царство България демокрацията е била реално хибрид на споделена власт между Царя - който олицетворява държавността и авторитета и партиите - представители на народа. Това придава не само известна стабилност на системата. Но Царят задава общественото поведение, обноски, маниери, ритуали, възпитание по западен образец - и става всеобщ модел за подражание на целия ни елит. Затова байганьовщината не е пробила като устойчив фактор сред нашия елит. Който, уви, бе избит и цял век интелектуално натрупване бе изтрит от нашата история.

В сегашния модел на демокрация, президентът трябваше да поеме ролята на Царя. Но както се видя - с 1-2 изключения - в масовия случай той е Бай Ганьо на престола - партизанин с бохчата до мозъка на костите си. Той зададе и тон на "новите елити": ако този е президент, премиер ...що пък аз да не съм.

Това обаче вече не е точно демокрация. Това е преход към друг тип общество, описани в още древногръцката теория на политическите цикли.

Циклите на политическата революция -според древногръцкия историк и философ Полибиус (Polybius) - са свързани с неговата теория за политическата цикличност или анциклиномия. Той разглежда политическите режими като променящи се в цикли от различни форми на управление, които се въртят в определена последователност.

Според Полибиус, политическата революция и промените се развиват в следния цикъл:

• Монархия – управление от един владетел, което може да прерасне в...

• Тирания – развратена форма на монархия, когато управлението става насилствено и самовластно.

Следващата фаза е...

• Аристокрация – управление на малцина, благородници или елит.

След което идва...

• Олигархия – корумпирана и нечестна форма на аристокрация, при която малцинството управлява за своя изгода.

Тогава идва:

• Демокрация – управление от мнозина, с по-широко участие на гражданите.

Цикълът се затваря и започва отново, като демокрацията може да деградира в охлокрация (власт на тълпата), което води до нова монархия или тирания.

Точно в тази фаза е сега България.

Полибиус счита, че баланс и смесена форма на управление (като римската република) може да предотврати падането в екстремни форми като тирания или охлокрация.

Тази теория на Полибиус за политическите цикли (анциклиномия) е основополагаща за разбирането за политическите революции като част от цикличния процес на промяна на властта и политическите режими и в България.

Именно смесената форма на управление в Царство България осигури стабилност, разрушена само отвън - чрез Червената армия. Сега чрез Конституционния съд се унищожи втория център на власт - президентската институция - което позволява пълната концентрация на власт у едно известно лице чрез прокуратурата.

Единствената противотежест на тиранията е демократичната общност и нейният президент.

Затова имаме нужда от наистина президент - авторитет и съвест на нацията, който да спаси демокрацията.

От Фейсбук.